Възрожденската черква „Св. Николай“ се намира на около 800 м южно от центъра на град Копривщица, в самия южен край на Средна махала. Разположена е на левия бряг на потока Косьово дере.

История:
Идеята за построяване на този храм идва след като старата черква „Успение Богородично“ започва да става тясна за нарастващото население на Копривщица. Решението за издигане на втори храм в тогавашното село е взето от местните църковни настоятели на 29 юни (Петровден) 1839 г., като за тази цел йеромонах Неофит Рилски, който по това време е учител в Копривщица, местните свещеници и първенци изготвят специален протокол. Оригиналът на протокола се пази в храма и днес. Част от текста на протокола гласи така:
„.....Мы жители села Копривщенскаго, понеже милостию Божиею умножихом ся и распространихом ся в това богодарованно нам село, щото едва можеме да се вмещаваме во светая наша церковь, която имаме само една от старо време... согласихме се сички селене мали и велики единомисленно и общебратственно да направиме и еще една церква в селото..., с такова обаче намерение и согласие да буде тая новата церква подчинена под ветха та“
Следващата стъпка на копривщенци се състои в изпращане на прошение (написано е лично от Неофит Рилски) до султана, с което молят за издаване на разрешение за строежа на нова черква. Отговорът не се бави дълго и те се сдобиват с така необходимото позволение. На 8 май 1842 г. е издаден султански ферман, който позволява изграждането на черквата. Вероятно за сравнително бързото му издаване е спомогнал обнародваният в края на 1839 г. т.нар. Гюлхански Хатишериф, който гарантира религиозни права на немюсюлманското население в Османската империя.
Важно е да се отбележи, че черквата „Св. Николай“ е построена със средства изцяло от дарения. За да  съберат пари за строежа, копривщенци правят „дискосъ” в старата черква „Св. Богородица”. Оказва се, че събраните пари не стигат. Тогава заможният бегликчия Петко Хр. Доганов (същият е един от големите ктитори на Рилския манастир) събира чорбаджиите на селото и нарежда кой колко пари трябва да даде. Парите за църквата събира главният касиер Лулчо Дебели Груев, а комисия от първенци следи за правилното им разпределяне. Постъпления за строежа идват и от съседните села, а който не разполага с пари, дарява съдове, икони и труд. Значителни суми внасят Петко Хр. Доганов, Рашко и Петко Моравен, Петър Генчов и др.  Един от най-ревностните инициатори за построяването на черквата и най-големи дарители е местният първенец дядо Тодор Мирчев. В знак на благодарност той има собствен трон в църквата, а също така и ктиторски портрет - изографисан е в цял ръст отдясно на входа на храма. На престолния камък са изписани имената на 642 дарители, а в църковната кондика има пълен списък на всички благодетели.
Строежът на храма започва през 1842 г. и е завършен през 1844 г. Главен майстор на сградата е уста Гавраил от Одрин. В построяването му вземат участие майстори от Брацигово, Пондьо от Мирково и 20 души копривщенци от дюлгерския еснаф.
Храмът е осветен на 12 юли (29 юни по нов стил) 1844 г., на Петровден. Освещаването е извършено от митрополит Никофор Филипопски, в присъствието на архиерей Доротей, Неофит Рилски, йеромонах Игнатий  и други църковни лица.
Според местно предание, когато църквата била вече завършена, пловдивският паша дошъл да я види. Огромната постройка много го ядосала и той поискал да я срине до основи, но българите съумели с малка хитрост да спасят издигнатия с голяма любов и желание храм. Кръглото прозорче над входа на черквата е украсено с метални орнаменти, част от които изобразяват турския герб. Копривщенци използвали тази подробност в тяхна полза, като обяснили, че гербът е символ на щедростта и доброто управление на султан Абдул Азис. Така красивата черква „Св. Николай“ била опазена от разорение.
Черквата „Св. Николай”  има огромен принос за културния живот на Копривщица. През Възраждането храмът работи съвместно със старата черква „Св. Богородица”, като настоятелствата на двете черкви създават църковна община и устав. Църковната управа поддържа килийните училища и събира пари за откриване на девическо училище (1850 г.). През 1858 г. се отваря врати общо училище. Осигуряват се учители и се приемат църковници. Събират се дарения в помощ на Хилендарския манастир и други храмове в нужда. Парите, които църквата успява да спести, се дават на джелепи, абаджии и еснафи, които след като се замогнат, помагат на църквата. Всички дарения за Копривщица минават през църковната община и се разпределят според нуждите на града.
Най-големи ктитори на църквата през годините са Тодор Мирчев и хаджи Ненчо Палавеев. Последният е заможен копривщенски търговец, установил се в Кайро. Той дарява средства изграждането на камбанария (1927 г.) и чешма (1932 г.). Неговият ктиторски портрет се намира отляво на входа на храма.
Едни от по-отявлените настоятели на храма са: Лулчо Дебели Груев, Петко Христов, Любен Стойчев и други, а свещеници: Панчо Разложков, Бойко Пинджелов, Илия Кацаров, Георги Узунов и други. Особен принос за развитието на храма има свещеник Узунов. Той събира пари и преустроява метоха, привлича х. Ненчо Палавеев като дарител и подпомага построяването на чешмата и камбанарията, както и поддръжката на музей. Участва в издаването на списание „Родна речъ”. Същият е член на комитета за подготовка на Априлското въстание заедно с други свещеници. След провала на въстанието Узунов и други свещеници са затворени в пловдивския затвор, където са измъчвани. Тогава черквата „Св. Николай” е обстрелвана със снаряди, но за щастие не е улучена.
По време на Априлското въстание в „зандана“ - малка стаичка в храма, са затворени въстаници. Един от тях е Георги Тусунов. На стената все още се вижда клетвата му, в която пише, че за род и държава живота си дава.
През 1974 г. черквата е обявена за паметник на културата.
За жалост, днес този забележителен храм, със съществено присъствие в историята на Копривщица, не е действащ и тъне в забрава.

Архитектура и изкуство:
Църковната сграда представлява безкуполна трикорабна базилика с три абсиди от източната страна и открит притвор (нартика) от запад. Над притвора се намира вътрешен балкон (емпория), предназначен за жените по време на богослужение, който е отделен от наоса с красиви решетки. Към обширната емпория водят две стълби, развити в самостоятелни тела от север и юг, с входове отвън. Централният кораб, който е по-висок, е разделен от страничните посредством шест чифта дъбови колони, измазани с хоросан, за да приличат на мраморни. Таваните на страничните кораби са обшити с ламперия, която има типично възрожденска декорация на ромбове и други орнаменти. Подът на храма е настлан с бели мраморни плочи, специално поръчани от остров Мармара. Вътрешността е добре осветена от големи прозорци. Общата площ на църковната постройка е 500 кв м, при което има капацитет на побере 1500 души.
Черквата „Св. Николай“ е изградена в левантински стил, представляващ съчетание от турски мотиви, италиански ренесанс и виенски барок. Градежът на сградата е масивен, от каменни блокове, споени  хоросан. Фасадата е и оригинално декорирана. Каменната зидария на външните стени е фугирана с „льок“ (вар, смесена със счукани керемиди и врял зехтин). Правоъгълните полета над по-големите прозорци са запълнени с релефна орнаментална украса. Високо на южната стена с тухли е изписано „Храм с(ве)тителя о(т)ца нашего Николая". Източната фасада с апсидите е пластично раздвижена. От двете страни на ъглите на сградата отвън има релефни кръстове.
Прави впечатление, че нартиката е оформена с типичната за Копривщица извита дървена стреха, като над централния западен вход е издаден кобиличен фронтон със стенописна украса върху него. Подобен фронтон със стенописи има и една от сградите в черковния двор.

Черквата заема централна част на архитектурен ансамбъл, който включва дворно пространство оградено с масивен каменен зид, две постройки, намиращи се на запад и на север от храма, камбанарията и две чешми – едната (Палавеевата) е разположена в двора (северозападно от черквата), а другата - Моравенова чешма, отвън до източния вход към църковния двор. Последната е изградена през 1843 г. със средства от братята Вълко и Рашко Моравенови, които са едни от главните дарители на „Св. Николай“. Те дават пари за построяването на сводестия каменен Моравенов мост (1845 г.) над Косьово дере, намиращ се непосредствено южно от църковния комплекс.

Главно място във вътрешната украса на храма заема иконостасът, който се състои от дървени рамки, в които са поставени иконите. Тези рамки, както и таванът, са боядисани в бледосиня боя. С дърворезба са украсени само архиерейският трон и царските двери.
Според църковните описи в храма би трябвало да има 147 икони. Иконата на Иисус Христос в царския ред носи подписа на Йоан Попович от Елена („Рука п. Йоан Еленоразградски 1843 година”). Вероятно негово дело са и съседните образи на Света Богородица, Св. Николай и Св. Спиридон, които са изписани в 1844 г. От Йерусалим е донесена иконата „Рождество Христово, сътворена в 1858 г. и подписана на славянски от Иван Димитров и Константин. Иконата на св. Мина от 1859 г. е нарисувана от одринчанинът Александър Димитров (Алексос Димитриу).  
Стените отвътре са частично покрити със стенописи. По-впечатляващи изображения от стенната живопис са тези на: „Страшния съд“ (1858), „Успение Богородично“ (1861), „Св. Димитър“ (1861). Забележителен е и ктиторският портрет на големия дарител на храма Тодор Мирчев (1864), разположен върху западната стена. С голямо майсторство е изпълнено изображението на Св. Спиридон с десет сцени от житието му (1861), намиращо се върху фронтона на разположения срещу главния църковен вход навес. Всички тези стенописи са рисувани от копривщенския зограф Христо Панчев Енчев. От него са също царските двери на иконостаса (1859).

В черковния двор се срещат множество стари надгробни паметници (кръстове и плочи), някои от които били донесени от Пловдив. Интерес представляват красиво изписаните надписи и пластична декорация върху тях. На някои от плочите е гравиран двуглав орел, който е православен елемент, символизиращ безсмъртието. Други елементи от украсата дават информация за личността и професията на покойника. Така например, изображението на ножица върху една от плочите разкрива, че тя е била поставена на гроба на заможен абаджия.
Източно от апсидите на храма стърчат паметниците на обрасли с бурени гробове на свещеници и изтъкнати копривщенци. Сред тях присъства гробът на казака Аврелиан, загинал при освобождението на Копривщица на 29 декември 1877 г.



Източници:
1. архим. Евтимий (Сапунджиев), Неиздадени материали по миналото на Копривщица. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 556-558; 633-635.
2. Говедаров, Ив. Дядо Тодор Мирчов. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (ред. Е. Сапунджиев). София, 1926, 52.
3. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965, 570, 572, 649.
4. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. София, 1977, 135-136.
5. Иванина Михайлова. „Свети Николай“ в Копривщица – забравеният храм. В: интернет сайта „Българска история“ - www.bulgarianhistory.org