ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Николай" - гр. Копривщица
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Копривщица
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Пловдивска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: Нереставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската черква „Св. Николай“ се намира на около 800 м южно от центъра на град Копривщица, в самия южен край на Средна махала. Разположена е на левия бряг на потока Косьово дере.

История:
Идеята за построяване на този храм идва след като старата черква „Успение Богородично“ започва да става тясна за нарастващото население на Копривщица. Решението за издигане на втори храм в тогавашното село е взето от местните църковни настоятели на 29 юни (Петровден) 1839 г., като за тази цел йеромонах Неофит Рилски, който по това време е учител в Копривщица, местните свещеници и първенци изготвят специален протокол. Оригиналът на протокола се пази в храма и днес. Част от текста на протокола гласи така:
„.....Мы жители села Копривщенскаго, понеже милостию Божиею умножихом ся и распространихом ся в това богодарованно нам село, щото едва можеме да се вмещаваме во светая наша церковь, която имаме само една от старо време... согласихме се сички селене мали и велики единомисленно и общебратственно да направиме и еще една церква в селото..., с такова обаче намерение и согласие да буде тая новата церква подчинена под ветха та“
Следващата стъпка на копривщенци се състои в изпращане на прошение (написано е лично от Неофит Рилски) до султана, с което молят за издаване на разрешение за строежа на нова черква. Отговорът не се бави дълго и те се сдобиват с така необходимото позволение. На 8 май 1842 г. е издаден султански ферман, който позволява изграждането на черквата. Вероятно за сравнително бързото му издаване е спомогнал обнародваният в края на 1839 г. т.нар. Гюлхански Хатишериф, който гарантира религиозни права на немюсюлманското население в Османската империя.
Важно е да се отбележи, че черквата „Св. Николай“ е построена със средства изцяло от дарения. За да  съберат пари за строежа, копривщенци правят „дискосъ” в старата черква „Св. Богородица”. Оказва се, че събраните пари не стигат. Тогава заможният бегликчия Петко Хр. Доганов (същият е един от големите ктитори на Рилския манастир) събира чорбаджиите на селото и нарежда кой колко пари трябва да даде. Парите за църквата събира главният касиер Лулчо Дебели Груев, а комисия от първенци следи за правилното им разпределяне. Постъпления за строежа идват и от съседните села, а който не разполага с пари, дарява съдове, икони и труд. Значителни суми внасят Петко Хр. Доганов, Рашко и Петко Моравен, Петър Генчов и др.  Един от най-ревностните инициатори за построяването на черквата и най-големи дарители е местният първенец дядо Тодор Мирчев. В знак на благодарност той има собствен трон в църквата, а също така и ктиторски портрет - изографисан е в цял ръст отдясно на входа на храма. На престолния камък са изписани имената на 642 дарители, а в църковната кондика има пълен списък на всички благодетели.
Строежът на храма започва през 1842 г. и е завършен през 1844 г. Главен майстор на сградата е уста Гавраил от Одрин. В построяването му вземат участие майстори от Брацигово, Пондьо от Мирково и 20 души копривщенци от дюлгерския еснаф.
Храмът е осветен на 12 юли (29 юни по нов стил) 1844 г., на Петровден. Освещаването е извършено от митрополит Никофор Филипопски, в присъствието на архиерей Доротей, Неофит Рилски, йеромонах Игнатий  и други църковни лица.
Според местно предание, когато църквата била вече завършена, пловдивският паша дошъл да я види. Огромната постройка много го ядосала и той поискал да я срине до основи, но българите съумели с малка хитрост да спасят издигнатия с голяма любов и желание храм. Кръглото прозорче над входа на черквата е украсено с метални орнаменти, част от които изобразяват турския герб. Копривщенци използвали тази подробност в тяхна полза, като обяснили, че гербът е символ на щедростта и доброто управление на султан Абдул Азис. Така красивата черква „Св. Николай“ била опазена от разорение.
Черквата „Св. Николай”  има огромен принос за културния живот на Копривщица. През Възраждането храмът работи съвместно със старата черква „Св. Богородица”, като настоятелствата на двете черкви създават църковна община и устав. Църковната управа поддържа килийните училища и събира пари за откриване на девическо училище (1850 г.). През 1858 г. се отваря врати общо училище. Осигуряват се учители и се приемат църковници. Събират се дарения в помощ на Хилендарския манастир и други храмове в нужда. Парите, които църквата успява да спести, се дават на джелепи, абаджии и еснафи, които след като се замогнат, помагат на църквата. Всички дарения за Копривщица минават през църковната община и се разпределят според нуждите на града.
Най-големи ктитори на църквата през годините са Тодор Мирчев и хаджи Ненчо Палавеев. Последният е заможен копривщенски търговец, установил се в Кайро. Той дарява средства изграждането на камбанария (1927 г.) и чешма (1932 г.). Неговият ктиторски портрет се намира отляво на входа на храма.
Едни от по-отявлените настоятели на храма са: Лулчо Дебели Груев, Петко Христов, Любен Стойчев и други, а свещеници: Панчо Разложков, Бойко Пинджелов, Илия Кацаров, Георги Узунов и други. Особен принос за развитието на храма има свещеник Узунов. Той събира пари и преустроява метоха, привлича х. Ненчо Палавеев като дарител и подпомага построяването на чешмата и камбанарията, както и поддръжката на музей. Участва в издаването на списание „Родна речъ”. Същият е член на комитета за подготовка на Априлското въстание заедно с други свещеници. След провала на въстанието Узунов и други свещеници са затворени в пловдивския затвор, където са измъчвани. Тогава черквата „Св. Николай” е обстрелвана със снаряди, но за щастие не е улучена.
По време на Априлското въстание в „зандана“ - малка стаичка в храма, са затворени въстаници. Един от тях е Георги Тусунов. На стената все още се вижда клетвата му, в която пише, че за род и държава живота си дава.
През 1974 г. черквата е обявена за паметник на културата.
За жалост, днес този забележителен храм, със съществено присъствие в историята на Копривщица, не е действащ и тъне в забрава.

Архитектура и изкуство:
Църковната сграда представлява безкуполна трикорабна базилика с три абсиди от източната страна и открит притвор (нартика) от запад. Над притвора се намира вътрешен балкон (емпория), предназначен за жените по време на богослужение, който е отделен от наоса с красиви решетки. Към обширната емпория водят две стълби, развити в самостоятелни тела от север и юг, с входове отвън. Централният кораб, който е по-висок, е разделен от страничните посредством шест чифта дъбови колони, измазани с хоросан, за да приличат на мраморни. Таваните на страничните кораби са обшити с ламперия, която има типично възрожденска декорация на ромбове и други орнаменти. Подът на храма е настлан с бели мраморни плочи, специално поръчани от остров Мармара. Вътрешността е добре осветена от големи прозорци. Общата площ на църковната постройка е 500 кв м, при което има капацитет на побере 1500 души.
Черквата „Св. Николай“ е изградена в левантински стил, представляващ съчетание от турски мотиви, италиански ренесанс и виенски барок. Градежът на сградата е масивен, от каменни блокове, споени  хоросан. Фасадата е и оригинално декорирана. Каменната зидария на външните стени е фугирана с „льок“ (вар, смесена със счукани керемиди и врял зехтин). Правоъгълните полета над по-големите прозорци са запълнени с релефна орнаментална украса. Високо на южната стена с тухли е изписано „Храм с(ве)тителя о(т)ца нашего Николая". Източната фасада с апсидите е пластично раздвижена. От двете страни на ъглите на сградата отвън има релефни кръстове.
Прави впечатление, че нартиката е оформена с типичната за Копривщица извита дървена стреха, като над централния западен вход е издаден кобиличен фронтон със стенописна украса върху него. Подобен фронтон със стенописи има и една от сградите в черковния двор.

Черквата заема централна част на архитектурен ансамбъл, който включва дворно пространство оградено с масивен каменен зид, две постройки, намиращи се на запад и на север от храма, камбанарията и две чешми – едната (Палавеевата) е разположена в двора (северозападно от черквата), а другата - Моравенова чешма, отвън до източния вход към църковния двор. Последната е изградена през 1843 г. със средства от братята Вълко и Рашко Моравенови, които са едни от главните дарители на „Св. Николай“. Те дават пари за построяването на сводестия каменен Моравенов мост (1845 г.) над Косьово дере, намиращ се непосредствено южно от църковния комплекс.

Главно място във вътрешната украса на храма заема иконостасът, който се състои от дървени рамки, в които са поставени иконите. Тези рамки, както и таванът, са боядисани в бледосиня боя. С дърворезба са украсени само архиерейският трон и царските двери.
Според църковните описи в храма би трябвало да има 147 икони. Иконата на Иисус Христос в царския ред носи подписа на Йоан Попович от Елена („Рука п. Йоан Еленоразградски 1843 година”). Вероятно негово дело са и съседните образи на Света Богородица, Св. Николай и Св. Спиридон, които са изписани в 1844 г. От Йерусалим е донесена иконата „Рождество Христово, сътворена в 1858 г. и подписана на славянски от Иван Димитров и Константин. Иконата на св. Мина от 1859 г. е нарисувана от одринчанинът Александър Димитров (Алексос Димитриу).  
Стените отвътре са частично покрити със стенописи. По-впечатляващи изображения от стенната живопис са тези на: „Страшния съд“ (1858), „Успение Богородично“ (1861), „Св. Димитър“ (1861). Забележителен е и ктиторският портрет на големия дарител на храма Тодор Мирчев (1864), разположен върху западната стена. С голямо майсторство е изпълнено изображението на Св. Спиридон с десет сцени от житието му (1861), намиращо се върху фронтона на разположения срещу главния църковен вход навес. Всички тези стенописи са рисувани от копривщенския зограф Христо Панчев Енчев. От него са също царските двери на иконостаса (1859).

В черковния двор се срещат множество стари надгробни паметници (кръстове и плочи), някои от които били донесени от Пловдив. Интерес представляват красиво изписаните надписи и пластична декорация върху тях. На някои от плочите е гравиран двуглав орел, който е православен елемент, символизиращ безсмъртието. Други елементи от украсата дават информация за личността и професията на покойника. Така например, изображението на ножица върху една от плочите разкрива, че тя е била поставена на гроба на заможен абаджия.
Източно от апсидите на храма стърчат паметниците на обрасли с бурени гробове на свещеници и изтъкнати копривщенци. Сред тях присъства гробът на казака Аврелиан, загинал при освобождението на Копривщица на 29 декември 1877 г.



Източници:
1. архим. Евтимий (Сапунджиев), Неиздадени материали по миналото на Копривщица. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 556-558; 633-635.
2. Говедаров, Ив. Дядо Тодор Мирчов. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (ред. Е. Сапунджиев). София, 1926, 52.
3. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965, 570, 572, 649.
4. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. София, 1977, 135-136.
5. Иванина Михайлова. „Свети Николай“ в Копривщица – забравеният храм. В: интернет сайта „Българска история“ - www.bulgarianhistory.org

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"