ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
„Успение Богородично“ - гр. Копривщица
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Копривщица
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Пловдивска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в западния край на град Копривщица, в Средна махала. Разположена е на малко възвишение, така че камбанният ѝ звън се чува отдалеч.

История:
Храмът е издигнат в днешния си вид през 1817 г. на мястото на стара, вероятно еднокорабна църква, изгорена от кърджалиите в 1804 г. От летописната книга на храма се разбира, че събралите се на 8 юли 1817 г. копривщенски църковни настоятели обявяват: „Воздвигохом от основания сего светаго храма, иже бист разорен и сожжен совсем от иновременних агаряни, иже и кърджалии нарицаху ся, попущением Божиим грех ради наших. Сего мы подновихом во славу пресветия владичици нашея Богородици и приснодеви Марии, во славном ея Успении." Датата 8 юли 1817 г. е изписана и на две места върху фасадата на сградата – в югозападния и югоизточния ѝ ъгъл.
Възстановяването на църквата става със средства, събрани от над двеста копривщенци. Според преданието черквата е била построена само за 11 дни, след като получили позволение от турския аянин, „само под влиянието на известни особени случки.“ Градили са я български майстори от подбалканските села Смолско и Мирково.
В двора на черквата са функционирали два метоха - на Хилендарския и Рилския манастир, чиито духовници създават първите килийни училища в Копривщица. В непосредствена близост до черквата е имало и една двуетажна  сграда, която била закупена от абаджийския еснаф за нуждите на девическото училище, открито през 1850 г.
Две десетилетия след възобновяването храмът „Св. Богородица“ става малък за нуждите на разрастващата се Копривщица. През 1839 г. старейшините на града, в присъствието на Неофит Рилски, решават да се издигне втора черква - „Свети Николай", „която да е подчинена на старата“. През 1836 г. гробищата са изнесени от черковния двор, като след това в него се погребват само свещеници и жители на Копривщица с особени заслуги към родния град и Родината. Тук са погребани Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, архимандрит Евтимий Сапунджиев, хаджи Ненчо Палавеев, Рашко Маджаров, Иван Врачев, Петко Теофилов и др.
През 1975 г. черквата е обявена за архитектурен и художествен паметник с национално значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Успение Богородично“ представлява трикорабна базилика с една апсида и вътрешен балкон (женско отделение) от запад. Наосът е разделен на три кораба от два реда по шест дървени и измазани колони. Непосредствено до него в западна посока е разположен обширен вътрешен притвор (отделен е само с редица по-тънки дървени колони), върху който се развива дълбока емпория (балконът). Олтарната част има централна апсида и многобройни ниши по източната, южната и северната стена. Предполага се, че апсидата с принадлежащата ѝ конха са останали от стария храм, при което са вградени в олтара.
Поради ограниченията за височината на християнските храмове, налагани от тогавашната османска власт, черквата е вкопана в земята. Църковната постройка е умишлено направена ниска и сгушена, слабо осветена и боядисана отвън като къща, за да не бие на очи и да не личи от далеч. Градежът е масивен, а покривът – двускатен. Таваните над страничните кораби са равни и обковани с дървена ламперия, а над средния кораб има имитация на полуцилиндрично сводесто покритие.
На западната фасада, над централния - западен вход, е долепена камбанария, изградена през 1896 г. с дарение от щедрия копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев. Последният дава пари и за построяването на постройка с параклис (1902 г.) на юг от черквата.
Към църковния комплекс принадлежат и две чешми – едната се намира в двора и датира от 1817 г., а другата - външната чешма, вградена в масивния зид, е от 1823 г.

Олтарът е отделен от наоса посредством красив дърворезбен иконостас, който е закрепен за два масивни дървени стълба. Олтарната преграда е съставена от три различни по време и стилистика части. Средната част, отговаряща на централния кораб, е изработена през 1821 г. и според Асен Василиев силно наподобява по стил на иконостаса в габровската църква „Свети Иван Предтеча“ (1814 г.), и може би е дело на същия майстор-резбар – хаджи Георги от Видин, представител на Тревненската художестевена школа. Двете странични части са значително по-стари и вероятно са пренесени от изгорената църква или друг храм в околностите на града. Декорацията на иконостаса е представена с библейски сцени сред плетница от гроздове, птици и животни, красиви цветя и решетки. Забележителни по своето изящество и красота е и дърворезбата по владишкия трон и амвона.
Голямо богатство за храма са и неговите икони. Автентични са четирите икони  “Успение на Пресвета Богородица”, “Св. Иван Рилски”, “Св. Георги”, и “Св. Евстатий”, рисувани  през 1837-38 г. от Захарий Зограф. Истински шедьовър на българското възрожденско изкуство представлява иконата на “Св. Евстатий”, в която изкусния иконописец е въплътил в образа на светеца изображение на достолепния копривщенски чорбаджия  и голям благодетел Петко Доганов, възседнал своя бял ат. Сред останалите икони се срещат имената на Иван Спасовски от Галичник (иконостасните икони, рисувани между 1893 и 1913 г.: „Христос”, „Три светители”, „Събора апостолски”, „Успение Богородично”, „Йоан Кръстител” и Богородица”, „Свети Петър и Павел”); Иван Николов Образописов (иконата „Свети Иван Рилски” с 10 сцени от живота му) и копривщенският художник Христо Енчев (иконата на двамата безсребреници „Свети Козма и Дамян”, както и „Свети Илия”).
Вътрешността на храма е частично украсена със стенописи. На северната и южната стена между прозорците са изписани светци в цял ръст. Живописна украса има и на пендативите над колоните. Стенописите в олтара са дело на самоковския живописец Спас Захариев (1900 г.).

От съкровищницата на копривщенския храм „Успение Богородично“ произхожда едно ръкописно четириевангелие, преписано от даскал Рашо от Враца през 1644 г. Вероятно ценният ръкопис е принадлежал на старинната черква, още преди опожаряването ѝ от кърджалиите. По какви пътища е попаднало в този храм не е известно. В първата половина на XIX в. на евангелието са сложени корици с красив обков от сребро и злато. От приписка в ръкописа узнаваме, че обковът е дело на златаря Лазар Николов. След като евангелието дълго време се е съхранявало в църквата “Успение Богородично” в Копривщица, през петдесетте години на XX в. църковното настоятелство го подарява на музея в града, където се пази и днес.

Из черковния двор се срещат множество останали от старото гробище надгробни паметници (кръстове и плочи), датирани от 1762 до 1874 г. Със своите красиво изписани надписи и оригинална декорация, представляват истински шедьоври на пластичното изкуство. Особен интерес будят шест надгробни мраморни плочи, които сега са подпрени на оградния зид. Те са от времето след кърджалийските размирици (1829 – 1874 г.), когато Копривщица  процъфтява и достига невиждано дотогава благосъстояние. По големите им размери (покривали са целия гроб) и изящна украса, се разбира, че плочите са принадлежали на гробове на заможни копривщенци. Освен че предизвикват възхищение, тези паметници изясняват и доста подробности за историята на Копривщица и неговите родове.




Източници:
1. архим. Евтимий (Сапунджиев), Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица" от 1814 до 1843 г. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 617-627.
2. архим. Евтимий (Сапунджиев), Неиздадени материали по миналото на Копривщица. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 190, 555-558.
3. Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 194-198.
4. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г., 656.
5. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. София, 1977, 123-124.
6. Интернет сайт „Енориите“ - www.hramove.pravoslavie.bg
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"