ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
„Св. Богородица – Успение“ - кв. Горни Воден, Асеновград
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: кв. Горни Воден
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Асеновградска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Енорийската църква „Св. Богородица – Успение“ се намира в централната част на на квартал Горни Воден на Асеновград. Разположена е вдясно на самата главна улица, преди центъра.
Тази църква, известна надлъж и нашир със съхраняваната в нея чудотворна икона „Св. Богородица“ - „Златна ябълка“, е една от на-богатите и най-посещавани църкви в Пловдивска епархия.

История:
Църквата е построена, в приблизителен до днешния ѝ вид, през периода 1830-1833 г.  Това се случва след като в началото на XIX в. нарасналото християнско население в селището, за чиито черковни нужди, старата църква „Св. Георги“ се оказва тясна, изявява желание да изгради по-голям и просторен храм. Построяването на църквата се продиктува и от още едно обстоятелство – до нея още в края на XVIII в. съществува метох към намиращия се над селото манастир „Св. Кирик“. Така че, след съграждането ѝ, църквата „Успение Богородично“ става едновременно енорийска (за жителите на Воден) и монашеска – за живущите и гостите на метоха.
Сведение за времето и обстоятелствата около изграждането на църквата ни дава надпис на гръцки език върху мраморна плоча в нартекса (притвора), вдясно от вратата към наоса, който в превод гласи така:
„Някога Император Юстиниян издигна блестящ храм на Премъдростта [църквата „Св. София" в Цариград]. Сега с огромни усилия - храм на изявено Благодатната Богородица Чария се построи под надзирателството, както и с разходите на йеромонах Серафим от Хиос, заедно с Христодул, областния управител и други, през Архийерейството на Високопреосвещения Никифор Филипополски - родом Лезвиец, чиито призовавания Христе и Маичините  молитви запиши в книгата на живота. Амин.“
Според специалисти изграждането на църквата през посочения период става върху основите на по-стар храм, чиято датировка не е установена. Като доказателство на това твърдение служи фактът, че параклисът-костница „Св. Архангел“ или „Архагелски събор“, който се намира югоизточно до черквата, е датиран от началото на XVII в. Същото се потвърждава и от намиращите се в църквата старинни икони, сред които и чудотворнота икона на Майката Божия (началото на XVII в.), наречена „Златна ябълка", която се почита за всякакви просби, но най-много от бездетни родители за да се сдобият с рожба.
Черквата е построена предимно чрез дарения от жителите на с. Воден (дн. Горни Воден), които по това време се самоопределят като гърци, известни като лангери (гърчеещи се българи). Отначало,  след издигането му и до 1913 г., храмът се обслужва от гръцки свещеници, назначавани от Цариградската патриаршия. По това време за своя издръжка църквата има 105 дка лозя и ниви в местностите: „Вадата“, „Говедарника“, „Баш колиба“, „Хортопя“, „Кошарата“, „Св. Яков“ и „Горна вода“. Най-много са приходите от дарения и от самите богомолци. Завареното тук „гръцко“ население разправяло, че поради богатата осигуреност, до 1906 г. в църквата имало петима свещеници, служещи на гръцки език. Имало е непрекъснат поток от поклонници главно от Станимака и Пловдив.
През XIX в. в метоха се помещава училището на селото, в което се преподава на гръцки език. По това време църквата „Св. Богородица – Успение“ се изявява като едно от духовните средища на гърцизма в района, известен като „Малката Елада“.
Свидетелство за бурния духовен живот, който е кипял в църквата и свързания с нея метох, за времето след като Гръцката църква е сложила вече ръка на святото място, представляват намерени преди години в балкона на храма (емпорията) десетки гръцки книги, издадени в периода XVIII – XIX в. (от 1732 г. насам). Някои от тях са подарени на църквата от Цариградската патриаршия – пристигнали тук от Атина и Цариград. Между тези книги е била и Кондиката на църквата, съдържаща ценни данни за нейната история, но след откриването ѝ изчезва и следите ѝ мистериозно се губят.
Представа за църковния живот в с. Воден към средата на XIX в. ни дават писанията на българския възрожденски общественик Константин Моравенов:
„Във Воден има черква „Св. Богородица“, там имало един сакъзлия [преселник от остров Сакъз в Егейско море] грък калугерин под име поп Серафим, него го поставиха там селяните като инок да се старае за черковният ред. Той полечка-лечка стана пръв свещеник и с шарлатанизма си да вади аязми, да проповядва лъжливи чудотворения, да дава муски за треска, за очебол и други болести (съпротивно на вярата ни) .....и с тоя начин забогатил се той до толкоз, чтото забра да презира селяните и на панагон още да се мъчи да присвои черквата, за да я направи манастир и с тоя начин да затвори двата по-горе в същото село манастира на „Св. Петка“ и „Св. Кирик“, за да се принудят тогава селяните да ги оставят нему и да курдише веке манастирска кантора (балто). Това, като угадили селяните, дадоха му папуците и...“ От по-натам написано в сведението се разбира, че владиката Никифор го взел в Пловдив да му събира владищината от селата и да служи в църквите, „когато владиката няма време сам да служи“. Докато една сутрин, отивайки към църквата, „поп Серафим минал покрай недосъборената къща на Костаки Ахланлията и тя паднала върху него, та го убила“.
Църквите във Воден и околните селища, както и близките манастири, остават под юрисдикцията на Цариградската патриаршия и след провъзгласяването на Българската екзархия през 1870 г. Последният гръцки свещеник в църквата е Михаил Кукуш, който след Балканските войни (1913 г.) заминава за Гърция, заедно с други гръцки духовници от Станимака и с. Куклен. В писмо от 1920 г., отправено от станимашкия архиерейски наместник към пловдивския митрополит Максим, пише следното:
„Енорията в с. Горни Воден минала под ведомството на Екзархията през 1913 г. се състои от 239 семейства български поданици и 23 елински поданици. Тя притежава две църкви - „Успение пресвета Богородица“ и „Свети Георги“ и осем параклиса: „Св. Яков“, „Св. Тодор“, ....“
Първият български свещеник, който служи в църквата „Успение Богородично“ (1913-1926 г.) след напускането на гръкоманите е Илия Сотиров, родом от Македония.
Църквата „Св. Богородица“ придобива днешния си вид през 1896 г., когато към нея са добавени купол и притвор. А пететажната камбанария, според арх. Тулешков, е построена през 1888 г. Часовникът в нея е донесен от Виена през 1910 г.
По настояване на новодошлите в Горни Воден бежанци, през 1942 г. всички гръцки надписи в църквата са заменени с български, така както сторват гърците в родните им места из Македония и Тракия, където не остават дори и надгробни плочи с български надпис. Тогава е замазан и мраморният надпис до входната врата на църквата. Отначало тогавашният свещеник се противопоставял на това дело, защото храмът се издържал благодарение на посещаващите го гърци и гръкомани, идващи от цяла България, но накрая, след близо 20-годишна борба, той сколасва и въпросът е приключен.
Метохът до църквата функционира до началото на XX в. До 1939 г. в него се помещава общинското управление на с. Горни Воден. По-късно, оставени на произвола на съдбата в продължение на десетилетия, по-голяма част от сградите му рухват (1978 г.). Малко преди унищожаването му, арх. Николай Тулешков извършва цялостно архитектурно и фотографско заснемане. Това се прави с цел да улесни една бъдеща възстановка, максимално близка до оригинала. За съжаление, както е установил самият Тулешков през 2006 г., в Националния институт за паметници на културата документацията от заснемането липсва. Останало е онова, което архитектът е успял да отпечата като снимков и чертожен материал в издадени от него книги и статии.
Важно е да се отбележи, че през всички години на съществуването си, дори и през атеистичния социалистически период, горноводенската църква „Успение Богородично“ се посещава масово на големите християнски празници. Десетилетия семейството на най-дълго служилия в църквата свещеник – отец Златан Тодоров, родом от Чепеларе, живее в метоха и взема активно участие в културно-просветния и стопанки живот на селото. След 44-годишна служба в тази църква, през 1971 г. отец Златан е пенсиониран и на негово място идва свещеник Тодор Тодоров от с. Селци, Пловдивско. След последния енорията е управлявана последователно от следните свещенослужители: Кръстю Манов (1977-1978); Георги Тозев (1978-1995), роден през 1924 г. в с. Плевня, Драмско; Васил Аринински (1983-1984). След 1995 г., поради липса на кадри, църквата е обслужвана по съвместителство от отец Александър Андонов, свещеник в храм „Св. Атанасий“ в Асеновград, а от ноември 1999 г. горноводенската енория се оглавява от свещеник Живко Дим. Николов, като същият е на този пост и днес (2014 г.).

Голямата известност и богатство на църквата „Св. Богородица – Успение“ се свързва чудо, извършено от Божията Майка с неплодна жена чрез нейната икона през 1765 г. Това събитие е описано от Ананий Клинис, тогавашен игумен на манастира „Св. Св. Кирик и Юлита".
Чудото се ознаменува с празник, чието празнуване се превръща в традиция - чества се до днес на петата събота от Великия пост. Този празник се отбелязва само тук, в горноводенската църква. Чудотворната икона на  Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки  още от първия петъчен акатис на поста. На чудотворната икона те прeстояват до празника, т.е. пет седмици и след прочитането на последния, пети акатис, те се раздават на празника на безплодните жени, за да се сдобият с рожба.  Ритуалът за рожба включва и изработването на специален колан, който се изплита от три  конеца, с които предварително се обрамчва целият храм. Този ритуал е даден по време на съновидение от Пресвета Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1818 година.  Преданието разказва, че Майката Божия се явила насън на жената и ѝ заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака  жена с три макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче, което неплодната жена да носи на кръста си докато зачене и роди рожба. Тази повеля на Божията Майка се  изпълнява в храма и до днес.  Много са чудесата извършени от Божията Майка пред  Нейната чудотворна икона през тези векове. Някои от тях са описани в пазещи се в местния музей поименници, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети се разказват и до сега предания. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис трети преспива в храма през 1934г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и  едно златно енголпие, на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.
Друг подобен празник в Горни Воден е Преполовение, наричан от местните жители „Руса сряда“. Той се чества на 25-тия ден след Великден – половината време до Петдесетница. На този ден след тържествено богослужение чудотворната икона на Св. Богородица се носи на ръце до манастира „Св. Кирик“, като всеки присъстващ се стреми известно време да я поноси, за да има здраве и успех в живота. В манастирският храм се отслужва молебен, след което всички сядат на обща трапеза и почивка. Следобед, около 15 часа, шествието с иконата поема обратния път и празникът завършва в горноводенската църква „Св. Богородица – Успение“.


Архитектура и изкуство:
В миналото (до 1978 г.) църквата е била част от комплекс, включващ: метох, енорийска църква, параклис-костница, странноприемница и камбанария.
Поради това, че църквата е била едновременно енорийска и монашеска, комплексът има два отделни двора, свързани помежду си с врата и отделени с каменен зид. Входът за миряните е откъм улицата, като минава под камбанарията и след няколко стъпала слиза в църковния двор, западно от църквата. В югоизточния ъгъл на двора, до висока каменна ограда (откъм улицата) се намира параклиса-костница „Св. Архангели“. Откъм западния вход на църквата са входовете към клисарницата и мазето, които са били неразделна част от сградата на метоха. В отделна сграда над централния вход на комплекса (откъм улицата), построена в края на XIX в. и свързана с камбанарията, са странноприемницата, кабинетите и др.

Метох:
Горноводенският метох, като типичен представител на Възрожденската епоха, е бил забележителен по своята архитектура и функционалност. Сутеренът и първият му етаж са били построени към края на XVIII в., а през XIX в. е надстроен етаж с еркер, надвесен над близкото дере. В подземието на жилищната част на метоха денивилацията е използвана за създаване на просторен обор за добитък, включително и за конете на гостуващите. По особено оригинален начин, несрещащ се на друго място, са били осъществявани свръзките между отделните нива на сградата. В метоха е имало следните помещения: на първия етаж около широк чардак – пет килии, гостна стая, многофункционална магерница с кът за хранене и тоалетни; на втория етаж – съо пет килии, три стаи за гости, игуменска стая, владишка стая, ашевия и съдохранителница.
Интериора на стаите в метоха е включвал вградени долапи и гардероби, резбовани слънца по таваните, рисувани стенни пана и други нововъведения, характерни за подредбата на една възрожденска сграда. Игуменарницата е била свързана с работен кабинет, а от стаята за гости, която се е намирала между игуменарницата и килиите, се е осигурявал контрол над външните посетители. Възрожденски дух е придавала и триъгълен фронтон над централния вход, както и разбованите дървени тавани и колони, унищожени безвъзвратно.
Сега от някогашния метох е запазена само клисарницата и жилищните стаи над нея, където, по спомените на сина на протойерей Златан Тодоров, Тодор Тодоров, в определен период е живеело семейството на свещеника.

Църква:
По план църквата представлява еднокорабна базилика, с една апсида и притвор от запад и размери: дължина - 21 м, ширина – 9 м и височина над 6 м. Над централната част на наоса се издига купол, лежащ на барабан с осем прозореца. В западната част на храма има балкон (емпория), предназначен за жените, към който освен вътрешната стълба има изградена външна такава от към южният двор. Оттук пеел църковният хор на големите празници. Вътрешното пространство на църквата се осветява от по 4 прозореца, от север и от юг.

Стените във вътрешността на храма са украсени със стенописи, изписани на три етапа. Най-новият живописен слой (третият) е изрисуван при последното преустройство на храма, през 1896 г., когато са добавени притворът и куполът. Тогава старите стенописи са покрити с нови такива. Най-добре запазени са на южната стена. От този период е украсата на вътрешната страна на купола, където е изографисан Бог Саваот, благославящ с две ръце. Около него са изрисувани ангели, херувими и др., а под осемте прозореца на барабана на купола – дванадесетте апостола в цял ръст. От стила и начина на изписване се проличава, че тези стенописи са дело на школуван майстор.  
За втори живописен слой научаваме от надпис, съдържащ пожелание за добър път и успех на църквата с дата юли 1868 г., която най-вероятно се отнася за предишно освещаване на храма. Може да се допусне, че освещаването е направено след поредно преустройство на църквата, при което по стените са нанесени вторите стенописи. Отделни фрагменти от тях прозират под най-горния слой на северната стена, който е излющен поради влага.
Изпод втория слой на няколко места се показват други – още по-стари стенописи, със значително по-малък ръст на изображенията. Вероятно тук става въпрос за изографисване от първата половина на XIX в., от времето на построяване на църквата. Някои изследователи допускат, че тези най-стари фрески са дело на Алекси Атанасов, за който се знае че е пребивавал във Воден и участвал в изписването на съборния храм в манастира „Св. Кирик“.
Това напластяване на живописни слоеве може да се обясни със замогването на воденци в средата на XIX в., което предизвикало у тях желание да изографисат църквата си отново – много по-богато и по-изящно.
Най-впечатляващ във вътрешността на храма е неговият дърворезбен иконостас, с внушителни размери от 8 м широчина и над 4 м височина. В горната си част той е увенчан с Венчилка – Христово разпятие и гълъб на върха. Aрхиерейският трон е изработен от дърворезба, вероятно от същия майстор, който е работил иконостаса. Срещу трона от север се намира дъсчен амвон, издигащ се на 3 м височина.
Царският ред в иконостаса е представен от 9 големи икони, а над него – във втория (апостолски) ред има 27 по-малки икони. Освен иконостасните икони, из наоса са наредени други, различаващи се по размер, качество и време на изработка. Някои изследователи разпознават сред тях стиловите белези на Алекси Атанасов. Има и икони, които са датирани към XVII и XVIII в. и вероятно някои от тях са били пренесени от църквата „Св. Георги“. След извършване на кражби в горноводенските храмове, останалите по-ценни икони са пренесени за съхранение в Пловдивската митрополия и в Асеновградския музей.
Безспорно най-голямата светиня на храма, поради която той е известен надлъж и нашир, е съхраняваната в него икона „Св. Богородица – Одигитрия (Пътеводителка)“ - „Златна ябълка“, датирана към началото на XVII в.
 

Телефони за връзка със свещеника на храма -  Живко Николов: 0886 241 288; 0885 206 877; 0331/49495

 

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. Пловдив, 2011 г.
3. В описанието са използвани снимки от  сайта „Станимака – културно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/index.htm

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"