Възрожденската църква „Св. Преображение Господне“, известна като „Българската“, се намира в централната (старата) част на град Ивайловград. Днес тя изпълнява функциите на катедрален храм на Ивайловградска духовна околия.

Църквата е строена през 1828 г. на мястото на по-стар храм, чийто престолен камък е от 1805 г. Фактът, че черквата е известна като "Българската" дава основание да се приеме, че тя е строена от дарения на българи от Ивайловград (тогава Ортакьой, силно гърцизиран) и околните български села, които след това са се черкували в нея.
Внушителна с размерите си, култовата сграда се отличава с рядко срещана планова схема, умело изграждане на обемно-пространствената композиция и майсторско изпълнение на архитектурните детайли и декоративна украса.
В сегашния си вид представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида от изток и камбанария, долепена до западната ѝ фасада. Църквата има два входа – от запад и от юг. Масивните ѝ стени са изградени от ломени камъни и варовикови квадри, споени с хоросан.

Църквата е лишена от стенописна украса, но за сметка на това намираме големи художествени достойнства в нейните икони и дърворезбена декорация. Иконостасът, амвонът, владишкият трон и проскинариите за целувателни икони са изработени с великолепна ажурна дърворезба, с висока художествена стойност. Въз основа на използвания стил специалистите предполагат, че тукашната резба е дело на майстори от Дебърската художествена школа. Последната възниква и се развива през XVIII – XIX в. в град Дебър и околните български селища, разположени в историкогеографската област Река: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче и др. Нейните представители, някои от които повлияни от изкуството на Атон и Италия, предават познанията си на следващите поколения, като оказват влияние върху местното строителство и архитектура. Родовите общности от местни резбари и иконописци се разрастват на фона на всеобщия културен подем по време на Възраждането. Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник Гиновски и Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството — родът Филиповци от село Гари с най-видни представители братята Петър, Марко, Йован и Йосиф Филипови. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огнев, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максески от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче и много други. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.
В областта на дърворезбата Дебърската школа има постижения, които се оценяват като едни от най-ценните произведения на резбарското изкуство на територията на Балканския полуостров. Стилови особености на дебърската дърворезба са наивизъм в старозаветните и новозаветните сцени и фината орнаментация с изображения на растения и животни. В резбата си дебърските майстори, наред с утвърдените християнски символи, вплитат лозови, дъбови и акантови листа, розетки и по-рядко плодове.
С времето дебърските творци, освен в Македония, разнасят славата на висшето си изкуство и в други български краища. Техни върхови постижения са иконостасите в: Бигорския манастир „Св. Йоан Предтеча“ от началото на XIX век, Лесновския манастир „Архангел Михаил“ от 1814 г., църквата „Св. Успение Богородично“ в Пирдоп от 1819 г., църквата „Свети Спас“ в Скопие от 1825 г., църквата „Св. Георги“ в Призрен (дн. в Косово) от 1829 г., църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик от 1840 г., църквата „Св. Георги“ в Оряхово, от средата на XIX век, църквата „Св. Никола“ в Крушево (дн. в Република Македония) и др.
Иконостасът в ивайловградската църква „Св. Преображение Господне“ е резбован в средата на XIX век. Страничният (южният) иконостас с иконите на светиите лечители на него са от 1849 г. Другите икони в храма също са изписани в средата на XIX век и са дело на гръцки майстори зографи.
В Държавен вестник бр. 41/1992 г. храмът е обявен като архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.



Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори - живописци, резбари, строители. изд. „Наука и изкуство“, София, 1965 г.
2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
3. Енциклопедия България, том 2, София, Издателство на БАН, 1981. Статия „Дебърска художествена школа“.