ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Преображение Господне" - гр. Ивайловград
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Хасково
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Ивайловград
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Ивайловградска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската църква „Св. Преображение Господне“, известна като „Българската“, се намира в централната (старата) част на град Ивайловград. Днес тя изпълнява функциите на катедрален храм на Ивайловградска духовна околия.

Църквата е строена през 1828 г. на мястото на по-стар храм, чийто престолен камък е от 1805 г. Фактът, че черквата е известна като "Българската" дава основание да се приеме, че тя е строена от дарения на българи от Ивайловград (тогава Ортакьой, силно гърцизиран) и околните български села, които след това са се черкували в нея.
Внушителна с размерите си, култовата сграда се отличава с рядко срещана планова схема, умело изграждане на обемно-пространствената композиция и майсторско изпълнение на архитектурните детайли и декоративна украса.
В сегашния си вид представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида от изток и камбанария, долепена до западната ѝ фасада. Църквата има два входа – от запад и от юг. Масивните ѝ стени са изградени от ломени камъни и варовикови квадри, споени с хоросан.

Църквата е лишена от стенописна украса, но за сметка на това намираме големи художествени достойнства в нейните икони и дърворезбена декорация. Иконостасът, амвонът, владишкият трон и проскинариите за целувателни икони са изработени с великолепна ажурна дърворезба, с висока художествена стойност. Въз основа на използвания стил специалистите предполагат, че тукашната резба е дело на майстори от Дебърската художествена школа. Последната възниква и се развива през XVIII – XIX в. в град Дебър и околните български селища, разположени в историкогеографската област Река: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче и др. Нейните представители, някои от които повлияни от изкуството на Атон и Италия, предават познанията си на следващите поколения, като оказват влияние върху местното строителство и архитектура. Родовите общности от местни резбари и иконописци се разрастват на фона на всеобщия културен подем по време на Възраждането. Сред известните родове в дебърската живопис са родовете от Галичник Гиновски и Фръчковци, с представител Макрий Негриев, а в резбарството — родът Филиповци от село Гари с най-видни представители братята Петър, Марко, Йован и Йосиф Филипови. Други известни имена на Дебърската школа са Дичо Зограф, уста Велян Огнев, Евстатий Попдимитров от Осой, Петър Пачаров, Симеон Максески от Требище, Антон и Димитър Станишеви от Тресонче и много други. Към школата спадат и някои живописци от Крушево, Прилеп, Струмица и Щип.
В областта на дърворезбата Дебърската школа има постижения, които се оценяват като едни от най-ценните произведения на резбарското изкуство на територията на Балканския полуостров. Стилови особености на дебърската дърворезба са наивизъм в старозаветните и новозаветните сцени и фината орнаментация с изображения на растения и животни. В резбата си дебърските майстори, наред с утвърдените християнски символи, вплитат лозови, дъбови и акантови листа, розетки и по-рядко плодове.
С времето дебърските творци, освен в Македония, разнасят славата на висшето си изкуство и в други български краища. Техни върхови постижения са иконостасите в: Бигорския манастир „Св. Йоан Предтеча“ от началото на XIX век, Лесновския манастир „Архангел Михаил“ от 1814 г., църквата „Св. Успение Богородично“ в Пирдоп от 1819 г., църквата „Свети Спас“ в Скопие от 1825 г., църквата „Св. Георги“ в Призрен (дн. в Косово) от 1829 г., църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик от 1840 г., църквата „Св. Георги“ в Оряхово, от средата на XIX век, църквата „Св. Никола“ в Крушево (дн. в Република Македония) и др.
Иконостасът в ивайловградската църква „Св. Преображение Господне“ е резбован в средата на XIX век. Страничният (южният) иконостас с иконите на светиите лечители на него са от 1849 г. Другите икони в храма също са изписани в средата на XIX век и са дело на гръцки майстори зографи.
В Държавен вестник бр. 41/1992 г. храмът е обявен като архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение.



Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори - живописци, резбари, строители. изд. „Наука и изкуство“, София, 1965 г.
2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
3. Енциклопедия България, том 2, София, Издателство на БАН, 1981. Статия „Дебърска художествена школа“.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"