Църквата "Св. Теодор" се намира в западния край на провадийското село Добрина.
Старинният храм е разположен в средата на малък двор, като е полувкопан в земята.
В архитектурно отношение черквата "Св. Теодор" представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, която обединява в едни обем олтарно пространство, наос и нартекс (галерия). Общата ѝ дължина отвътре е 24,30 м, а ширината 6,38/6,68 м. Голямата, полукръгла отвътре (с диаметър 3,20 м) и тристенна отвън апсида, е обримчена отвътре с двустъпален синтрон. На източната стена има три ниши - по една от двете страни на апсидата, служещи за протезис и дяконикон, и една в средата ѝ. В центъра на апсидата стърчи каменен постамент за олтарната трапеза. Сградата е с полуцилиндричен свод, покрит с двускатен покрив с керемиди. Черквата има два входа - на западната и на южната стена. Градежът е от добре обработени варовикови блокове споени с хоросан. Дебелината на стените е 1,10 м.
Някога цялата вътрешност на църквата вероятно е била изписана със стенописи. Днес от тях няма и помен.
На западната и южната стена, около входовете, в каменните блокове са издълбани графити с надписи на кирилица и с гръцки букви. Най-добре четим е един  кирилският надпис на западната стена: «Андон Лавриот». Датирането на графитите все още не е определено.
Старината е разчистена и частично реставрирана едва от преди няколко години. Поставен е нов покрив с керемиди.

Черквата "Св. Теодор", както и старинната църква "Пресвета Богородица" на чието място в началото на XIX в. е изградена днешната действаща селска църква, са били описани от Константин Иричек при пътуването му из България през 1884 г. По това време "Св. Теодор" е била действаща, а "Пресвета Богородица" в руинно състояние. Двете църкви имат приблизително еднакъв план, а изграждането им е отнесено към периода XVI-XVII в.
Някои специалисти свързват изграждането на "Св. Теодор" с богатата дубровнишка колония, обитавала селището през късното средновековие. Но след проведените тук археологически разкопки през 2006 г. с ръководител Снажана Горянова, изникват доста нови факти, хвърлящи светлина върху тъмната страна от историята на този храм. Неясностите отпадат още повече, след като археоложката Сн. Горянова открива в архива на Карел Шкорпил една снимка на църквата "Пресвета Богородица". Черно-бялата фотография вериятно е направена  през 1906 г., когато ученият посетил с. Диздаркьой (дн. Добрина) и описал двете старинни църкви. От снимката добре се вижда архитектурата на разрушената църква, която много приличала на тази на "Св. Теодор", както и фрагменти от стенописи в апсидата - осем от църковните отци, съставляващи композицията "Поклонение на жертвата". Освен това, през 1884 г. К. Иричек споменава за наличието на гръцки надписи със стенописите, които още тогава били нечетими. Много е вероятно същата стенописна украса да е имала и "Св. Теодор". Гореописаните факти накланят на тезата, че двете черкви в Добрина (включително "Св. Теодор") са били храмове на православно християнско население. И по-точно, това неселение, подобно на случая със село Арбанаси, е произхождало от преселници от западните краища на Балканския полуостров (Епир, Албания), някои изследователи го определят като население с албански произход (т.нар. арнаути). Неслучайна е приликата на църквата "Св. Теодор", в архитектурно отношение, с арбанашките църкви.
Въпреки немалкото изяснени наскоро въпроси, свързани с историята на този уникален паметник, все още има и доста такива нерешени. Само подновяване на проучванията би могло окончателно да разреши проблема.

Източници:
1. Снежана Горянова. Старите църкви в с. Добрина, Провадийско - пътят от забравата към нови митове. - В: . – В: Memory and oblivion in Byzantium / Памет и забрава във Византия. Съст. Ал. Миланова, В. Вачкова, Цв. Степанов. С., Военно издателство, 2011 (виж тук)