ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Николай" - с. Калотина
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Калотина
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
СТАТУС: Изоставена
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната църква "Свети Николай" се намира при старите гробища на Дивина махала на граничното село Калотина.

История:
Старинната калотинска църква „Св. Николай” е била изградена в близост до средновековния Разбоишки манастир „Св. Въведение Богородично” през XIV в., най-вероятно през времето на царуване на българския цар Иван Александър (1331-1371 г.). Потвърждение на последното ни дава стоялият на южната фасада допреди десетилетия ктиторски надпис, който през 1947 г. е бил снет от изкуствоведа Асен Василиев и сега се съхранява в Софийския археологически музей. Ето го и него: "Изволением с....и сьврьшениемь, стго духа,иззида се и изписас...т/го/отец Ни/кола/ ва дни великого Йоа/н Алекса/ндър/...ратден...".
Относно датировката на храма има и други становища – изкуствоведа и археолога А. Грабар отнася стенописите към края на XV в., но имайки се предвид красноречивото доказателство, каквото е ктиторският надпис, то всяка различна теза по въпроса би била по-малко правдоподобна.
Съществуват различни теории и за разпознаването на самите ктитори на църквата. Техни изображения с надписи има в притвора на храма. Те не са ясни и не са много запазени, но общо взето могат да се прочетат имена близки до „Деян” и „Владислава” - съпругата му. Разчитанията на надписите са следните: "Приеми молбата .....на тебе свет... кти/тор/ /.../янана и неговата съпруга /.../лава и техните деца" и "Представи се раба Божи Шуви ....... син на Радосл/а/в".
С църквата „Св. Николай” са свързани няколко местни легенди, според една, от които „изборът за втората женитба на цар Иван Александър се е паднал именно тук, в прелестната долина на река Нишава. В старинната църква на село Калотина се е състояла сватбената церемония на новопокръстената втора съпруга - еврейката Теодора - Сара с българския цар. От този брак после са се родили: последният български цар Иван Шишман, неговият брат Иван-Асен IV и трите им сестри Кера Тамара, Кираца и Десислава.”
Калотинската църква е преживяла падането на България под османска власт и е просъществувала през всичките години на турското робство. Една от причините за съхраняването ѝ през онези мракобесни времена може да се търси в привилегирования статут  на Калотина, като дервенджийско селище. В него живели дервенджии – българи, които охранявали Диагоналния път за Цариград и имали по големи права и финансови възможности. Доказано е, че българските културни учреждения са били поддържани от съществувалите в Османската империя прослойки от християни с особени права и собственост (дервенджии, доганджии, войнуци и др.). Голяма е вероятността църквата „Св. Николай” да е била поддържна именно от тукашните заможни доганджии.
Оцелелият през всичките години на робството храм пострадал най-много не когато и да е , а след Освобождението. Покривът на старинната църква стоял срутен до 1905 г., когато един селянин направил някакво покритие. През 1938 г. покривът е отново поправян.
С правителствено решение, публикувано в ДВ, бр. 69 от 1977 г., калотинският храм „Св. Никола" е обявен за паметник на културата с национално значение.
Доскоро положението на старината не беше никак добро, старият покрив пропускаше вода и достатъчно увредените стенописи продължаваха да се унищожават. За щастие, първата стъпка към възстановяването на църквата е вече направена, през 2012 г. покривната конструкция е основно обновена – подменена е дървената част, поставени са нови цигли.

Архитектура и изкуство:
Църквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор, в който се влиза през врата от южната стена. Сградата е построена върху наклонен терен, така че части от нея остават вкопани в ската на терена. Трите храмови фасади (без южната) са ниски и прихлупени поради силната денивелация. Това е и причината влизането в храма да е откъм юг. Особеностите на терена са способствали и за значителното разкривяване на постройката: северната стена е дълга 8,80 м, южната 8,60 м, широчината от запад е 4,40, а от изток 4,70 м.  Храмовият притвор е тесен, но висок, какъвто е и наосът отвътре.
Вътреността се осветява от малко прозорче  на южната стена и от един тесен процеп в апсидата. Покривът, който не се помни от кога не съществува, най-вероятно е бил каменен и полуцилиндричен.

Най-забележителното в този храм са неговите стенописи, конто изпълват стените на наоса и притвора, въпреки че някои от тях са частично или напълно унищожени. Една част от тях са снети от стените и запазени в Археологическия музей в София. Подобно на стенописите на близката църква "Св. Св. Петър и Павел" в с. Беренде, които не са в блестящо състояние, тези на църквата в Калотина се намират в още по-лошо положение. Дългите години, през които те са били подложени на преки атмосферни влияния са дали негативното си отражение.
Стенописната украса в притвора е в два живописни слоя, като първият е от времето когато е нанесен и този в наоса. От стенописите в храма най-забележителни са ктиторските портрети в притвора.Те са поредица от изображения на две жени,двама мъже и пет деца. Портретите, които са сравнително добре запазени, започват от западната стена на притвора с изображение на млада жена и детето ѝ. Различават се и чертите на лицата им. Втората група ктитори е заела цялата ширина на северната стена на притвора, представени са с двама мъже и една жена, а пред тях стоят три деца, този стенопис е в много лошо състояние - лицата им не се различават, долната част е изкъртена. В правоъгълни бели полета до главите на ктиторите са били надписите на техните имена (сега почти изтрити), останали са само последните букви от името на жената - вероятно Велислава, Светослава, Десислава и пр. Главният дарител е мъжа в дясно до източната стена, който подава модела на църквата в ръцете на светеца (изображение на Св.Никола на източната стена, почти унищожено).
От останалите изображения в притвора прави впечатление това на Иисус Христос (над входа за наоса), както и сцените с мъчения на грешниците. Другите стенописи в предверието са увредени до неузнаваемост.
За разлика от притвора, в наоса  са оцелели само отделни фрагменти: в апсидата - част от Оранта; на южната стена - съхранена е отделна фигура (долепена до източната стена) и светци воини, а над тях медальони със светци (до западната стена); на западната стена - почти нищо; на северната - отново светци воини и единствената сюжетна сцена "Пилат миещ ръцете си".
За жалост това е всичко от живописната украса на храма и ако продължаваме да бездействаме утре и това няма да го има!
Църквата "Св. Никола" е поредният пример на паметник на средновековната българска култура с пренебрежително отношение към него. Макар и незапазени в целия си обем, стенописите са от XIV в., а такива в България се броят на пръсти. Дори и само този фактът, трябва да ни говори достатъчно за значението и стойността на обекта. След като покрива вече е укрепен,  следва да се работи по реставрацията и консервацията на стенописите, но кога ли?!


Използвана литература:
1. Миятев, Кр .- Царска корона в селска хижа, ИЕМ, т. XIV, 1943 г.
2. Василиев, Асен - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проичвания, т. IV, 1950 г.
3. Василиев, Асен - Ктиторски портрети, изд. БАН, 1960 г.
4. Милчич, Светолик - Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г.

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"