Църквата "Св. Георги" в центъра на село старо Нагоричане е единствената запазена част от средновековен манастир съществувал през XI-XIV в.
Има предположения, че манастирът е построен от император Роман IV Диоген около 1070 година с намерението там да бъде погребан Прохор Пчински. Възобновен е през 1313 година от крал Стефан II Милутин, който през 1318 организира и зографисването на църквата. Фреските са дело на византийските зографи от солунската школа Михаил и Евтихий. Надписите на иконите са на гръцки, но в някои от свитъците, държани от изобразените светци, има и старобългарски текстове. Един такъв надпис е издълбан на гранирна плоча (1,90 х о,39 м), поставена над входната врата отвън. Българският надпис е доказателство, за запазването на българската писмена традиция, дълго след като северна Македония е била завзета от сърбите. Ето точният препис, направен от Йордан Иванов:

През юли 1330 година оттук на път за Велбъжд минава крал Стефан Дечански. Във възобновената от баща му черква той се моли за мир, тъй като бившият му тъст и Търновски цар Михаил Шишман потегля на поход срещу него.
Изглежда след Велбъждската битка в манастира „Св. Георги“ е погребан Михаил Шишман. Основание за това е запазеният през 1916 година надгробен надпис:

Именно през същата 1916 г., старонагориченската църква "Св. Георги" е посетена от историка проф. Йордан Иванов. Тогава, в кивота, в югозападния ъгъл на църквата, той заварва "няколко разбъркани човешки кости". Тленните останки отдавна ги няма в гробницата, дирите им са изгубени, а може би никога не ще се намерат...
Друго доказателство, че тук се е намирал гробът на цар Иван Шишман е една бележка на сръбският съвременник архиепископ Данило, който изрично съобщава за това:

В църквата са открити и други надписи, доказващи тясната ѝ връзка с българската история. Два графита на един от южните пиластри на църквата звучат така: "Да се знае доидохь азь недостиньi игумень Марко манастирски Кирил iеромонах и Михаиль монахь родомь wт Пезова (Положкото село Теарце) 1813" (поменатия тук Кирил е известният български духовник, книжовник и просветител Кирил Пейчинович) и "Да се зно кога доходихме знеполци wт Ста Петка iереи Крсто въ лето 1722" (тук става дума за българи от Трън и тамошната църква "Св. Петка").

В архитектурно отношение църквата представлява монументална трикорабна, петкуполна базилика. До сводовете е запазен градежът на по-стар храм от XI в. с големи добре обработени каменни блокове. На сверната стена отвъре, дори е запзен един съвсем малък фрагмент от първата зография. За декорацията на фасадата са използвани типичните похвати, характерни за византийското архитектурно изкуство - с червени тухли са оформени наколко стъпални слепи арки, както и други фигури, прозорците са резделени с една или две колонки и др. Паралели на приложените в старонагоричанската църква симетрични арки и керамична украса на куполите (за първи път в Макединия), могат да се направят с някои църкви в Източна и Северна България.
Може да се обобщи, че в архитектурата на старонагориченската църква са налице два етапа от средновековната Мизийска (Преславска) архитектура - долният граден с едри квадри, които познаваме от храмовата архитектура от ІХ - началото на ХІ век в Плиска и Преслав и горен от 1313 г, издигнат в стилистиката на севернобългарската (мизийска) школа с употребата на паничкови декорации. Южнобългарската (Македонска) школа е без паничкови украси и следователно тук не е уместно да се говори за "вардарския" стил в църковното изкуство, както го описват някои изследователи. Вардарската школа се появява и развива главно из югозападните македонски български земи, а не из територията на днешна Северна Македония.

Цялата вътрешност на църквата е покрита с изключително богати сюжетно стенописи. За изографисването на част от фреските е ползвана специфична техника за рисуване нетипична при направа на другите стенописи през периода. На първия пояс отдолу са изобразени светци в цял ръст. Правят впечатление две фрески под гробницата (югозападния ъгъл на наоса), едната не се личи добре, но другата е на Св. Йоаким Осоговски, изобразен е в расо, с кръст в дясната ръка и надпис: "Преподобни wць Iwакимь". Това е най-старият запазен лик на светеца. Другият заличен светителски образ, ще да е на Прохор Пшински или Гаврил Лесновски, а може и на духовния им учител Св. Иван Рилски. Над първия пояс, по стените в наоса са разпределени композициите: "Големите празници", "Страданията", "Чудесата Христови"; сцени от живота на Св. Георги, Св. Николай Мирликийски (в диаконикона) и на Св. Богородица (в проскомидията). В олтарната апсида е изобразена Богородица с Христос на трон и архагели от двете страни, а отдолу композициите "Причастие на Апостолите" и "Литургическа служба на архиереите". В централния купол е изображението "Христос Вседържител" заедно с "Небесната литургия". На западната стена над входа е кононично разположената композиция "Успение Богородично". На северната стена, първи пояс, в дясно от изображенията на Св. св. Констаантин и Елена, са изографисани манастирският ктитор Стефан Милутин с модел на църквата в ръце и четвъртата му съпруга Симонида Палеологина, дъщеря на византийският император Андроник II Палеолог (1282-1328 г.). От левата им страна е изрисуван Св. Георги, който в левата ръка държи меч като подарък на краля.
Иконостасът на храма е монолитен-мраморен, а иконите са зирисувани направо върху него, което е единствения пример за такова изпълнение в Р. Македония. На олтарната преграда, в ляво от царските двери е изрисуван патронът - Св. Георги, а от дясно Св. Богородица Пелагонитиса (Умилителна).
Като цяло може да се каже, че зографията на майсторите иконописци се отличава с прецизно изписване на формите, богата цветова палитра и живо придаване не само на фигурите, но и на елементите в перспектива. С тези творби, зографите доказват високата си образованост и майсторство. Храмът представлява истинска и неповторима галерия от фрески, дело на византийския класицизъм от XIV век, неизменна част от историята на средновековната култура на Балканите.

Източници:
1. Иванова,Вера - Стари църкви и монастири в Българските земи (IV-XII в.), ГНМ, т. IV, 1922/25 г.
2. Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.  
3. Мавродинов,Никола - Външната украса на старобългарските църкви, ИАИ, т.VIII, 1934 г.
4. Тулешков, Николай. Архитектура и изкуство на старите българи, том 1, изд. БАН, София, 2001 г.