Църквата  "Свети Георги" се намира в квартал Колуша на град Кютендил, в подножието на планината Осогово.

История:
На мястото на днешния квартал в миналото е било разположено село Коласия, където през първите векове на османското робство, а и по-късно (XVIII - началото на  XIX в.), е било седалище на митрополит.
Съществува предположение, че в двора на старинната църква се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.
През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете, като малко след Освобождението, през 1878-1880 г. е възстановена от колошанинът дядо Стоян, който дарява средства за изграждането предверие в западната ѝ част, както и за изписването ѝ.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата "Св.Георги" е кръстокуполна с правоъгълен план и удължено предапсидно пространство, и с размери: дължинна - 10 м и ширина - 8,70 м. Планът ѝ е сходен с този на църквата "Св. Йоан Богослов" в Земенския манастир.
Храмът е изграден върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб".
Изключително богатство за църквата представлява вътрешната стенописна украса. Окрити са четири живописни слоя: най-старият е открит наскоро (първото десетилетие на XXI в.) и е датиран от края на Х - началото на XI в.; другите са от XII, XV-XVI и XIX век. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от изображения на християнските светци:  Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина, както и от светиците: Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. По-голямата част от стенописите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX век.
Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските, естетически и стойностно доста отстъпват на по-старите.
С пълно основание може да се каже, че колошката църква "Св.Георги" притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Проучване и реставрация:
Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н. Мавродинов.
През 1974-76 г. Пламен Петров извършва първото реставраторско проучване на църквата, което продължава в периода 1979 - 1985 г. от арх.Христина Станева и худудожник-реставратора Люба Красовска. През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, след което последният и камбанарията са съборени. Така църквата е възстановявена и придобива оригиналния си вид, обем и пропорции.
През 1990 г. започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи, с ръководител Аблена Мазакова.
Реставрация на църквата е окончателно завършена едва през 2009 г.
В непосредствена близост до църквата, в църковния двор, се намира възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони от църквата и други паметници на църковната живопис от Кюстендилския край.


Използвана литература:
1. Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирванияя, София, 1906 г.
2. Стойков, Георги. Култови и обществени сгради в Трънско, Брезнишко и Кюстендилско-комплексна експедиция 1957-58 ,София, 1961 г.
3. Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.