ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Спас" - с. Червен брег
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Червен брег
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дупнишка
СТАТУС: Изоставена
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Малко известната църква "Свети Спас" (Възнесение Господне) се намира на около 1 км северно от село Червен брег, Дупнишко. Разположена е насред полето, в близост до югозападните склонове на планината Верила.
 
История:
Старинната църквата е била изградена в местност, в която през античността е имало селище, върху което, по-късно се е обособило средновековното село Червен брег. На всяка крачка из околността на църквата се срещат следи от поселищен живот - строителна (части от тухли, тигули) и битова керамика.
Около днешната църква добре се забелязват очертанията на по-стара сграда, с градеж от големи кемeнни блокове. При направеното през есента на 2012 г. археологическо теренно обхождане се установи, че този градеж е част от раннохристиянска църква (IV-VI в.), която е била част от цял манастирски комплекс. По-късно, през средновековието, върху него е издигната днешната малка църква. Според изтъкнатата изкуствоведка проф. д-р Лиляна Мавродинова, която лично посети старината и датира намиращите се във вътрешността ѝ стенописи, средновековният храм е построен през XII-XIV в. Специалистката дори определи църквата като „царски параклис“, изхождайки от някои особености в иконографската схема на стенописната украса. Изображенията на Св. Св. Константин и Елена в случая не се намират според определеното им от канона място – на западната стена, южно от входа, а на южната стена, в западния ѝ край, което е един несрещан на друго място прецедент. Трябва да се отбележи, че селищата, чийто наследник е днешното с. Червен брег, са били разположени на древния римски Далматински път, който свързвал столицата на Източната Римска империя (Византия), Константинопол с Драч на Адриатическо море. Този път, известен на месното население като „Драчкио пат“, е просъществувал и през средновековието, до XIX в. Последното дава основание да се предположи,от тук да е минала някоя царска особа, която де е станала ктитор на изографисването на храма. В подкрепа на това съждение навежда и наличието на някои имена на местности, намиращи се недалеч от Червен брег, каквато е „Цари Мали град“ - крепост с църкви над днешното село Белчин.  
Църквата „Св. Спас“ е съществувала и функционирала през тъмните векове на османското робство. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, тогава учител в Дупница, преписал надписът, който стоял изписан над входната врата на църквата: "Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь .... вь лето 7103 (написано е със старобългарски букви, което значи 1595 г.) помени..." нататък не се чете. От този надпис се разбира не за времето на съграждане на храма, а за някакво негово обновяване, което ще рече че през XVI в. той е бил действащ.  Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковно-славянски букви за годината на направата, е бил все още запазен. Днес от него са останали съвсем малки незначителни частици.  Изобщо от някогашната прекрасна стенописна украса е оцеляло малко нещо и в по-голямата си част стените във вътрешността са оголени.
От незапомнени времена до ден днешен местното население чества тук Спасовден (Възнесение Господне), прави се водосвет и курбан.
Местните хора дори не подозират каква скъпоценност притежават в лицето на този уникален храм-паметник, истински представител на българската средновековна монументална архитектура и живопис.
 
 
Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Св. Спас“ представлява малка, еднокорабна и едноапсидна сграда с два певника (по един на северната и южната стена). Църквата е полувкопана в земята и има полуцилиндрично сводесто покритие, а над него двускатен покрив с каменни плочи. През последните години, с цел предотвратяване проникването на течове във вътрешността, върху плочите са наредени нови керемиди - тип цигли. Градежът на дебелите 60 см стени е от ломени камъни, споени с хоросан. В зидарията са използвани и материали от по-ранни сгради, вероятно от раннохристиянската църква.  Подът е землен, от трамбована червена пръст.
Тесният и нисък вход е от запад и се затваря с масивна дървена врата. Над него отвън е разположена патронна ниша. Църквата се отличава с голяма,  спрямо размерите ѝ, полукръгла апсида. В средата на последната е прорязано малко и тясно амбразурно прозорче. В североизточния ъгъл има полусферична проскомидийна ниша, а до нея на северната стена - по малка правоъгълна ниша (умивалня). В олтарното пространство пред апсидата е разположен Светия престол, представляващ голям квадратен камък, навярно преизползван от някоя антична сграда. Около него е разположен паянтов дървен проскинарий (късна изработка), увенчан с дъсчен кръст.

Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи. Днес от тях са останали само отделни фрагменти, в някои от тях се личат изображенията на светци. Сравнително добре запазени са тези на Св. Св. Константин и Елена на южната стена. Източно от южния певник са образите на неизвестен светец и на Св. Николай Мирликийски. На източната стена вдясно от апсидата е изписан светец в кула - вероятно Св. Симеон Стълпник. Останалите оцелели фрагменти и образи (в апсидата, на западната и северната стена) са силно повредени и не подлежат на идентификация.
За жалост времето и атмосферните условия не са пожалили тези ценни произведения на българската средновековна живопис. Лошото е че те  продължават да се рушат, заради което реставрацията им не търпи отлагане!
 Както беше споменато по-горе, на пръв поглед стенописите са датирани към XII-XIV в. Сходно мнение беше споделено и от специалисти от Министерството на културата, БАН и РИМ – Кюстендил, също посетили паметника, и според които става въпрос за уникална средновековна черква, несрещана в Югозападна България.


От месец юни 2013 г. Фондация "Свята България" поде кампания за крайно належащата спасителна - аварийна реставрация на уникалните средновековни стенописи. За тази цел е открита дарителска сметка за набиране средства (виж тук).


Източници:
1. Меджидиев, Асен, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г., с. 80.
2. Бонев, Стоил, История на с.Червен брег, София, 2001 г., ИК "Ваньо Недков", 95 с., с. 15

JW Player goes here

Дарителска сметка за реставрацията на средновековната църква "Св. Спас" край с. Червен брег, Дупнишко.

IBAN: BG23UNCR70001521804720

ЮниКредит Булбанк

В полза на: Фондация "Свята България"

КОМЕНТАРИ
mnogo hubav i nadqvam se dobronameren
14.07.2014 01:58
nadqvam se da ima dobri hora koito da mogat da pomognat s kakvoto moje ;;;za tezi neveroqtni carkvi i manastiri
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"