Малко известната църква "Свети Спас" (Възнесение Господне) се намира на около 1 км северно от село Червен брег, Дупнишко. Разположена е насред полето, в близост до югозападните склонове на планината Верила.
 
История:
Старинната църквата е била изградена в местност, в която през античността е имало селище, върху което, по-късно се е обособило средновековното село Червен брег. На всяка крачка из околността на църквата се срещат следи от поселищен живот - строителна (части от тухли, тигули) и битова керамика.
Около днешната църква добре се забелязват очертанията на по-стара сграда, с градеж от големи кемeнни блокове. При направеното през есента на 2012 г. археологическо теренно обхождане се установи, че този градеж е част от раннохристиянска църква (IV-VI в.), която е била част от цял манастирски комплекс. По-късно, през средновековието, върху него е издигната днешната малка църква. Според изтъкнатата изкуствоведка проф. д-р Лиляна Мавродинова, която лично посети старината и датира намиращите се във вътрешността ѝ стенописи, средновековният храм е построен през XII-XIV в. Специалистката дори определи църквата като „царски параклис“, изхождайки от някои особености в иконографската схема на стенописната украса. Изображенията на Св. Св. Константин и Елена в случая не се намират според определеното им от канона място – на западната стена, южно от входа, а на южната стена, в западния ѝ край, което е един несрещан на друго място прецедент. Трябва да се отбележи, че селищата, чийто наследник е днешното с. Червен брег, са били разположени на древния римски Далматински път, който свързвал столицата на Източната Римска империя (Византия), Константинопол с Драч на Адриатическо море. Този път, известен на месното население като „Драчкио пат“, е просъществувал и през средновековието, до XIX в. Последното дава основание да се предположи,от тук да е минала някоя царска особа, която де е станала ктитор на изографисването на храма. В подкрепа на това съждение навежда и наличието на някои имена на местности, намиращи се недалеч от Червен брег, каквато е „Цари Мали град“ - крепост с църкви над днешното село Белчин.  
Църквата „Св. Спас“ е съществувала и функционирала през тъмните векове на османското робство. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, тогава учител в Дупница, преписал надписът, който стоял изписан над входната врата на църквата: "Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь .... вь лето 7103 (написано е със старобългарски букви, което значи 1595 г.) помени..." нататък не се чете. От този надпис се разбира не за времето на съграждане на храма, а за някакво негово обновяване, което ще рече че през XVI в. той е бил действащ.  Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковно-славянски букви за годината на направата, е бил все още запазен. Днес от него са останали съвсем малки незначителни частици.  Изобщо от някогашната прекрасна стенописна украса е оцеляло малко нещо и в по-голямата си част стените във вътрешността са оголени.
От незапомнени времена до ден днешен местното население чества тук Спасовден (Възнесение Господне), прави се водосвет и курбан.
Местните хора дори не подозират каква скъпоценност притежават в лицето на този уникален храм-паметник, истински представител на българската средновековна монументална архитектура и живопис.
 
 
Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Св. Спас“ представлява малка, еднокорабна и едноапсидна сграда с два певника (по един на северната и южната стена). Църквата е полувкопана в земята и има полуцилиндрично сводесто покритие, а над него двускатен покрив с каменни плочи. През последните години, с цел предотвратяване проникването на течове във вътрешността, върху плочите са наредени нови керемиди - тип цигли. Градежът на дебелите 60 см стени е от ломени камъни, споени с хоросан. В зидарията са използвани и материали от по-ранни сгради, вероятно от раннохристиянската църква.  Подът е землен, от трамбована червена пръст.
Тесният и нисък вход е от запад и се затваря с масивна дървена врата. Над него отвън е разположена патронна ниша. Църквата се отличава с голяма,  спрямо размерите ѝ, полукръгла апсида. В средата на последната е прорязано малко и тясно амбразурно прозорче. В североизточния ъгъл има полусферична проскомидийна ниша, а до нея на северната стена - по малка правоъгълна ниша (умивалня). В олтарното пространство пред апсидата е разположен Светия престол, представляващ голям квадратен камък, навярно преизползван от някоя антична сграда. Около него е разположен паянтов дървен проскинарий (късна изработка), увенчан с дъсчен кръст.

Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи. Днес от тях са останали само отделни фрагменти, в някои от тях се личат изображенията на светци. Сравнително добре запазени са тези на Св. Св. Константин и Елена на южната стена. Източно от южния певник са образите на неизвестен светец и на Св. Николай Мирликийски. На източната стена вдясно от апсидата е изписан светец в кула - вероятно Св. Симеон Стълпник. Останалите оцелели фрагменти и образи (в апсидата, на западната и северната стена) са силно повредени и не подлежат на идентификация.
За жалост времето и атмосферните условия не са пожалили тези ценни произведения на българската средновековна живопис. Лошото е че те  продължават да се рушат, заради което реставрацията им не търпи отлагане!
 Както беше споменато по-горе, на пръв поглед стенописите са датирани към XII-XIV в. Сходно мнение беше споделено и от специалисти от Министерството на културата, БАН и РИМ – Кюстендил, също посетили паметника, и според които става въпрос за уникална средновековна черква, несрещана в Югозападна България.


От месец юни 2013 г. Фондация "Свята България" поде кампания за крайно належащата спасителна - аварийна реставрация на уникалните средновековни стенописи. За тази цел е открита дарителска сметка за набиране средства (виж тук).


Източници:
1. Меджидиев, Асен, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г., с. 80.
2. Бонев, Стоил, История на с.Червен брег, София, 2001 г., ИК "Ваньо Недков", 95 с., с. 15

Дарителска сметка за реставрацията на средновековната църква "Св. Спас" край с. Червен брег, Дупнишко.

IBAN: BG23UNCR70001521804720

ЮниКредит Булбанк

В полза на: Фондация "Свята България"