ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Башовишка църква" - с. Орешец
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Видин
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Орешец
ЕПАРХИЯ: Видинска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Белоградчишка
СТАТУС: Изоставена
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната Башовишка църква се намира на около 3 км от църквата „Св. Георги“ в с. Орешец, в местността „Башевица“, в близост до пътя за Белоградчик. Разположена е на левия бряг на Скомлянска река, в подножието на Столова планина.
Днес този старинен храм се намира в развалини, стените му стърчат на места до около 2 м., целият е обрасъл с растителност и е трудно различим. През 1950 г. „полусрутената църква“, както я описва изследователят й - Г. Кожухаров, е била запазена до рухналия й свод. Но през 20-те години на XX в. църквата е била почти здрава. Тогава била извадена само вратата и горният каменен праг, а на свода е имало голяма надлъжна пукнатина. Последната, без да е поправена на време, е причина, в крайна сметка, църквата днес да е изравнена със земята.
Местното население е наричало тази църква „латинска“, а Столовата планина югоизточно от нея - „Пусто загоре“. При църквата е имало некропол, съществувал през средновековието и през последвалите векове. За това свидетелстват разкритите тук стари каменни кръстове. Два от тях са с еднаква форма и дата 1797 г., а друг със старинен вид и врязани върху него имената Улита и Неделя, с дата 1711 г. Според местните предания някога село Орешец се е намирало в тази местност  и вероятно тогава църквата е служела за гробищна.
Какъв е бил патронът на  Бешовичката църква днес никой не знае, не се знае и кога са престанали да служат в нея.
В архитектурно отношение църквата представлява правоъгълна, еднокорабна и едноапсидна сграда с голяма, по-късно пристроена нартика. Вътрешната дължина на наоса е 5,70 м, а широчината - 3,85 м. Дълбочината на апсидата е 1,95 м, а широчината й 3,05 м. Корабът е бил засводен с полуцилиндричен свод, който е започвал на 2 м от пода. Дебелината на стените е 0,95 м, а тази на апсидата 0,83 м. Подът на църквата се е намирал на 0,65 м под нивото на терена и е постлан с каменни плочи.Храмът е имал вход от запад, и е бил осветяван от три малки прозореца-мазгали (два на южната стена и един на апсидата). Църквата има четири ниши, намиращи се в олтарното пространство, една от тях, на северната стена в североизточния ъгъл, е дарохранителница. Олтарният камък не се личи, вероятно е затрупан под развалините.
Гредежът на църквата е от ломен камък и бигорови блокчета споени с хоросан, използвани са и два пояса дървени сантрачи. Сградата е била покрита с каменни плочи.
Надлъжните стени на нартиката са долепени до тези на наоса и са с дължина 11 м., широчината на притвора (нартиката) е 5 м. По дължината на цялата северна стена е имало 9 правоъгълни ниши, като предназначението им остава неизвестно. Градежът на нартиката, също както и на наоса е от местен бигор (варовик) с хоросан, но зидарията не е така здрава. Ясно личи упадъкът на строителната техника в този по-късен период.
При направения архитектурен анализ на църквата са разкрити някои твърде характерни пропорции, а именно: отношението на широчината на кораба и дължината му е 2:3; отношението на вътрешната височина на кораба и дължината също е 2:3; дебелината на страничните стени е ¼ от вътрешната широчина на кораба; дълбочината на апсидата е равна на ½ от широчината на кораба и др. Всички главни размери са свързани един с друг и произхождат един от друг, като основна мярка тук е широчината на кораба. Всички тези белези говорят за една високо стояща строителна техника, която намира паралели и в други църкви строени по българските земи. Бешовичката църква намира аналог с църквата в долния кат на Бачковската костница, с църквата „Св. Петка“ в с. Балша, „Св. Йоан Предтеча“ в Асеновград, църквата при с. Беренде, Църква № 18 на Трапезица във Велико Търново и др.
Въз основа на гореописаните архитектурни особености Бешивичката църва може да бъде датирана в широкия диапазон от XII  до XV-XVII век.
От стенописите, почти изцяло запазени до 20-те години на XX в. и с останали  фрагменти на отделни фигури през 50-те години, днес са оцелели само незначителни частици.
Цялата вътрешност на храма е била покрита със стенописи. По съдържание и по разположение, живописната украса на църквата е спадала към тази на малките планински църкви, подобна на църквите в Трапезица. Долният край на стените е бил зает с цокъл от геометрични оранменти, над който е следвал пояс от фигури в цял ръст: светци-войни, светци в царски одежди, светски лица (ктиторите) и църковните отци в апсидата. Над този пояс е имало фриз, а над него, който е бил в началото на свода, са следвали, без съмнение, сцени от живота на Иисус Христос.
Светлата цветна гама, хармоничният колорит и доминиращият червен цвят, навяват спокойствие и подсказват за големите майсторски качества на автора на фреските.
Установено е, че стенописите от кораба и апсидата са били дело не само на различни ръце, но и че са принадлежали на различни епохи. Живописта в апсидата е била изпълнена по-рано от тази в наоса.
В колоритно и стилово отношение Бешовишките фрески се доближавали твърде много до най-старите фрески от Боянската цъква.
На база на заварените от Г. Кожухаров през 1950 г. отделни стенописни фрагменти (най-много на северната стена и по-малко в апсидата и западната стена), при положение, че не е имало нито едно напълно запазено изображение, е било възможно да се датира живописта, съответно и самата църква. За да датира стенописите изследователят е изхождал от следните белези:
1. В колоритно отношение стенописите се доближавали до тези от XIII в. Боите са чисти, пълноценни и наситени, но по-малко на брой, като някои цветове липсват напълно (индиговият, розовият и др.).
2. В стилово отношение разликата е по-голяма и се състои преди всичко в третирането на драпировката. Колоритът, без светлина, е бил главното изразно средство на художника. Това насочва като дата на създаване на стенописите към края на XII и началото на  XIII в.
Липсата на каквато и да е релефност при характерната за първата половина на XIII в. Колоритна гама говори за живописна школа, запазваща строго традициите на византийското изкуство.
В заключение може да се добави, че фреските от апсидата на Бешовичката църква са стояли по-високо от най-старите стенописи в Боянската църква, но.....

Източници:
1. Кожухаров, Г. -  Бешовичката църква, ИАИ, т. XVII, 1950 г.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"