ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика в античния град Бизоне - гр. Каварна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Добрич
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Каварна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Добричка
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската базилика на късноантичния град Бизоне се намира на около 2,5 км южно по права линия от центъра на град Каварна. Разположена на платото на нос Чиракман (на 120 м н.в.), където през древността, античността (и късната античност) и средновековието е съществувало селище, смятано за предшественик на днешния град.

За крепостта:

Проучване:
Първият изследовател на историческото място се явява Константин Иречек, който свързва името Чиракман с куманската дума „чирак“ (светлина) и предполага, че горе на платото някога се е намирал фарът на пристанището.
Първото научно проучване на носа прави родоначалникът на българската археология Карел Шкорпил в края на XIXв. Ученият провежда теренен археологически обход и заснема с голяма прецизност неизвестно до тогава фортификационно съоръжение, с което хвърля светлина върху неговата защита и водоснабдяването на обитавалото го население.
Проучването на базиликата през 70-те години на XX в.Първите разкопки на крепостта се извършват през 1953 – 1955 г. от колектив на Варненския археологически музей с ръководител Милко Мирчев. Тогава всъщност е разкрита и частично проучена раннохристиянската базилика. Археологическото проучване е подновено след прекъсване от почти две десетилетия. От 1972 до 1981 г. ежегодно се извършват редовни разкопки от екип с ръководител Васил Василев. Следват няколко спорадични проучвания и поредно дълго прекъсване, до подновяването на проучването през 2002 г. Този път археологическият обект се проучва под ръководството на д-р Иван Сотиров, със заместник Йордан Гатев. Разкопките продължават пет години (2002-2006 г.), през които е извършена и частична реставрация и консервация на разкрити архитектурни структури. От тогава до днес (2016 г.), поради ред причини, най-вече от финансов характер, проучването на крепостта е преустановено.
В крайна сметка, въпреки че през годините се събират повече от двадесет години редовни археологически разкопки, от крепостта е проучена една съвсем малка част. В очакване на поредното финансиране на парче, разкритото се руши и е обрасло в растителност.

История:
Резултатите от проведените археологически проучвания, които до голяма част се припокриват с историческите извори, позволяват да се изяснят и нови страници от историята на Чиракман. Човешкото присъствие на това място е засвидетелствано през широкия времеви диапазон от халколита (около 3 000 г. пр. Хр.) до късното средновековие (XV – XVII в.) или в продължение на близо 5 000 години.
Първите известни обитатели на тукашния морски бряг са траките, които основават малко селище. Около VI в. пр. Хр. тракийското селище заедно с хинтерланда на колониите Истрия, Томи, Калитис и нос Калиакра влиза в територия, владяна от гетите. Според наличния епиграфски материал и сведение на Клавдий Птолемей тези земи влизат в стратегията Русике с център Залдапа (дн. с. Абрит). По-късно, през V в. пр. Хр. гръцки заселници от Месембрия хвърлят котва в Каварненския залив и основават на платото на нос Чиракман една от последните колонии по северните черноморски брегове, която е със смесено население и носи тракийското име Бизоне. През III - II в. пр. Хр. по тези места временно се заселват и скитите. По това време градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и др. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан (брегове са високи и скалистите), се превръща в притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, главно поради факта, че местните хора произвеждат и търгуват с висококачествени зърнени храни. През втората половина на I в. пр. Хр. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват най-богатите квартали на Бизоне. През римския период градът е  възстановен под същото име и бързо процъфтява. Селището се възражда, а пристанището се оживява.
По-късно, през ранновизантийския период (IV - VI в.), когато тези земи влизат в границите на Източната Римска империя (Византия), Бизоне изживява поредния си голям икономически и културен подем. През IV в. на нос Чиракман е изградена мощната укрепителна система с три защитни пояса, която да защитава града от многобройните варварски нападения. През този период в източната и най-добре защитена част на платото е издигната голяма трикорабна базилика, което свидетелства за обособяването на града като значим църковен и духовен център.
Византийският град Бизоне е разрушен по време на масираните нашествия на авари, славяни и други племена от края на VI – началото на VII в. По-късно, върху руините на античния град българите създават свое поселище, което според някои историци се нарича Карвуна.
Старобългарското селище на Чиракман съществува през голяма част от времето на Първото българско царство (VII – X в.). Археологическите разкопки разкриват, че след период на обезлюдяване то е отново населено към X – XI в., в началото на византийското иго. С течение на времето селището се разраства, и особено след успешното въстание на Асеновци от 1185 – 1187 г., когато Добруджа отново влиза в пределите на българската държава. Тогава се превръща в значим занаятчийски център с голямо икономическо, политическо и културно значение. Строят се яки укрепителни съоръжения, а между крепостните стените - много жилищни сгради, работилници и няколко средновековни църкви, така че се оформя един добре устроен укрепен град.
Селището достига своя най-голям разцвет след като към средата на XIV в. попада в отцепилото се от Търновското царство Добруджанско княжество (деспотство) на българските боляри Балик и Добротица. При тяхното управление и при сина на Добротица – Иванко градът възвръща позициите си на значимо търговско средище. Засилват се търговските връзки с други черноморски градове и Средиземноморието, и особено с Генуа.
Изглежда че селището не е било разрушено при първите удари на османското нашествие, тъй като в 1387 г. Добруджанският деспот Иванко се признава за васал на султан Мурад I. Но по всяка вероятност разорението му не се е разминало след битката при Ровине (17 май 1395 г), в която османлиите претърпяват поражение от влашкия войвода Мирчо Стари, като нито Иван Шишман, нито деспот Иванко изпращат военна помощ на султана. Впоследствие Мурад I предприема срещу българите наказателни действия, които довеждат до унищожаване на владенията им. Ако се допусне вероятността, градът да не е бил напълно разрушен при тази наказателна акция, то по-нататък трябва да е бил обречен на съществуване със затихващи функции. По всяка вероятност крепостта е била напълно изоставена наскоро след кръстоносния поход на Владислав Варненчик в 1444 г., след което част от населението ѝ се е преместило под нея и създало ново селище, станало известно в началото на XV в. като Каварна. Специалисти изказват предположение, че към края на XVI в. то вече се е намирало на мястото на днешния град. Но въпреки това, до XVII в. по традиция християнските гробища на Каварна продължават да бъдат горе на „Чиракман баир“, простиращи се върху руините на разрушената крепост.

Архитектура:
Схема на укрепителните съоръжения на градаОще К. Шкорпил забелязва, че укрепителната система на Бизоне наподобава тази на нос Калиакра - има три защитни пояса. Най- външният отстои на 1185 м от края на полуострова в западна посока и го прегражда в права линия между стръмните му склонове, непосредствено западно от голямата могила известна като "Чаракма могила", на надморска височина 129 м. Съоръжението е с дължина около 160 м и се състои от дълбок ров и насип от източната му страна, изграден по времето на Първата българска държава. Вероятно в средата му е бил разположен един от входовете (най-външният) към крепостта. Втората защитна линия, за която съобщава само К. Шкорпил, е локализирана от него на 750 м от края на носа на запад и на 435 м в източна посока от първата отбранителна линия. Тя представлявала каменна преградна стена с направление югозапад- североизток и дължина около 40 м. Била е изградена между стръмните склонове, точно на мястото от където полуострова се проточва на югоизток във вид на тесен провлак с дължина 325 м. Днес от нея няма видими останки, забелязва се съвсем слабо само от птичи поглед. Третият и най-вътрешен пояс се свързва с най-ранното укрепяване на източната част на носа, което е предприето през ранновизантийската епоха (IV – VI в.). То е пряко свързано с цялостното преместване на Бизоне горе на платото. Укрепената площ на изток от този пояс (т.е. на крепостта) е около 25 дка, като крепостната стена, следваща конфигурацията на терена, има неправилна форма. От югозапад към морето не е имало крепостна стена, а от останалите страни, стената следва ръба на платото. Достъп в укрепената територия се е осъществявал от запад, през порта изградена в късата отсечка, преграждаща шийката между платото и останалата част на полуострова.
Крепостният зид има дебелина от 1.8 м, като лицевата му страна е оформена от добре обработени дялани камъни, с пълнеж от ломени камъни, споени с червен хоросан. Входът на крепостта се е охранявал от четириъгълна кула, разположена от южната му страна. По трасето на северната крепостна стена са регистрирани 3 малки четириъгълни плътни кули, потерна и една двураменна стълба, водеща до бойна платформа. В западния край на северната стена, близо до връзката и със западната крепостна стена, е проучена частично запазена голяма постройка, издаваща се пред фронта на отбранителната линия, с дължина повече от 19 м и дебелина на зидовете 2,4 - 3,2 м. Отначало е разпозната като казармено помещение, но последвали проучвания разкриват, че сградата представлява по-късна добавка към укрепителната система на ранновизантийския Бизоне, оприличаваща се на относително самостоятелно укрепително съоръжение - "донжон", което е типично за средновековието.
През ранновизантийската епоха на ската североизточно от крепостта е изградено подградие, защитено с два свързани помежду си праволинейни крепостни зида, сключващи тъп ъгъл. Лицевите страни на тези защитни стени, с дебелина 2,20 м, също са били оформени от квадри, а пълнежът - от ломени камъни. По-дългият зид започвал от морския бряг и следвал в северозападна посока, като по трасето му са били издигнати U- образни кули, които се издавали до 8 м навън и имали вътрешна ширина около 6 м. На тази стена е била открита и порта, откъм пристанището. Другият зид е следвал югозападна посока нагоре по склона и се е свързвал с най-издадения на север ъгъл на укреплението. Днес от тези зидове няма видими следи. Камъните от тях са използвани в усиленото строителство в края на ХIХ и началото на ХХ в. на пристанище Каварна и комплекса от складове за съхранение на зърно.
Между очертанията на крепостните стени са разкрити множество сгради, като най-импозантна се очертава раннохристиянската базилика. Голяма част от постройките са жилищни, разкрити са и работилници и дори две средновековни черкви.
На територията на нос Чиракман се намират и няколко некропола от различни исторически периоди (антични, късноантичен, средновековни и късносредновековен), които дават важни данни за живялото по тези места население. Интерес представлява античен некропол с гробове, вкопани в земята или скалата и покрити с варовикови плочи. Той намира паралел с некропол в местността „Яйлата“, който се свързва със скитите (сарматите).
Най-голям е късносредновековният некропол (XIV – XVII в.), с близо 1000 проучени гроба, който всъщност е и най-големият разкрит некропол от тази епоха в България. Погребенията в него са по християнския обичай, но в много от тях се срещат белези от езически традиции. В някои гробове са разкрити изкуствено деформирани скелети (характерен прабългарски обичай). Антропологическите данни говорят за голяма детска смъртност и на жени в млада възраст при средна продължителност на живота на жените  45 години, а за мъжете - 51 години. Средният ръст на мъжете е бил 166 см, а на жените - 158 см. Расовата диагностика определя преобладаващ брой индивиди от европеиден тип, други са метиси (между европеиди и монголоиди), има и чисти монголоиди и негроиди. Палеопатологични особености са голямата поразеност от хронично деформиращи заболявания на опорно-двигателния апарат (над 40 % от скелетите са с дегенеративни изменения на гръбначния стълб и, големите стави). Робската действителност и специфичните климатични особености са главна причина за установената палеопатология. Потвърждават се сведенията на Евлия Челеби от средата на XVII в., че „Каварна има много бедни" и „климатът е тежък".


За базиликата:
Ситуационен план на базиликата и крепосттаРаннохристиянската черква се намира в източната част на нос Чиракман, където е бил разположен най-добре укрепеният квартал (цитаделата) на късноантичния Бизоне.
Базиликата е разкрита на 1,60 м дълбочина под нивото на съществуващия терен. Разкопана е по време на археологически разкопки в началото на 50-те години на XX в. от екип с ръководител М. Мирчев. През 1976 – 1977 г. колектив с ръководител В. Василев доразкрива черквата. Той открива нейния екзонартекс и представителен вход с колонада, и разграничава два основни периода на строеж.
Старинният храм представлява трикорабна базилика с два едноделни притвора от запад (нартекс и екзонартекс) и една полукръгла апсида в източния край на централния кораб. Външните размери на сградата са: дължина с апсидата (без екзонартекса) – 27,30 м, ширина – 12,90 м. Страничните кораби се разграничават от централния посредством стилобати, върху които са стъпвали колони. Намерени останки от амвонен парапет, подсказват, че в средата на средния кораб, на 9,30 м източно от апсидата, е имало амвон. Входът на църквата от запад е бил оформен с пиластри.
Градежът на стените е от варовикови квадри, споени с калов разтвор, а в апсидата – от същия мтериал, но с използване на варов разтвор. Основните зидове на базиликата са положени върху по-стари основи от еленистическата епоха. При разкопките се установява, че по време на Второто българско царство (XII – XIV в.) върху западната част на базиликата (акзонартекса) е била издигната монументална сграда, вероятно жилищна.
Подът на централния кораб е покрит с правилно наредени правоъгълни варовикови плочи, без спойка между тях. Плочите покриват и стилобатните стени, като базите на колоните остават вградени между тях. Черквата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди.
В архитектурата на базиликата се различават два строителни етапа. В началото сградата е включвала само наоса и нартекса. Впоследствие черквата е разширена, като са изградени екзонартекс, кръщелна и епископско помещение.
В изкопите на археологическия паметник са намерени множество архитектурни детайли, сред които присъстват: част от горен край на колона, употребен в по-късен строеж, база от варовик, варовиков камък, чиято лицева страна е украсена с растителен мотив и др. В Историческия музей на Каварна се намира каменен надпис на старогръцки език от VI в., който съобщава за църква, построена от дякон Стефан и посветена на Св. Св. Козма и Дамян. Специалисти изказват предположение, че този надпис се отнася именно за базиликата на платото на Чиракман.
В насипа на руината са разкрити и стенописни фрагменти, но поради разрушаването на базиликата и допълнителните по-късни строежи върху нея, стенописите са били напълно унищожени. В оцелелите частици не са установени сцени, мотиви и дори образи. Непосредствено източно от раннохристиянския храм са разкрити основи на две еднокорабни средновековни църкви, изградени последователно една над друга и функционирали от X до началото на XIV в.
Като типичен представител на раннохристиянкото черковно строителство, базиликата на Бизоне намира архитектурни паралели с много други ранновизантийски базилики по българските земи. Най-близки аналогии по отношение на наоса, апсидата и нартекса паметникът среща в лицето на базиликата в Буховския манастир „Св. Мария Магдалена“, от която се отличава с липсата на странични помещения към основното тяло.
Първите изследователи датират черквата към VI в., но ако се съди по типичните ѝ белези (голяма полукръгла апсида, чиято ширина съответства на ширината на централния кораб, прост олтар, едноделен тесен нартекс и др.), то изграждането на каварненската базилика би могло да се изтегли значително по-рано – най-късно до средата на V в.



Източници:
1. Мирчев, Милко, Тончева, Г., Димитров, Д. Бизоне – Карвуна. В: ИВАД, т. 13, 1962, с. 21 – 109.
2. Василиев, Васил, Салкин, Ас., Сотиров, Ив. Разкопки на нос Чиркман при гр. Каварна. В: Археологически открития и разкопки (АОР ) през 1975 г., Смолян, 1976, с. 79 – 80.
3. Василиев, В., Салкин, Ас., Герасимова, В.,Сотиров, Ив., д-р Чолаков, С. Разкопки на нос Чиркман при гр. Каварна. В: АОР през 1976 г., София, 1977, с. 137 – 138.
4. Василиев, В., Салкин, Ас., Герасимова, В., Сотиров, Ив., д-р Чолаков, С. Разкопки на Чиркман. В: АОР през 1977 г., София, 1978, с. 137 – 138.
5. Василиев, В., Салкин, Ас., Сотиров, Ив., д-р Чолаков, С., д-р. Кондова, Н. Разкопки на Чиркман. В: АОР през 1978 г., София, 1979, с. 183 – 184.
6. Василиев, В, Салкин, Ас., Радичков, Г., Чохаджиев, М., арх. Василева, Д., д-р Боев, П. д-р Чолаков, С., д-р. Кондова, Н. Разкопки на нос Чиркман при гр. Каварна. В: АОР през 1979 г., София, 1980, с. 214 – 216.
7. Василиев, В, Михайлов, М., Радичков, Г., Нейкова, М., д-р Чолаков, С., д-р. Кондова-Чолакова, Н. Разкопки на нос Чиркман при гр. Каварна. В: АОР през 1980 г., София, 1981, с. 153.
8. д-р Чолаков, Сл., Михайлов, М., Нейкова, М. Проучване на късносредновековен некропол на нос Чиркман при град Каварна. В: АОР през 1981 г., София, 1982, с. 109.
9. Гатев, Йордан. Археологически разкопки на късноантичен некропол на нос Чиракман край Каварна (Античното Бизоне) през 2002 г. Проучвания на късноантичен некропол от ІV –VІ в. сп. Минало, 2004, 2, 9-13.
10.  Сотиров, Иван, Гатев, Й. Археологически разкопки на нос Чиракман край Каварна (античен Бизоне) през 2003 г. Проучвания на късноантичен некропол от ІV –VІ век в сектор №7. В: АОР през 2003 г., София, 2004, с. 206.
11. Сотиров, Ив., Гатев, Й. Разкопки на нос Чиракман, античния Бизоне. В: АОР през 2004 г., София, 2005, с. 206.
12. Чанева-Дечевска, Нели. Раннохристиянската архитектура в България, IV – VI в., София, 1999.
13. Торбатов, Сергей. Укрепителната система на провинция Скития (края на III-VII век.). Велико Търново, 2002.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"