Шумският манастир “Свети Архангел Михаил”, наричан още Лопушненски, се намира в землището на село Шума, на 40 километра северозападно от София и на 6 км източно от гр. Годеч. Манастирът е скътан в северното подножие на планината Чепън, в непосредствена близост до село Лопушна. До обителта се стига, като веднага след с. Шума, в посока Годеч (в мах. Рекето), се отбива по асфалтов път в ляво, водещ до с. Лопушна, и след около 2 км по него, в ляво от автобусната спирката се поема по черен път, спускащ се надолу и се стигащ точно пред портите на манастира. Пътят е проходим за кола само в сухо време, а ако се ходи пеша, разстоянието от Лопушня до манастира се взима за около 20 минути.

История:
Сведенията за времето на възникване на Шумския манастир и неговата по-отколешна история са изключително оскъдни. Според местни предания,  той е основан още през XI в. Вероятността за историческата правдоподобност на тази народна версия е голяма, тъй като югозападно над манастира са открити останки от разрушена крепост, все още непроучена.
След разрушаването му, което е станало „по турско време”, манастирът е възобновен през XIX век. Възраждането на обителта е станало благодарение на видението на едно местно момче, на което българите първоначално не повярвали. Само няколко турците решили да проверят истинността думите му, като отишли на посоченото от младежа място и видели, че там наистина има останки от стар манастир. След това издействали от турската власт разрешение за възстановяването му. Днешният храм е построен върху основите на по-стара, значително по-голяма църква. Строежът на храма продължил от 1861 до 1863г., а освещаването му е направено през 1864 г. По-късно към църквата са изградени други сгради –жилищна и стопански, с което се обособява манастирът, във видът му, какъвто го виждаме днес.
С решение № 3107 от 18.IX.1978 г. на Комитета за култура Шумският манастир „Св. архангел Михаил" е обявен за паметник на културата с художествено значение.
От 1997 г. обителта се стопанисва от отец Иван, който може да бъде заварен в нея само вечер, тъй като през останалото време той обслужва и близкия Разбоишки манастир. Може да се каже, че след идването на отец Иван, разрухата е спряна, манастирът е частично благоустроен, дори наскоро е прокаран и ток.
Днес средства за възстановяване на Шумския манастир се набавят изключително и само от дарения. През 2001г. тук дошла комисия от Националния институт по паметници на културата /НИПК/, която установила необходимост от ремонтни дейности, но заключила, че „стенописите в манастирската църква не са от национално значение и нямат особена художествена стойност”. Въпреки че манастирът е определен за паметник на културата с художествено значение (от местно ниво), средства за реставрацията му не били отпуснати.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение манастирският комплекс се състои от черква, жилищни и стопански  сгради. Югозападната половина на манастирския двор представлява некропол, където и сега сред тревата се срещат надгробни паметници. Възрожденският манастирски храм „Св. архангел Михаил" е разположен почти в средата на дворно пространство с петоъгълна форма.
Черквата е малка, едноапсидна и еднокорабна с полуцилиндрично засводен наос и двускатен покрив. Строена е върху основите на доста по-голям стар средновековен храм, открит при ремонта на плочника западно от църквата, но археологически проучвания в района на манастира не са правени. Градежът - с подчертан живописен ефект, е изпълнен от дялани камъни, споени с хоросанов разтвор. За уравновесяване на арково разпъващите усилия от цилиндричното засводяване са използвани метални обтегачи с ковани глави. Подпокривният корниз е оформен с бигор.
Входът на църквата е от запад и е интересен с каменната си арка, украсена с типичната за  българското възрожденско изкуство пластика. Използвани са релефни мотиви - розети, стилизирани цветя, човешка фигура, кръст, от лявата страна на който е издълбан ислямски полумесец със стилизиран цвят. Тук е издълбана годината 1863. Над каменната арка на входа се намира канонично разположената патронна ниша с живописно изображение на Св. арх. Михаил. В основата на изображението е останал полузаличен надпис на годината 1861 и ктиторите - Мителовъ, Илия, Митра.
От двете страни на нишата в стената са вградени правоъгълни плочи с имената на други дарители. Върху дясната плоча четем: Кръстанъ Анастия Стояна Невена Анта Калина Улъдинча Паун Ъстан Манинъ село Шума, а върху лявата - Писа Радославъ Велко Йота Ангелко Ранча Соколъ майстор.

Цялата вътрешност на храма е изписана със стенописи. Според някои специалисти – изкуствоведи декоративната система на живописната украса е в стила на разпространената такава през периода XVI-XVII в., с обичайните големи медальони на Иисус Христос и ангели в свода. Над вратата от двете страни на ктиторския надпис са изобразени великомъчениците Св. Георги и Св. Димитър, а в ниша на северната стена - Св. арх. Михаил. Голяма част от стенописите са заличени.
Основната част от иконите в иконостаса са дело на възрожденски майстори от Югозападна България.
В двора на манастира има пет оброчни кръста: един е пред западната фасада на храма, а останалите четири - на полянката южно от храма.
В южния ограден зид са запазени основите на камбанария, издигната през 1891 г. Източно от църквата е изградена манастирската чешма с два бронзови чучура под православен кръст и заличен дарителски надпис.


тел. за контакти:
0898/478391
0898/978891


Източници:
1. Цонева, М., Е. Манова. Паметници на църковната архитетура и живопис в Годечко. Сп. „Векове", бр. 3, 1978 г.
2. Милчич, Светолик - Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г.
3. В статията са използвани снимки от www.planinitenabulgaria.blog.bg