Сапаревският манастир „Св. Архангел Михаил“ се намира на около 1.5 км югоизточно от центъра на село Сапарево. Разположен е в долината на малък поток, в гънка от Лъкатнишкия дял на Рила планина.

История:
Точното време на възникване на тази обител не може да бъде потвърдено със сигурност. Според най-обстойния ѝ изследовател Георги Геров, манастирската църква е била изградена през втората половина на XV век. Но тази датировка не би могла да се приеме за целия манастир. Възможно е късносредновековната църква, от която досега са запазени южната стена и част от източната, да е била предшествана от по-ранна култова сграда.
Размерите на църквата и характерът на стенописната декорация предполагат, че първоначално църквицата е била храм на манастир, метох или скит към някакъв друг манастир. За съществувал на това място на стар манастирски комплекс свидетелстват разкрити основи на сгради при изкопни работи на нова сграда през 1997 г. Тогава е разкрит и некропол с няколко гроба, вероятно на починали монаси. Освен това, при сондажи през 1948 г. в югозападната част на църквата са намерени три черепа без скелети, което навярно е погребение на обезглавени монаси, чиито тела са били оставени на хищниците. Върху тези факти могат да градят различни теории, но изглежда съвсем правдоподобна е тази, която се свързва с опустошаване на обителта от турците.
Някои изследователи (В. Милушева) прокарват и една друга интересна хипотеза. Имайки предвид приблизителното време на изграждане на манастирската църква (XV в.) и жестокия сблъсък между български и османски войски, който според местните предания се е състоял в близост до днешното Сапарево в годините на завладяване на България, не се изключва възможността храмът да е посветен на Свети Архангел Михаил, като паметен знак и за упокой на избитите християнски воини.
Една податка, представляваща информация за манастир „Св. Димитър“ към „село Цапарево“ в османския данъчен регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г., дава основание да се предположи, че става въпрос за Сапаревския манастир, чийто патрон може би е бил променен, с течение на времето и избледняване на спомена. Но тъй като няма сигурни доказателства не може да се твърди, че записаният в документа манастир е именно днес известният „Св. Архангел Михаил“.
До Възраждането (XIX в.) от късносредновековното манастирче „Св. Архагел“ е бил останал само неговият храм, който е преустроен през 1824 г. (Хр. Шанов). Впоследствие църквицата претърпява няколко ремонта – през 1895, 1977 и 1997 г., когато от запад е построен и открит притвор, така че сградата придобива днешния си вид. При ремонта от 1997 г. около църквата са изградени нови постройки, камбанария и масивна ограда, които заедно с църквата оформят манастирски комплекс.
На освещаването на новата сграда на манастира на 8 ноември 1997 г. – на Архангеловден, присъства и патриарх Максим.
Понастоящем манастирът не е действащ.


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата „Св. Архангел Михаил“ представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка, с открит притвор от запад. Сегашната култова сграда е част от по-стара, от която е частично запазена южната стена, а южното крило от източната стена, с конхата презвитерия е приспособена за олтарна ниша. Покритието на църквата е полуцилиндрично, изградено с бетон, което е в разрез с автентичния вид на постройката. Въобще, при последното обновяване от 1997 г. не е съобразена оригиналната архитектура на късносредновековната църква.

Най-ценното достояние на църквата са нейните частично запазени стенописи. Малко запазени фрагменти от евангелски и библейски сцени (с изображения на Св. Богородица, Исус Христос и Архангел Михаил) свидетелстват, че стенописната украса на църквата е била съобразена с канона и традиционно наложения иконографски репертоар. Но се забелязва и една изключителна рядкост за тематичността на изображенията в Кюстендилския край. В посочения ареал е известен култът към Св. Иван Рилски и неговите последователи – Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, като почти във всеки храм се срещат изображения на Св. Иван Рилски, по рядко на Йоаким Осоговски и още по-рядко на Гаврил Лесновски и Прохор Пшински, и никъде четиримата заедно. Но именно тук, в сапаревската черквица „Св. Архангел Михаил“ ги намираме и четиримата заедно. Интересно е, че стилът на изписване на техните образи е много близък на тези в църквата „Св. Георги“ от началото на XIV в. в с. Старо Нагоричано (дн. В Македония). Прави впечатление, че в тукашната църква те са разположени на необичайно почетно място - до патрона на храма, където обикновено се изписват най-популярните светци-мъченици. Очевидно голямото значение, което се придава на тези български светци тук навярно е било продиктувано от силно изразено чувство за народностна принадлежност, както на монасите, обитавали манастира, така и на неговите ктитори.
За жалост, тези ценни произведения на българското изобразително изкуство са силно пострадали при многокатното обновяване на църквата. Днес малкото останали фрагменти се намират в доста лошо състояние, което налага да бъдат реставрирани и консервирани.




Източници:
1. Геров, Георги - Стенописите от църквата "Св.Архангел Михаил" край село Сапарево", списание "Изкуство", 1994 г., кн.14, с.10-14.
2. Коритаров, Васил. Сапарева баня - хроника на духовния живот, София, 2005 г.
3. Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.117-128.
4. Шанов, Хр. - Сапаревските манастири, в-к "Македония", бр.18 от 05.05.1993 г., с.4.