Мъглижкият манастир „Св. Никола“ се намира на 2 км северно от градчето Мъглиж и на около 13 км източно от гр. Казанлък. Разположен е в южните склонове на Стара планина.

Преданието отнася възникването на манастира в годините на Второто българско царство и по-точно към времето на цар Калоян (1197-1207 г.), който дал средства за построяването на манастира  след разбиването на латините  в околностите на Мъглиж.
Според някои изследователи, днешният манастир е насладник на старинния манастир „Св. Архангел Михаил“, чиито останки се намират над сегашния, в местността „Стария манастир“, място и днес тачено от мъглижани.
Мъглижкият манастирът е разрушен през втората половина на XIV в. при завладяването на Тракия от османските завоеватели, след което, неизвестно кога бил  въздигнат от местното българско население.
По време на турското робство обителта е многократно опустошавана и наново съграждана. Доказателство за съществуването на манастира през този период е откритата мраморна плоча с вдълбан образ на патрона на манастира – Св. Николай Чудотворец и годината 1490.
Според една преписка към евангелие от 1572 г., Мъглижкият манастир пострадал особено жестоко през 1623 г., когато „еничърът Силни Склав, изпратен от султан Мехмед II, взел от Мъглиж 8013 еничарчета, а след това ограбил и разорил манастира и погубил йеромонах Гервасий и трима монаси“. Според друга преписка от същото евангелие, през 1673 г. манастирът отново съществувал.
През 1792 г. йеромонах Спиридон Габровец в своята ръкописна "История во кратце о Болгарском народе Славенском" пуска следната легенда за името на Мъглиж и манастира: „През 1454г. султан Мехмет ІІ след превземянето на Цариград се втурнал към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и отправил част от армията натам. Само че в дъбовите гори на Туловското поле нямало никаква българска войска, а там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Велта, Ст.Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има голяма войска, се оттеглили. Оцелелите българи "прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж та и до днес."
Надпис над входната врата на дневната манастирска черква, свидетелства за обновяването на манастира  и изграждането на храма през 1834 г.. Възстановяването било започнато при игуменът йероманах Памфилий от Пазарджик и е завършено при игуменът архимандрит, родом от Мъглиж. През 1835г. тук бил заточен игуменът на търновския Плаковски манастир – йероманах Сергий – заради участието си във Велчовата завера. През 1866-1870 г. в Мъглижкия манастир  игуменствал монахът-революционер поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея през 1876г.
През епохата на Българското възраждане Мъглижкият манастир е бил едно от важните духовни и културно-просветни огнища в този край. Още през 1821 г., при  тогавашния игумен Теофан, тук е открито килийно училище с учител Иван Желев. По това време манастирската библиотека притежавала множество ценни ръкописни и печатни богослужебни книги, които били разграбени или унищожени при разсипването на манастира в 1878 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) турците отново опожарили манастира, това станало пред очите на върналия се през 1873 г. игумен Калиник.Скоро след това будните мъглижани го възстановили само за година и половина.
След Освобождението,  от 1880 до 1882 г. игумен на манастира е отец Паисий от Котленско, а от 1882 до 1922 г. най-дълго игуменствал отец Кирил Христов от село Енина.
През 1922 г. манастирът става женски, управляван е последователно от следните игуменки: Александра, Евпраксия, Максима и майка Рахила.
Днес Мъглижкият манастир е действащ женски. Спане се предлага за ограничен брой посетители.

Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс се състои от съборна църква, жилищни и стопански сгради и два параклиса - "Св. св. Петър и Павел" и "Св. архангел Михаил", които са изградени в жилищните сгради.
Макар и основно обновен след Освобождението, манастирът и днес е запазил старинния си изглед. Тесният манастирски двор е ограден отвсякъде с едноетажни и многоетажни постройки, а от дървените чардаци се открива прекрасна гледка към старопланинските върхове.
 Манастирскта църква „Св. Николай“ представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор (нартика) и с размери - 11 х 23,5 м. Масивният й градеж е от ломени камъни споени с хоросан. Фасадните стени на черквата са плоски, без декорация. 
Впечатление в стенописната украса на храма правят изображенията на българските светци, които са изрисувани в народни носии. Голям интерес представлява уникалната стенопис с изображенията на Светите Братя Кирил и Методий и Св. Патрик - покровителят на Ирландия. Носи се мълва, че ирландец дарил пари за изписването на странната фреска, като изричното му желание било, да се изпишат заедно Св. Патрик и Св. Св. Кирил и Методий. И това съчетание е съвсем обяснимо и логично, и тримата светии са записали имената си в историята на европейската цивилизация, изпълнявайки сходни мисии - Ирландският светец, живял през V век и проповядвайки божието слово, донесъл християнството сред северните народи, а Солунските братя, четири века по-късно, превели Библията на старобългарски и разпространявали писаното слово сред славяни и българи. Освен това, паралели намираме и в историческата съдба на българския и ирландския народ - първият изтърпява петвековно робство, а вторият седемвековно (от Англия). Стенописната украса е изпълнена през 1909 г. от зографа Петьо Ганин от Казанлък, който бил куриер на Васил Левски. Докато художникът рисувал в църквата, на поклонение в манастира дошли временно изпълняващият длъжността духовен водач на Старозагорската митрополия архимандрит Йосиф Бакърджиев и неговият приятел и съученик Пиърс О`Махони, политик и филантроп от Ирландия.

Понастоящем състоянието на Мъглижкият манастир не е от най-цветущите. Сестрите отдавна не успяват да се справят с подръжката на доста просторните жилищни и стопански сгради. Част от тях се рушат и се нуждаят от спешен ремонт. Стенописната украса на красивия манастирски храм в голямата си част е увредена и реставрацията ѝ не търпи отлагане.
Манастирът предлага спане за ограничен брой посетители.

Телефон за връзка: 04321/ 2226

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Андреев, И. - Свещените места – Чудесата на Св. Николай, 1994 г.
3. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube