ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Мъглижки манастир "Св. Николай Мирликийски"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Стара Загора
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Мъглиж
ЕПАРХИЯ: Старозагорска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Казанлъшка
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Нереставриран
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Мъглижкият манастир „Св. Никола“ се намира на 2 км северно от градчето Мъглиж и на около 13 км източно от гр. Казанлък. Разположен е в южните склонове на Стара планина.

Преданието отнася възникването на манастира в годините на Второто българско царство и по-точно към времето на цар Калоян (1197-1207 г.), който дал средства за построяването на манастира  след разбиването на латините  в околностите на Мъглиж.
Според някои изследователи, днешният манастир е насладник на старинния манастир „Св. Архангел Михаил“, чиито останки се намират над сегашния, в местността „Стария манастир“, място и днес тачено от мъглижани.
Мъглижкият манастирът е разрушен през втората половина на XIV в. при завладяването на Тракия от османските завоеватели, след което, неизвестно кога бил  въздигнат от местното българско население.
По време на турското робство обителта е многократно опустошавана и наново съграждана. Доказателство за съществуването на манастира през този период е откритата мраморна плоча с вдълбан образ на патрона на манастира – Св. Николай Чудотворец и годината 1490.
Според една преписка към евангелие от 1572 г., Мъглижкият манастир пострадал особено жестоко през 1623 г., когато „еничърът Силни Склав, изпратен от султан Мехмед II, взел от Мъглиж 8013 еничарчета, а след това ограбил и разорил манастира и погубил йеромонах Гервасий и трима монаси“. Според друга преписка от същото евангелие, през 1673 г. манастирът отново съществувал.
През 1792 г. йеромонах Спиридон Габровец в своята ръкописна "История во кратце о Болгарском народе Славенском" пуска следната легенда за името на Мъглиж и манастира: „През 1454г. султан Мехмет ІІ след превземянето на Цариград се втурнал към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и отправил част от армията натам. Само че в дъбовите гори на Туловското поле нямало никаква българска войска, а там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Велта, Ст.Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има голяма войска, се оттеглили. Оцелелите българи "прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж та и до днес."
Надпис над входната врата на дневната манастирска черква, свидетелства за обновяването на манастира  и изграждането на храма през 1834 г.. Възстановяването било започнато при игуменът йероманах Памфилий от Пазарджик и е завършено при игуменът архимандрит, родом от Мъглиж. През 1835г. тук бил заточен игуменът на търновския Плаковски манастир – йероманах Сергий – заради участието си във Велчовата завера. През 1866-1870 г. в Мъглижкия манастир  игуменствал монахът-революционер поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея през 1876г.
През епохата на Българското възраждане Мъглижкият манастир е бил едно от важните духовни и културно-просветни огнища в този край. Още през 1821 г., при  тогавашния игумен Теофан, тук е открито килийно училище с учител Иван Желев. По това време манастирската библиотека притежавала множество ценни ръкописни и печатни богослужебни книги, които били разграбени или унищожени при разсипването на манастира в 1878 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) турците отново опожарили манастира, това станало пред очите на върналия се през 1873 г. игумен Калиник.Скоро след това будните мъглижани го възстановили само за година и половина.
След Освобождението,  от 1880 до 1882 г. игумен на манастира е отец Паисий от Котленско, а от 1882 до 1922 г. най-дълго игуменствал отец Кирил Христов от село Енина.
През 1922 г. манастирът става женски, управляван е последователно от следните игуменки: Александра, Евпраксия, Максима и майка Рахила.
Днес Мъглижкият манастир е действащ женски. Спане се предлага за ограничен брой посетители.

Архитектура и изкуство:
Манастирският комплекс се състои от съборна църква, жилищни и стопански сгради и два параклиса - "Св. св. Петър и Павел" и "Св. архангел Михаил", които са изградени в жилищните сгради.
Макар и основно обновен след Освобождението, манастирът и днес е запазил старинния си изглед. Тесният манастирски двор е ограден отвсякъде с едноетажни и многоетажни постройки, а от дървените чардаци се открива прекрасна гледка към старопланинските върхове.
 Манастирскта църква „Св. Николай“ представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор (нартика) и с размери - 11 х 23,5 м. Масивният й градеж е от ломени камъни споени с хоросан. Фасадните стени на черквата са плоски, без декорация. 
Впечатление в стенописната украса на храма правят изображенията на българските светци, които са изрисувани в народни носии. Голям интерес представлява уникалната стенопис с изображенията на Светите Братя Кирил и Методий и Св. Патрик - покровителят на Ирландия. Носи се мълва, че ирландец дарил пари за изписването на странната фреска, като изричното му желание било, да се изпишат заедно Св. Патрик и Св. Св. Кирил и Методий. И това съчетание е съвсем обяснимо и логично, и тримата светии са записали имената си в историята на европейската цивилизация, изпълнявайки сходни мисии - Ирландският светец, живял през V век и проповядвайки божието слово, донесъл християнството сред северните народи, а Солунските братя, четири века по-късно, превели Библията на старобългарски и разпространявали писаното слово сред славяни и българи. Освен това, паралели намираме и в историческата съдба на българския и ирландския народ - първият изтърпява петвековно робство, а вторият седемвековно (от Англия). Стенописната украса е изпълнена през 1909 г. от зографа Петьо Ганин от Казанлък, който бил куриер на Васил Левски. Докато художникът рисувал в църквата, на поклонение в манастира дошли временно изпълняващият длъжността духовен водач на Старозагорската митрополия архимандрит Йосиф Бакърджиев и неговият приятел и съученик Пиърс О`Махони, политик и филантроп от Ирландия.

Понастоящем състоянието на Мъглижкият манастир не е от най-цветущите. Сестрите отдавна не успяват да се справят с подръжката на доста просторните жилищни и стопански сгради. Част от тях се рушат и се нуждаят от спешен ремонт. Стенописната украса на красивия манастирски храм в голямата си част е увредена и реставрацията ѝ не търпи отлагане.
Манастирът предлага спане за ограничен брой посетители.

Телефон за връзка: 04321/ 2226

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Андреев, И. - Свещените места – Чудесата на Св. Николай, 1994 г.
3. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube
 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"