Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ се намира на 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово. Разположен е сред живописното ждрело на Дряновската река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени.
Днес Дряновският манастир е един от най-големите и посещавани български манастири.

Манастирска клисура, в която е скътан манастирът има древна история. Тя е била заселена в праисторически времена, древните хора са обитавали пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. В пещерата “Бачо Киро” е открито едно от най-старите поселения на първобитния човек в България, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха ( преди 100 000 – 10 000 г.). Днес пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
От началото на старожелязната епоха до Античността районът на манастира е обитаван от траките, които също са оставили следи от своята култура.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, които след влизането на тези земи в българскта държава, са използвани и от българите.
По време на Втората българска държава (XII-XIV в.) крепостите "Боруна" и "Градът" са били едни от възловите звена, охраняващи подстъпите към българската столица Търновград. По това време, именно до тези твърдини е бил изграден Дряновският манастир "Св. Аехангел Михаил".
Според легендата средновековната обител “Св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян (1197 – 1207 г.), след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград. Процесията нощувала край р. Дряновска под крепостта "Града" и по християнските канони, не след дълго на свещеното място е издигнат манастир. Пак според легендата, в този манастир  Калоян е бил коронясан, а по-късно тук е била извършена венчавката му с царицата куманка.
Първоначалният средновековен манастир се е намирал на 2 км северно от сегашния в местността "Църквището", в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия.
През XIV век Светата обител, наред с Килифаревския и други търновски манастири, е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси.
По време на османското нашествие в края на XIV в. Дреяновският манастир бил разрушен и опожарен от поробителите. По-късно при възобновяването му той бил преместен в местността, останала известна с наименованието "Голям Св. Архангел". През турското робство манастирът многократно е разоряван и наново съграждан от местното българско население. И през най-тъмните векове на робството той не е спирал да бъде пазител на християнската вяра и българския дух. Известно е, че през XVIII в. тук вече е функционирало и килийно училище. В манастира се е съхранявал и препис на Паисиевата история, направен през 1783- 1793 г.
Има податки, че Дряновският манастир е изграден на днешното си място в края на XVII в., като по това време са построени съборна църква "Св. Архангел Михаил" и една по малка - зимна църква "Успение Богородично".
Със съгурност се знае, че манастирът е издигнат на сегашното си място през 1845 г., по времето на игумена Рафаил, когато започнало основно обновяване на обителта. Тогава били издигнати жилищните постройки и малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил", а в 1861 г. със средствата на търновчанина Пенчо поп Георгиев и жена му Дена, е издигната и черквата "Успение Богородично". След обновяването манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости.
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. Тук апостолът Васил Левски и народният будител отец Матей Преображенски - Миткалото изградили главната база за подготовка на Априлското въстание в Търновския революционен окръг. По време на въстанието през 1876 г. , юета с около 200 души юнаци, начело с войводата поп Харитон, военния ръководител Петър Пармаков и народния учител Бачо Киро девет дни геройски се защитавали в манастира, обградени от многобройна турска войска. След ожесточени боеве, турците сломили съпротивата на въстаниците и опожарили манастира. Тогава вероятно е унищожена мнастирскта библиотека с многобройните ? писмени известия за историята на манастира. Оцеляла само част от манастирската черква, която след Освобождението била основно обновена.
Дряновският манастир е възобновен за последен път през 1880 г., почти във вид, в който го виждаме сега. През 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница в памет на загиналите въстаници. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.
Днес Дряновският манастир е действащ мъжки. Предлага и настаняване.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Дряновският манастир представлява комплекс от стопански и жилищни сгради, съборна църква и паметник-костница.
Манастирският двор има издължена форма, която се определя от очертанията на наносната ивица, наслоена от реката, протичаща в дъното на пролома. В южния си край дворът значително се разширява, в северния се издължава в тесен проход, в края на който се отваря широка засводена порта, пробита в приземието на приемната сграда. Непосредствено до източната страна на портата се простира продълговата стопанска сграда. Нейният градеж от камък и дърво придава на манастирския двор по-топъл и по-живописен вид. Особено романтични са сградите по западната страна на двора, чиито високи цокълни етажи се мият от водата на реката. Тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. В горния, леко завишен скат на двора, непосредствено до апсидата на църквата, се издига двуетажна игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата.
Манастирският храм "Св. Архангел Михаил" е във вида получен след неговото възстановяване в 1880 г. По план той предствалява еднокорабна, едноапсидна сграда с допълнително пристроена от запад открита нартика с камбанария. Към северната стена е долепен аркиран притвор. Четири двукрили прозореца, разположени на всяка една от надлъжните стени, осветляват църквата, а две врати, от които едната - главната, е на западната стена, а другата - на северната стена, са давали достъп към първоначалния храм. От някогашните три купола на църквата е останал само един. Външните лица на стените са гладки. Само един фриз от плитки едностъпални ниши, носени от грубо профилирани каменни конзоли, преминава високо по горната част на стените. В каменната фасада отвън ясно се личат дупки от турските шрапнели, съзнателно оставени за да напомнят за героичната борба на българите по време на априлските събития.
Вътрешността на църква е без стенописи.
В Дряновския манастир е учредена и музейна колекция с експонати от различни исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. В манастирът се помещава и експозицията "Археология и Възраждане" на историческия музей на Дряново, която запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Дряновският манастир разполага и със скромна изложба от икони, поместена в малка сграда близо до църковната камбанария. В сбирката се съхраняват някои ценни икони, рисувани от габровският икониписец Рачо Тихолов и Симеон Цонев от Трявна.

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
3. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube