ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Габрово
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Дряново
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дряновска
СТАТУС: Действащ, мъжки
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ се намира на 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово. Разположен е сред живописното ждрело на Дряновската река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени.
Днес Дряновският манастир е един от най-големите и посещавани български манастири.

Манастирска клисура, в която е скътан манастирът има древна история. Тя е била заселена в праисторически времена, древните хора са обитавали пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. В пещерата “Бачо Киро” е открито едно от най-старите поселения на първобитния човек в България, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха ( преди 100 000 – 10 000 г.). Днес пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
От началото на старожелязната епоха до Античността районът на манастира е обитаван от траките, които също са оставили следи от своята култура.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, които след влизането на тези земи в българскта държава, са използвани и от българите.
По време на Втората българска държава (XII-XIV в.) крепостите "Боруна" и "Градът" са били едни от възловите звена, охраняващи подстъпите към българската столица Търновград. По това време, именно до тези твърдини е бил изграден Дряновският манастир "Св. Аехангел Михаил".
Според легендата средновековната обител “Св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян (1197 – 1207 г.), след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград. Процесията нощувала край р. Дряновска под крепостта "Града" и по християнските канони, не след дълго на свещеното място е издигнат манастир. Пак според легендата, в този манастир  Калоян е бил коронясан, а по-късно тук е била извършена венчавката му с царицата куманка.
Първоначалният средновековен манастир се е намирал на 2 км северно от сегашния в местността "Църквището", в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия.
През XIV век Светата обител, наред с Килифаревския и други търновски манастири, е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси.
По време на османското нашествие в края на XIV в. Дреяновският манастир бил разрушен и опожарен от поробителите. По-късно при възобновяването му той бил преместен в местността, останала известна с наименованието "Голям Св. Архангел". През турското робство манастирът многократно е разоряван и наново съграждан от местното българско население. И през най-тъмните векове на робството той не е спирал да бъде пазител на християнската вяра и българския дух. Известно е, че през XVIII в. тук вече е функционирало и килийно училище. В манастира се е съхранявал и препис на Паисиевата история, направен през 1783- 1793 г.
Има податки, че Дряновският манастир е изграден на днешното си място в края на XVII в., като по това време са построени съборна църква "Св. Архангел Михаил" и една по малка - зимна църква "Успение Богородично".
Със съгурност се знае, че манастирът е издигнат на сегашното си място през 1845 г., по времето на игумена Рафаил, когато започнало основно обновяване на обителта. Тогава били издигнати жилищните постройки и малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил", а в 1861 г. със средствата на търновчанина Пенчо поп Георгиев и жена му Дена, е издигната и черквата "Успение Богородично". След обновяването манастирът притежавал две църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи за гости.
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. Тук апостолът Васил Левски и народният будител отец Матей Преображенски - Миткалото изградили главната база за подготовка на Априлското въстание в Търновския революционен окръг. По време на въстанието през 1876 г. , юета с около 200 души юнаци, начело с войводата поп Харитон, военния ръководител Петър Пармаков и народния учител Бачо Киро девет дни геройски се защитавали в манастира, обградени от многобройна турска войска. След ожесточени боеве, турците сломили съпротивата на въстаниците и опожарили манастира. Тогава вероятно е унищожена мнастирскта библиотека с многобройните ? писмени известия за историята на манастира. Оцеляла само част от манастирската черква, която след Освобождението била основно обновена.
Дряновският манастир е възобновен за последен път през 1880 г., почти във вид, в който го виждаме сега. През 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница в памет на загиналите въстаници. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.
Днес Дряновският манастир е действащ мъжки. Предлага и настаняване.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Дряновският манастир представлява комплекс от стопански и жилищни сгради, съборна църква и паметник-костница.
Манастирският двор има издължена форма, която се определя от очертанията на наносната ивица, наслоена от реката, протичаща в дъното на пролома. В южния си край дворът значително се разширява, в северния се издължава в тесен проход, в края на който се отваря широка засводена порта, пробита в приземието на приемната сграда. Непосредствено до източната страна на портата се простира продълговата стопанска сграда. Нейният градеж от камък и дърво придава на манастирския двор по-топъл и по-живописен вид. Особено романтични са сградите по западната страна на двора, чиито високи цокълни етажи се мият от водата на реката. Тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. В горния, леко завишен скат на двора, непосредствено до апсидата на църквата, се издига двуетажна игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата.
Манастирският храм "Св. Архангел Михаил" е във вида получен след неговото възстановяване в 1880 г. По план той предствалява еднокорабна, едноапсидна сграда с допълнително пристроена от запад открита нартика с камбанария. Към северната стена е долепен аркиран притвор. Четири двукрили прозореца, разположени на всяка една от надлъжните стени, осветляват църквата, а две врати, от които едната - главната, е на западната стена, а другата - на северната стена, са давали достъп към първоначалния храм. От някогашните три купола на църквата е останал само един. Външните лица на стените са гладки. Само един фриз от плитки едностъпални ниши, носени от грубо профилирани каменни конзоли, преминава високо по горната част на стените. В каменната фасада отвън ясно се личат дупки от турските шрапнели, съзнателно оставени за да напомнят за героичната борба на българите по време на априлските събития.
Вътрешността на църква е без стенописи.
В Дряновския манастир е учредена и музейна колекция с експонати от различни исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. В манастирът се помещава и експозицията "Археология и Възраждане" на историческия музей на Дряново, която запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Дряновският манастир разполага и със скромна изложба от икони, поместена в малка сграда близо до църковната камбанария. В сбирката се съхраняват някои ценни икони, рисувани от габровският икониписец Рачо Тихолов и Симеон Цонев от Трявна.

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
3. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"