Средновековният манастир "Св. Пантелеймон" се намира в местността "Голяма черква", на около 1 км северозападно от чирпанското село Стоян Заимово и на 21 км северно от град Чирпан.
Разположените върху хълм от Чирпанските възвишения останки на отдавна разрушената обител са скътани сред гъста растителност от дървета и храсти, оформящи естествена защита.

За възникването и историята на манастира исторически сведения не са достигнали до нас, или поне няма известни такива. Всичко, което се знае за него изхожда от преданията и съновиденията на местни жители. Последните са били причина преди години да дойде тук екип от археолози, които реално засвидетелствали основи на християнски храм и на други манастирски сгради. И в действителност, дори и да не се правят разкопки, добре се забелязват руини от каменни градежи, останки от строителни материали и керамика са пръснати из целия терен.
Зачестилите странни съновидения на местни жители привличат вниманието на тогавашната журналистка от Чирпан Златка Колева. Ето и интервюто ѝ с местния дядо Иван Желев, днес покойник, чиито видения потвържават вярванията за светостта на мястото:
“През 1999 г. отидох си на село Стоян Заимово. Там една жена с името Стойка Вътева имаше същото видение. Много пъти като си ида на село тя ми говори, че е ходила на местността “Голямата черква”, там виждала човешка кръв, трупове на мъже, жени и малки деца. Тя ми говори да отидем двамата, дано аз открия нещо чрез моето видение. На 17 юли, беше ден петък, двамата тръгнахме, обаче дойдоха и други жени. Имаше и малки деца. Щом наближихме мястото, Стойка се спря, бутна ме по рамото и каза: “Виждаш ли нещо?” В този момент аз виждам човек изправен, като че ли пастир. Като стигнахме до него, този човек ми продума: “Аз стоя тук, посрещам и изпращам своите гости, обаче съм невидим за тях.” Аз го попитах защо мястото се казва “Голямата черква”? Той ми каза: “През 1208г. горе, на Градището се започна да се строи наблюдателна отбранителна зона, тя се работи доста години. В района имаше малък параклис, той носеше името “Възнесение Господне”. Тъй като на това място не допущаха да ходят странични хора да ходят на черква.  Аз, Пантелеймон, се явих на човек, който беше избран от Бога, имаше видение, те бяха трима души братя, той бе средният. Аз му казах да направят голяма църква долу, на определено място. През 1212 г., месец март започнаха да строят голям Божи дом, като манастир, той се обитаваше от мъже, които обслужваха хората, които идваха като вярващи хора в Бога. Те дохождаха болни – духовно и телесно, отиваха си здрави. Църквата получи голяма благодат Божия и помага на хората чрез Светия Дух. Черквата работи 305 години. В един съботен ден, чер за тях, бяха се събрали много хора – мъже, жени, малки деца. Дойдоха турски хайдуци, нападнаха църквата и избиха много невинни хора, мъже, жени и малки деца. Имаше 8 човека монаси, те се затвориха в църквата, турците разбиха вратата и тогаз, когато ми каза това нещастие аз като на телевизор виждам младо момче монах вдигнало ръце нагоре и се моли за пощада, обаче и тях избиха… Аз се обърнах към Св. Пантелеймон и го попитах с какво мога да помогна аз на хората да повярват на това. Той ми каза: Направи паметна плоча с Христовия кръст, сложи образа на Христос, Божията майка и на мен, Пантелеймон. Ние заедно ще посрещаме и изпращаме своите гости богомолци. Ще им помагаме от каквато и да е нужда имат. Дотук беше нашият разговор с Св. Пантелеймон…”
Скоро след разгласата за чудатостите свързани с местността "Голяма черква" местни жители създавата Инициативен комитет за възстановяване на манастира, чийто главен двигател е същата Златка Колева. Макар и да не срещат разбиране от местни представители на Българската православна църква, някои дори ги отпратили с думите: "няма потребности да се строят църкви в тия времена, камо ли манастири, монаси – няма… ", те продължават да изпълняват заръката на Светците стъпка по стъпка. Скоро след полагане на кръста, започват археологически разкопки, археолозите установяват, че това действително е манастир от XII век, а кръстът е положен в олтара на черквата. Старинният манастир е обявен за паметник на културата, но какво от това, не след дълго светинята отново потъва в забвение, забравена от отговорните институции. При положение, че из целия район, населен изцяло с християни (така се водят), няма нито една действаща черква.
Същевременно и до днес продължават странните сънища и видения на други старци от селото. В своите записки дядо Иван разказвал, че цялата местност е свята и много хора са се излекували тук. Жена на 80 г. си спомня как майка й, която била полудяла, се излекувала с пръст от това място. Друг знаменателен случай е, когато преди години на паразника на Св. Пантелеймон тук дошли "големци", високопоставени особи, и бил поръчан оркестър, малко след като започнало увеселението се развихрила такава буря, че "помела" оркестър, софри и всякакви посетители на високи токчета и лачени обувки.
Трябва да се знае, че святото място има закрила срещу хора със злонамерени помисли. Показателен е случаят с трима иманяри, които преди години разкопали в съседство на манастира една могила и впоследствие и тримата умрели.

Интересен е фактът, че светите места в района на село Стоян Заимово не се ограничават само с "Голяма черква". В околността има и други черковища, назовавани от хората като: "Гергьовска черква", "Медна черква", "Брайкова черква", "Свети Илия" и др. Всичко това навежда на мисълта, че тук някога е съществувал не само един манастир, а цял комплекс от манастири и църкви - една малка Света гора, може би Чирпанската Мала Света гора?!
 

Можете да видите филмче за святото място от ТУК.

Местни хора са подели кампания за възстановяването на древния манастир "Св. Пантелеймон", за което набират средства в следната дарителска сметка:

UNCRBGSF
BG 50 UNCR 7000 15 23 08 58 95

В полза на: Църковно настоятелство "Св. Пантелеймон", булстат: 177198318