Чинтуловският манастир „Св. пророк Илия“ се намира в северния край на с. Чинтулово, Сливенско, в южното подножие на Стара планина.
Манастирчето е изградено в днешния си вид в края на XX началото на XXI век.
Мястото е почитано за свято от християни и мюсюлмани от незапомнени времена. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово (старото име на с. Чинтулово), при текето гробница от турски тип.
Святото място се свързва с преданието за смъртта на двама братя – Илия и Димитър, загинали за християнската вяра и с чудесата, които ставали на техния гроб. Димитър бил наричан от турците „Касъм” и гробът му се почитал както от българите, така и от турците.
Според преданието, пренесено през поколенията от местните християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за „някой си ага”. През това време агата заминал на поклонение в Мека. Неговата жена, кадъната, един ден приготвила гюзлюми и си помислила, че ще и бъде по-хубаво, ако може да бъде с мъжа си: „Де е сега агата, че да си хапне…” Илия чул за желанието й и казал, че той може да занесе на агата от ястието. Тя се учудила на неговите думи, но все пак се съгласила да изпрати от приготвеното. Увила с чевре в една тепсия част от гюзлюмите и ги дала на Илия. Когато агата се върнал от далечна Мека, дал на жена си тепсията и чеврето и благодарил за топлите гюзлюми. Кадъната му разказала всичко, което се случило. Те не могли да си обяснят това, което е станало по друг начин, освен с това, че Илия е човек на Аллах. Започнали да искат от него да приеме мюсюлманската вяра. Илия отказал. Искал да остане верен на Христа. Отвели го на текето, където са били дервишите. Заплашили го със смърт. Илия не предал вярата си, загубил живота си, за да живее вечен живот в Христа. Той бил съсечен от турците. Над мястото, където го убили, от небето се спуснали седем кандилници и тялото му се възнесло нагоре. Посеченото тяло на Илия паднало в село Омарчево, Новозагорско, където има теке и издигната гробница в негова чест, която днес е напълно срутена.
След Илия бил съсечен и брат му Димитър, също смятан за светец, защото умира за християнската вяра. На гроба му е построена гробницата в село Касъмово, която носи неговото име.
Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светии. Много болни хора получавали лек, след като са спущали краката си в гроба. Там се пренасяли курбани като израз на благодарността на изцелените хора. Гробът се почитал еднакво от българи и турци.
Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. Така, след като изпратили прошение до Народното събрание за превръщане на текето в параклис, то е уважено и е издаден указ лично подписан от княз Фердинант, на 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Свeти Пророк Илия”.
Самото теке се състояло от две стаи, коридор водещ към гробницата, самата гробница, стая след нея и друга стая с сервизно помещение. Така тук се открила възможност за водене на отшелнически живот. Вече оформилият се манастир бил обслужван от две жени. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно.
На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора болни от различни болести. След пренощуване при гроба, те си тръгвали от там здрави. Такъв е случаят със Стойко Къчара от с. Мечкарево Сливенско, за който разказва неговата дъщеря Дора Стойкова. Баща й не можел да ходи и когато бил на 18 години разбрали за чудодейната сила на гроба в Касъмово. Баща му го качил на една волска кола, взел един овен и отишли на манастира. Там пренощували и на другия ден Стойко тръгва пеш за с. Мечкарево жив и здрав. Същият живял до 84 години без да се оплаче повече от болки в краката. Дъщеря му Дора казва, че когато била малка, майка й я пращала на всеки Илинден да отиде до манастира да запали факля и занесе дар на св. Илия. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре получават изцеление от благодатното й действие.
През 1999 г. започват възстановителните работи по манастира, които продължават и до днес. В момента той все още се намира в процес на изграждане и благоустрояване.


Източници:
1. Използвани са материали от сайта на Чинтуловския манастир: www.manastirsvetiilia.net


 

Тези, които искат да подпомогнат финансово възстановяването на манастира "Св. Пророк Илия" могат да направят това на банкова сметка:

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК

IBAN:  BG21UNCR96605035467600

BIC:  UNCRBGSF

В полза на Църковно настоятелство "Св. Пророк Илия"

Лице за връзка: свещеник Мариян Тодоров Ганев

Телефон: 0895 773 456