ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Горнокознички манастир
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Горна Козница
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дупнишка
СТАТУС: Изоставен
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Горнокозничкият манастир се намира в местността „Манастиро“, на около 4 км северозападно от с. Горна Козница, високо в Конявска планина. Разположен е на върху скална площадка, над големи и отвесни скали. От полянката пред манастира на юг се открива красива гледка към котловината.

История:
Времето на възникване на тази обител не е установено със сигурност. За сега не са открити никакви писмени сведения, не са провеждани и археологически проучвания, които биха осветили историята ѝ. Изключение прави една каменна плоча с надпис, която в миналото била намерена около крепостта „Градището“ над манастира, но своевременно не е изследвана от специалист. По-късно плочата е поставена в основите на колиба (заслон) за овце. Ако някога бъде намерен този епиграфски паметник може би ще се хвърли известна светлина, не само върху манастира, но и върху историята на с. Горна Козница.
Може да се предположи, че построяването на Горнокозничкият манастир е било продиктувано от разгърналата се просветната дейност на недалечния Рилски манастир, особено през годините, когато последният се превръща в голям духовен и книжовен център на поробените български земи. Още в началото на XVIII в. в Рилската обител е имало добре уредено училище, където са се учили младежи от цялата страна. Болшинството от тези младежи са се връщали по родните места и са разнасяли просветата и културата. Наред със Светата обител, важна роля в оцеляването ни като нация през робството са играли и многобройните малки манастирчета. Те се появили между XV до средата на XVIII век, във време, когато са били единствени средища на просвета. В тях са работили преписвачи на ценни книги, тълкуватели, отваряли са килийни училища и т. нат.  Примери на подобни духовни учреждения могат да се дадат, и то достатъчно, дори само в границите на Конявска планина – при с. Цървеняно, с. Таваличево, с. Голема Фуча, с. Кондофрей и др. През същия период в Западна България са съществували, не само малки манастири, но и средно големи, като Бобошевския, Земенския, Пещерския, Погановския и др. Но в условията на османското робство поддръжката им била затруднена и повечето от тях били напуснати.
Трябва да се признае, че в строежа и поддръжката на малките манастири особена заслуга е имало местното население.  И поради тази причина, тяхното историческо значение е голямо. Не само заради факта, че са градени преди няколко столетия и представляват паметници на културата, но предимно, за това, че носят духа на епохата си. А сега повечето от тях са в развалини...
Известно е, че малките манастири са играли и чисто стопанска - поддържаща роля. Рилският манастир е имал големи разходи по посрещане на необикновено много богомолци и гости, от всички краища на Балканския полуостров. Тези разходи са били посрещани преди всичко от приходите на манастирските имоти: огромни пространства от гори, ниви, ливади, лозя, много овце, говеда. Но не малка част от разходите си, манастирът е покривал чрез помощи и дарения от населението на околните села и райони. Помощите са събирани от специално изпратени монаси и монахини по селата (таксидиоти), които събирали боб, леща, жито, сланина и т. нат. Такива помощи са събирани до 30-те години на XX век. Помощи се събирани и от манастирчетата, които, чрез своите служители, са ги изпращали или в метоха в Дупница или направо в Рилския манастир. Несъмнено такава роля е играел и Горнокозничкият манастир.
Не може да се каже с положителност до кога е съществувала тази обител, но според местни предания „около Освобождението от турско робство, там са живеели двама монаси“. В миналото най-старите селяни казвали, че помнят когато стените на „църквичката, на килиите, и другите постройки са били все още здрави донякъде, а в цръквичката е имало икони“.
След Освобождението (1879 г.), потънали в своите ежедневни грижи по прехраната на семействата си, при тогавашните тежки икономически условия, хората от Г. Козница не са се погрижили да запазят нито манастира, нито какъвто и да е исторически  паметник. Някои общественици, повече или по-малко културно и политически издигнати, жители на селото, през годините след Освобождението, грубо са гледали своя материален интерес и не са се погрижили да запазят културното наследство. Такъв общественик е бил роденият в Г. Козница и дългогодишен депутат в Народното събрание Димитър Кознички, който е имал възможност да направи нещо за запазването на паметника, но не го е направил. Днес, от нас зависи дали ще повторим грешките на тези хора?!
Манастирът e могъл да бъде донякъде запазен и сега, да се вземат по достоверни заключения за историята му, ако не беше и тук разрушителното дело на иманярите. Сега на мястото съществуват съвсем малко запазени стени и всичко около тях е изровено, многократно преобръщано. В центъра на манастирския храм е изкопан един огромен ров, а наоколо са пръснати материали от градежа на сградата: камъни, тухли, хоросан, керамика.


Архитектура:
В архитектурно отношение Горнокозничкият манастир е представлявал комплекс от църква, манастирски сгради, камбанария и аязмо.
По план манастирската църква е била малка, еднокорабна, едноапсидна и с приблизителни размери 10 х 5 м. От сградата по-добре е запазен нейният северозападен ъгъл, който достига на височина до 1 м. От него се разбира, че градежът е бил от ломени камъни споени с хоросан.
По намираните в насипа парчета от стенописи и от едно незначително късче в запазената стена, се разбира, че вътрешността на храма е била украсена с живописна украса.
Източно от църквата има основи с кръгла форма, което предполага това да са останките на камбанария. На около 5 м южно от храма има буен извор, който в ново време е бил пригоден в чешма за водопой. Според местни предния водата от извора е светена – света вода, която има целебни свойства, особено за очни болести.
Като си има предвид изследванията в планово и архитектурно отношение на подобни малките манастири в Югозападна България, може да се предположи, че Горнокозничкият манастир е строен някъде  в периода XVI- XVII век.


Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
2. Киселички, Хр. Село Горна Козница, Кюстендил, 2004 г.

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"