Горнокозничкият манастир се намира в местността „Манастиро“, на около 4 км северозападно от с. Горна Козница, високо в Конявска планина. Разположен е на върху скална площадка, над големи и отвесни скали. От полянката пред манастира на юг се открива красива гледка към котловината.

История:
Времето на възникване на тази обител не е установено със сигурност. За сега не са открити никакви писмени сведения, не са провеждани и археологически проучвания, които биха осветили историята ѝ. Изключение прави една каменна плоча с надпис, която в миналото била намерена около крепостта „Градището“ над манастира, но своевременно не е изследвана от специалист. По-късно плочата е поставена в основите на колиба (заслон) за овце. Ако някога бъде намерен този епиграфски паметник може би ще се хвърли известна светлина, не само върху манастира, но и върху историята на с. Горна Козница.
Може да се предположи, че построяването на Горнокозничкият манастир е било продиктувано от разгърналата се просветната дейност на недалечния Рилски манастир, особено през годините, когато последният се превръща в голям духовен и книжовен център на поробените български земи. Още в началото на XVIII в. в Рилската обител е имало добре уредено училище, където са се учили младежи от цялата страна. Болшинството от тези младежи са се връщали по родните места и са разнасяли просветата и културата. Наред със Светата обител, важна роля в оцеляването ни като нация през робството са играли и многобройните малки манастирчета. Те се появили между XV до средата на XVIII век, във време, когато са били единствени средища на просвета. В тях са работили преписвачи на ценни книги, тълкуватели, отваряли са килийни училища и т. нат.  Примери на подобни духовни учреждения могат да се дадат, и то достатъчно, дори само в границите на Конявска планина – при с. Цървеняно, с. Таваличево, с. Голема Фуча, с. Кондофрей и др. През същия период в Западна България са съществували, не само малки манастири, но и средно големи, като Бобошевския, Земенския, Пещерския, Погановския и др. Но в условията на османското робство поддръжката им била затруднена и повечето от тях били напуснати.
Трябва да се признае, че в строежа и поддръжката на малките манастири особена заслуга е имало местното население.  И поради тази причина, тяхното историческо значение е голямо. Не само заради факта, че са градени преди няколко столетия и представляват паметници на културата, но предимно, за това, че носят духа на епохата си. А сега повечето от тях са в развалини...
Известно е, че малките манастири са играли и чисто стопанска - поддържаща роля. Рилският манастир е имал големи разходи по посрещане на необикновено много богомолци и гости, от всички краища на Балканския полуостров. Тези разходи са били посрещани преди всичко от приходите на манастирските имоти: огромни пространства от гори, ниви, ливади, лозя, много овце, говеда. Но не малка част от разходите си, манастирът е покривал чрез помощи и дарения от населението на околните села и райони. Помощите са събирани от специално изпратени монаси и монахини по селата (таксидиоти), които събирали боб, леща, жито, сланина и т. нат. Такива помощи са събирани до 30-те години на XX век. Помощи се събирани и от манастирчетата, които, чрез своите служители, са ги изпращали или в метоха в Дупница или направо в Рилския манастир. Несъмнено такава роля е играел и Горнокозничкият манастир.
Не може да се каже с положителност до кога е съществувала тази обител, но според местни предания „около Освобождението от турско робство, там са живеели двама монаси“. В миналото най-старите селяни казвали, че помнят когато стените на „църквичката, на килиите, и другите постройки са били все още здрави донякъде, а в цръквичката е имало икони“.
След Освобождението (1879 г.), потънали в своите ежедневни грижи по прехраната на семействата си, при тогавашните тежки икономически условия, хората от Г. Козница не са се погрижили да запазят нито манастира, нито какъвто и да е исторически  паметник. Някои общественици, повече или по-малко културно и политически издигнати, жители на селото, през годините след Освобождението, грубо са гледали своя материален интерес и не са се погрижили да запазят културното наследство. Такъв общественик е бил роденият в Г. Козница и дългогодишен депутат в Народното събрание Димитър Кознички, който е имал възможност да направи нещо за запазването на паметника, но не го е направил. Днес, от нас зависи дали ще повторим грешките на тези хора?!
Манастирът e могъл да бъде донякъде запазен и сега, да се вземат по достоверни заключения за историята му, ако не беше и тук разрушителното дело на иманярите. Сега на мястото съществуват съвсем малко запазени стени и всичко около тях е изровено, многократно преобръщано. В центъра на манастирския храм е изкопан един огромен ров, а наоколо са пръснати материали от градежа на сградата: камъни, тухли, хоросан, керамика.


Архитектура:
В архитектурно отношение Горнокозничкият манастир е представлявал комплекс от църква, манастирски сгради, камбанария и аязмо.
По план манастирската църква е била малка, еднокорабна, едноапсидна и с приблизителни размери 10 х 5 м. От сградата по-добре е запазен нейният северозападен ъгъл, който достига на височина до 1 м. От него се разбира, че градежът е бил от ломени камъни споени с хоросан.
По намираните в насипа парчета от стенописи и от едно незначително късче в запазената стена, се разбира, че вътрешността на храма е била украсена с живописна украса.
Източно от църквата има основи с кръгла форма, което предполага това да са останките на камбанария. На около 5 м южно от храма има буен извор, който в ново време е бил пригоден в чешма за водопой. Според местни предния водата от извора е светена – света вода, която има целебни свойства, особено за очни болести.
Като си има предвид изследванията в планово и архитектурно отношение на подобни малките манастири в Югозападна България, може да се предположи, че Горнокозничкият манастир е строен някъде  в периода XVI- XVII век.


Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв.; Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
2. Киселички, Хр. Село Горна Козница, Кюстендил, 2004 г.