Батулийският манастир “Св. Николай Чудотворец” се намира на около 15 км югоизточно от гр. Своге, на 4 км източно от гара Реброво и на около километър североизточно от центъра на село Батулия. Разположен е на 600 м надм.вис. в дела Голема планина от Западна Стара планина, на десния бряг на Батулийска река.
Достъпът до манастира е лесен. За него се отбива при големия бял антифашистки паметник след моста и се поема по средния (павиран) път. Малко по-късно, на единственото разклонение, се завива вляво. Въпреки че пътят е черен, той е в добро състояние и проходим за всякакъв тип кола.

История:
Няма данни за точното време на възникване на манастирът, но по всяка вероятност това трябва да е станало през периода на Второто българско царство (XII – XIV в.). Останките от късноантична крепост в непосредствена близост над днешната обител, подсказват че култовото място има дълбоки корени. В границите на укреплението е открит стар бронзов кръст, който дава основание да се предположи за съществуването на древна църква, може би предшественик на манастира.
Известно е, че възстановяването на Батулийския манастир започва в началото на XX век. До тогава, от незапомнени времена святото място е било почитано от местните хора като оброчище. И днес може да се види стар оброчен кръст, стърчащ на скалата над манастира.
Манастирският храм, построен върху основите на средновековна църква, е осветен през 1911 г. от Софийският митрополит Партений. Манастирската сграда е построена през 1913 г. Върху нейната южна фасада и до днес стои надпис, който гласи: „През времето на Негово блаженство Йосиф I Екзарх на българите и Негово Високопреосвещенство Софийски митрополит Партений, с подаянията на благочестиви християни, от мощната ръка на свещеник Емануил Златков се построи тази страноприемница, 3 юни 1913 г.“ Интересен е фактът, че още от своето създаване тази постройка е била предназначена за „Страноприемница“, а не за манастирска обител.
Голяма заслуга за възобновяването на обителта (като инициатор и пряк участник) има свещеник Емануил Златков (бивш строител от с. Главановци, Трънско). Черквата и жилищната сграда са изградени под неговото вещо ръководство. Любопитна подробност е, че  поп Емануил, чрез сина си Пейчо, се запознава със Стоян Омарчевски, Александър Стамболийски, Цанко Бакалов и други видни функционери на БЗНС. В края на 1918 г., след Войнишкото въстание, Стамболийски и Райко Даскалов за кратко се укриват в дома на Пейчо в София, а по-късно, преоблечен като калугер, Стамболийски е преведен от поп Емануил през Орландовци, Подгумер и връх Гола глава до Батулия, където се укрива до амнистията от 31 декември 1918 г., отнасяща се за участниците в “Радомирските събития”. Така се затвърждава приятелството между двамата и през 1920 г., вече като министър председател, Стамболийски пристига в Батулия на гости на поп Емануил. Стамболийски преспива в Батулийския манастир и в негова чест дядо поп нарича двете големи стаи на манастира “Стаите на Стамболийски”.
Днес южно от черквата стоят надгробните паметници на основателите на манастира: свещеник Емануил, неговата презвитера, синът му Пейчо и една друга жена.
Понастоящем Батулийският манастир е отворен за посещение и предлага и места за настаняване. От много години за него се грижи отец Стефан (тел.: 07164/ 2122, моб. 0896855075).
Храмовият празник на манастира е на 6 декември – Никулден.

Архитектура:
Манастирът представлява комплекс от черква, жилищна сграда, стопанска постройка и камбанария. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, без купол и с малък открит притвор от запад.
В патронната ниша над входа на църквата е вградена красива инона на Св. Николай, дарена през 2011 г. от майстор-керамик Людмила Дойчинова и съпруга ѝ Серги. Вътрешността на храма не е изписана със стенописи, но стените ѝ са украсени с икони. Срещу иконостаса са наредени красиви църковни свещници. Вдясно от иконостаса има красив дърворезбен архиерейски трон с иконите на Иисус Христос и Св. Никола. Близо до него е и големият кръщелен купел, в който се извършва тайнството кръщение.
В манастирския двор има красива каменна чешма, построена с дарения през 1996-1997г., а върху скалата над манастира, над стария оброчен кръст, е поставен и метален кръст.
Манастирът е електрифициран и свързан с централен водопровод.