Главановци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Отстои на 11 км западно от гр. Трън, на 87 км северозападно от столицата София и само на 6 км източно от ГКПП Стрезимировци на границата със Сърбия. Съседни на Главановци са селата: Милославци (северно), Ярловци (югоизточно) и Насалевци (западно).
Село Главановци принадлежи на историко-географската област Знеполе. Разположено е в южните предпланински възвишения на дела Щърби камък от Руй планина, на около 800 м н. в. Южно от селото протича река Ерма.
Населението на Главановци към 2013 г. е около 60 души.

Територията заета от днешното селско землище е била населена още през античността. Потвърждение дават разкритите в местността „Църквище” останки от антична вила Рустика, принадлежала на представител на римския елит, който бил обвързан с металообработването в района. Следи от съоръжения свързани с металодобива се личат в м. „Самоковище”, на около 0,5 км южно от селото, на десния бряг на р. Ерма. Там целият терен е осеян с късове от шлака и сгур. В близост на самокова се намират материали от средновековно изоставено селище, но единични керамични фрагменти от тази местност, подсказват, че тук е развивана металодобивна дейност и през античността.
Не е известно дали е има приемственост между споменатите по-ранни селища и възникналото по-късно село Главановци. Но за последното се знае , че е старо средновековно селище, първи писмени сведения,  за което черпим от османските данъчни документи от XVI в.  В обширния тимарски опис от средата на XVI в. е записано под същото име – Главанофче, като село с 6 домакинства и 1 вдовица (около 50-60 души население). От тази информация може да се направи извода, че сегашното село, на това си място, е основано не по-рано от края на XV – началото на XVI в. Главановци е вписано и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името  Гълъванофча към кааза Изнепол, както и във войнушките регистри от 1606 г. От последното се разбира, че селището е било войнушко, в него са пребивавали привилегированите представители на прослойката с по-висок материален статус – войнуците, който ползвали определени данъчни облекчения. Акумулираните от тях средства били използвани и за дарения на църкви и манастири. Може би с щедростта на войнуците и бил изграден и поддържа,  разрушеният по-късно от турците, прочутия  Главановски (Глава) манастир „Св. Николай”.
Според местното предание името на селото идва именно от този „Главен Св. Николай” – „Глава” манастир,  и от него на „Главановци”. Първоначално селото се е намирало в м „Селище”, близо до обителта, но след като един селянин убил турския спахия, то било изгорено и жителите му се разбягали, като известно време са се криели в гората, в м. „Главанови колибье”.  Някои се скрили в манастира и останали там като работници.  По-късно и обителта била разрушена и тогава селяните се заселили окончателно на сегашното си място.
„Глава” манастир не бил възстановен, но местното население запазило спомена за него, за да може след много години, построената през 1861 г. селска църква да има за патрон същия светец – Свети Николай. Изграждането на главановската църква „Св. Николай” е поредното доказателство за съхраненото българското самосъзнание и християнски дух през многовековното османско робство. Поддържаните в миналото здрави християнски традиции в Главановци се потвърждават и от наличието на други култови обекти – оброчища, света вода и др.
През XIX в. селото е влизало в Насалевска енория, като най-изявен неин свещенослужител е Хаджи свещеник Никодим от с. Насалевци. Изключително на него се дължи изграждането на църквите в : с. Ярловци (1832 г.); с. Зелениград (1833 г.); с. Насалевци (1859 г.) и с. Главановци (1861 г.).
Наред с духовните си изяви, жителите на Главановци вземат дейно участие и в борбите за църковна и политическа свобода. Неизменно присъстват в бойните редици от Знеполското въстание (Беглишкия джубур) в 1830 г. до Освобождението, а по-късно и във войните за обединение на България.
След Освобождението Главановци става център на селска община в Трънска околия (окръжие). Силен тласък в развитието на селото дава откриването на Хановете около шосето Трън – Стрезимировци – Клисура. Подобно на други села в Знеполската котловина, разположени в близост до главния път, те са били културния и търговски център на селото. Хановете са първи електрифицирани, бързо населени, впоследствие се съединяват със същинското селище. С население от 546 жители през 1934 г., Главановци е било едно от големите села в Трънско. Основен поминък е бил дюлгерството и слабо земеделие.


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 48.