ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Главановци
 

Общ изглед на с. ГлавановциГлавановци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Отстои на 11 км западно от гр. Трън, на 87 км северозападно от столицата София и само на 6 км източно от ГКПП Стрезимировци на границата със Сърбия. Съседни на Главановци са селата: Милославци (северно), Ярловци (югоизточно) и Насалевци (западно).
Училище "Христо Ботев"Село Главановци принадлежи на историко-географската област Знеполе. Разположено е в южните предпланински възвишения на дела Щърби камък от Руй планина, на около 800 м н. в. Южно от селото протича река Ерма.
Населението на Главановци към 2013 г. е около 60 души.

Територията заета от днешното селско землище е била населена още през античността. Потвърждение дават разкритите в местността „Църквище” останки от антична вила Рустика, принадлежала на представител на римския елит, който бил обвързан с металообработването в района. Следи от Късноантични архитектурни детайли до църквата "Св. Николай"съоръжения свързани с металодобива се личат в м. „Самоковище”, на около 0,5 км южно от селото, на десния бряг на р. Ерма. Там целият терен е осеян с късове от шлака и сгур. В близост на самокова се намират материали от средновековно изоставено селище, но единични керамични фрагменти от тази местност, подсказват, че тук е развивана металодобивна дейност и през античността.
Типична знеполска архитектураНе е известно дали е има приемственост между споменатите по-ранни селища и възникналото по-късно село Главановци. Но за последното се знае , че е старо средновековно селище, първи писмени сведения,  за което черпим от османските данъчни документи от XVI в.  В обширния тимарски опис от средата на XVI в. е записано под същото име – Главанофче, като село с 6 домакинства и 1 вдовица (около 50-60 души население). От тази информация може да се направи извода, че сегашното село, на това си място, е основано не по-рано от края на XV – началото на XVI в. Главановци е вписано и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името  Гълъванофча към кааза Изнепол, както и във войнушките регистри от 1606 г. От последното се разбира, че селището е било войнушко, в него са пребивавали привилегированите представители на прослойката с по-висок материален статус – войнуците, който ползвали определени данъчни облекчения. Акумулираните от тях средства били използвани и за дарения на църкви и манастири. Може би с щедростта на войнуците и бил изграден и поддържа,  разрушеният по-късно от турците, прочутия  Главановски (Глава) манастир „Св. Николай”.
Улица в ГлавановциСпоред местното предание името на селото идва именно от този „Главен Св. Николай” – „Глава” манастир,  и от него на „Главановци”. Първоначално селото се е намирало в м „Селище”, близо до обителта, но след като един селянин убил турския спахия, то било изгорено и жителите му се разбягали, като известно време са се криели в гората, в м. „Главанови колибье”.  Някои се скрили в манастира и останали там като работници.  По-късно и обителта била разрушена и тогава селяните се заселили окончателно на сегашното си място.
„Глава” манастир не бил възстановен, но местното население запазило спомена за него, за да може след много години, построената през 1861 г. селска църква да има за патрон същия светец – Свети Николай. Изграждането на главановската църква „Св. Николай” е поредното доказателство за съхраненото българското самосъзнание и християнски дух през многовековното османско робство. Поддържаните в миналото здрави християнски традиции в Главановци се потвърждават и от наличието на други култови обекти – оброчища, света вода и др.
Селски битПрез XIX в. селото е влизало в Насалевска енория, като най-изявен неин свещенослужител е Хаджи свещеник Никодим от с. Насалевци. Изключително на него се дължи изграждането на църквите в : с. Ярловци (1832 г.); с. Зелениград (1833 г.); с. Насалевци (1859 г.) и с. Главановци (1861 г.).
Наред с духовните си изяви, жителите на Главановци вземат дейно участие и в борбите за църковна и политическа свобода. Неизменно присъстват в бойните редици от Знеполското въстание (Беглишкия джубур) в 1830 г. до Освобождението, а по-късно и във войните за обединение на България.
Старинна чешма в горния край на селото, до църкватаСлед Освобождението Главановци става център на селска община в Трънска околия (окръжие). Силен тласък в развитието на селото дава откриването на Хановете около шосето Трън – Стрезимировци – Клисура. Подобно на други села в Знеполската котловина, разположени в близост до главния път, те са били културния и търговски център на селото. Хановете са първи електрифицирани, бързо населени, впоследствие се съединяват със същинското селище. С население от 546 жители през 1934 г., Главановци е било едно от големите села в Трънско. Основен поминък е бил дюлгерството и слабо земеделие.


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 48.


Главановски (Глава) манастир „Св. Николай”

Останките от средновековния Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” се намират южно от с. Главановци, недалеч от местността „Селище”. Единствените сведения които чер...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"