Узунджово е село в Южна България, намира се в община Хасково, Област Хасково. Отстои на 10 км свероизточно от гр. Хасково и на 14 км югоизточно от гр. Димитровград.
Селото е разположено край Узунджовска река, протичаща между Узунджовски и Хасковски рид, които са част от Хасковската хълмиста област (дял от Източните Родопи). Средната надморска височина на селището е около 170 м.
Населението на Узунджово към 2012 г. е около 1500 диши.

Село Узунджово има многовековна и богата история. Намиращата се на 1 км източно от селото селищна могила подсказва, че тук е имало живот още през халколита (4 - 3000 г. пр. Хр.).
Предполага се, че днешното село е наследник на гранично селище възникнало през средновековието. За първи път се споменава в Сюлейманкьойския надпис на хан Омуртаг (814-831 г.) като крепост под името "Макро ливада". Останките от последната се намират на около 5 км североизточно от с. Узунджово. Установено е, че крепостта първоначално е изградена през тракийскта епоха, като е надграждана и разширявана през късната античност и средновековието.
Според някои изследователи, тук през 204 г. пр. Хр. върху тракийско поселище гърците основали селището Пизус, което по-късно римляните го превърнали в укрепен град, наречен Блисимос. Местността, в която се е намирало древното селище, гърците нарекли "Макри ливада" (дълго поле). Блисимос било разрушено по време на аваро-славянските нападения през VI в. През периода, когато тези земи влизат в българската държава, тук е съществувало селище, което било наречено със славянското име "Вирово".
След падането на България под османско робство селището е наречено Узунджово, което идва от "Узунджа ова" (дълго поле). В турските данъчни регистри от 1607 г. и 1781 г. се среща под имената, съответно - Узунджа ова и Узунджа абад Хаскьой.
През османския период тук се е провеждал прочутия Узунджовски панаир, който е бил един от най-големите в Османската империя и най-голям в българските земи. Смята се, че панаирът възниква като пазарище около християнски храм (църквата "Св. Богородица"). Според автрийския историк Йозеф фон Хамер панаирът е основан през 1593 година от Синан паша - велик везир по времето на султаните Мурад ІІІ (1574 – 1593) и Мехмед ІV (1593 – 1603). Минавайки край Узунджово Синан паша много харесал мястото, отпуснал 30 хиляди гроша от хазната и заповядал да бъдат построени кервансарай, джамия (върху разрушения християнски храм "Св. Богородица"), имарет и баня, а в селото ежегодно да се свиква панаир, който да продължава 40 дни.
Известният османски пътешественик Евлия Челеби посетил Узунджово в края на XVII век и пише следното:
"После минахме град Харманли и за 5 часа стигнахме в град Узунджа ова, сред едно широко поле на територията на Чирменския санджак. Има един голям, приличащ на крепост хан, подобен на който може да бъде само оня сарай в Татар Пазарджик, построен от Мактул Ибрахим паша. По своята здравина тази бележита постройка може би е по-здрава от оная в Пазарджик. Има 80 огнища, уютен отвън и отвътре, с голям обор - това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко малки ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово. Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода."
Панаирът се превърнал в център за търговия на едро с някои земеделски произведения като розово масло, с кожи и местни занаятчийски стоки - кожарски от Пловдив, Пещера, Охрид, килими от Сливен и Пирот, метални произведения от Габрово и Самоков, гайтани и конци от Карлово, Сопот, Калофер, Пловдив. Цели еснафи в различни градове работили през годината, за да продават на панаира. Абаджийският еснаф в Стара Загора, например, който наброявал 45 дюкяна, изпращал голяма част от продукцията си на Узунджовския панаир. Наред с това Узунджово станал важно посредническо звено при вноса на европейски индустриални стоки в Османската империя. В „Цариградски вестник“ от 1849 година се съобщава, че „от вехто време“ в панаира взимат участие търговци от „Мала Азия, Армения, Каръм, Росия, Лехия, Немско“.
Узунджовският панаир, освен голямата си заслуга за развитието на българските занаяти, има голямо стопанско значение за бубарството и лозарството, за разпространението на непознати дотогава култури (памук, тютюн и др.), на нови породи добитък.
Узунджовският панаир е бил посещаван и от много български хайдути и революционери за закупуването на оръжие и боеприпаси. Сред тях са Васил Левски, Георги с. Раковски, отец Матей Преображенски, Бачо Киро, Хаджи Димитър и др. През 1860 г. тук се събират представители на 33 български града, които подписват изложение за решаването на църковния въпрос.
Най-голяма слава Узунджовският панаир добива в края на XVIII и началото на XIX век, когато тук се събирали ежедневно над 50 000 купувачи и търговци от цялата Османска империя и най-различни кътчета на Европа.
Традиционно, панаирът се провеждал ежегодно през септември, но датите му на откриване и общата продължителност се променят. Отначало продължавал 40 дни, в някои периоди се провеждал от 15 септември до 15 октомври. В началото на XIX век става 15-дневен и се разкривал преди гроздобер. Според данни от 1857 година продължителността му е 8 дни, начиная от 8 септември.
През 70-те години на ХІХ век поради подобрените транспортни връзки в Османската империя, включващи изграждането на желозопътни линии и засилването на търговията по морските пристанища, икономическото значение на Узунджовския панаир намалява. В някои източници се приема, че поледният панаир в Узунджово е устроен през 1876 година, но в Княжество България, макар и не със същото значение, той е възстановен. Съгласно заповед от 1902 година панаирът в Узунджово се открива във всеки последен петък на месец септември и продължава три дни. Тогава е бил предназначен за търговия на праматарски стоки и едър добитък. За последен път панаирът се провежда през 1921 г.
През османското робство, след като е разрушена църквта "Св. Богородица" и на нейно място е издигната джамия, и малкото дотогава българско село се превръща в едно от най-известните панаирски селища в Османската империя, е населявано предимно от турци. През 1830 г. в Узунджово е имало едва 12 български къщи, а през 1850 г. те нарастват на 60. В 1858 г. местното населние успява да издейства ферман на построяването на християнски храм. Тогава е осветена дървена черква "Св. Йоан Богослов", а по-късно до нея е открито и първото българско училище в селото.
След Освобождението на България (1878 г.) турското население напуска селището, като тук се заселват много бежанци дошли от останалите под робство българси земи. Така Узунджово се превръща в село изцяло населено с българи, каквото е и до днес.
Днес Узунджово се слави с уникалната си черква "Успение Богородично", която освен, че е най-голямата селска църква в България, но и само още два храма имат подобна архитектура - джамия превърната в църква.



Източници:
1. Богданов, Ив. - Узунджово, София, 1965 г.
2. Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г.