Църквата "Успение Богородично" се намира в югозападния край на село Узунджово.
Много са църквите превърнати в джамии, но единици са джамиите превърнати в църкви. Към последните се причислява узунджовската църква. Старинният храм се слави с това, че е най-голямата селска църква в България, а също и с уникалната си архитектура - запазила автентичния си облик до днес.

Според местно предание по време на османското нашествие е разрушено намиралото се тук българско село и църквата му "Успение Богородично". Специалистите пък предпологат, че черквата е построена около 1500 година.
По заповед на султан Баязид на мястото на разрушеното селище е изграден крайпътен хан, около който впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова (дълго поле).
През 1593 г. християнският храм бил разрушен, а върху него издигнали джамия, която била част от огромения комплекс на кервансарая, чийто централен вход е запазен и до днес. Сградите в комплекса се отличавали с голямото си изящество. Кервансараят бил на два етажа с 350 стаи. В приземието имало яхъри (обори ) за над 1000 коня. В края на XVII в. в ляво от джамията била изградена часовникова кула, а в близост имало и мраморен водоскок. Целият комплекс е бил ограден с висока ограда от дялан камък, така че отвън приличал на крепост.
Относно строежа на джамията съществуват няколко легенди и предположения. Според изследването на Ибрахим Татарлъ за османските култови сгради и надписи строежът е дело на известния османски архитект Коджа Мимар Синан. За това свое предположение обаче Татарлъ не дава конкретен източник. Който и да е бил, строителят по един много специфичен начин е изявил народностната си принадлежност, която е била различна от турска. Докато всички джамии са обърнати на юг към Мека - свещения град на мюсюлманите, то в Узунджово джамията е обърната на югоизток. Поради това в миналото е била наричана "Гяурджамиси".
Според най-разпространената сред жителите на селото легенда, която в последствие бива подплатена с доказателства, майстор на джамията е бил българинът Лалю. За името му хората съдят от изобразено лале на западната стена на храма, тъй като по онова време било прието главният строител да не пише името си по сградите, за да не отнема от славата на султана. Освен това, при последната реставрация на храма, отвътре на колона на прозорец е разкрита гравюра с изображението на лале - един своебразен автограф на майстора строител. Друго доказателство, че строителят на джамията е бил християнин (българин) е разкритата по време на преоустройството ѝ в черква (при направата на олтар), тънка стена от керпич в източната част на сградата. Легендите разказват, че майстор Лалю предчувствал, че един ден селото ще бъде освободено и отново християнско, и направил така, че превръщането на джамията в църква да бъде по-лесно.
След Освобождението (1878 г.) турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и другите обществени сгради на прочутия Узунджовски панаир са разрушени като е запазена само джамията и един от входовете на големия кервансарай. Джамията е занемарена до момента докато не се срутва дървената селска църквица "Св. Йоан Кръстител", строена през 1857 г. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да присбособи изоставената джамия в църква, тъй като нямат средства за нова.
През 1906 г. джамията и принадлежащия ѝ имот са преотстъпени от Турция на България и започва преустройството ѝ в християнски храм, което е възложено на майстор Вангел от Дебър. Тогава е изграден олтарът с иконостаса и част от орнаментите, характерни за православието. От върха на купола е свалена старата емблема (съхранява се в РИМ Хасково), която се е състояла от полумесец и звезда, като се е издигало и голямо разцъфнало лале, чиито тичинки се сплитали в кръстен знак. Не нейно място е поставен позлатен кръст.
През 2007 г. с финансовата помощ на Община Хасково е извършен основен ремонт и реставрация на църквата. Подновена е медната обшивка на купола и отново са позлатени кръстовете. Изчистени са стените отвън и отвътре, извършена е пластична декорация на фасадата. Освен това, са реставрирани стенописите на купола и запазените икони, като са изработени наново липсващи такива.
Освещаването на църквата "Успение Богородично" е извършено на 9 септември 2007 г. от Пловдивски Митрополит Николай.

В архитектурно отношение узунджовската църква намира аналог със само две църкви в България ("Св. Седмочисленици" в София). Градежът на сградата е изцяло каменен, стените, изградени с монолитни блокове, в долната си част са с дебелина от около 1,50 м. Идеалното изчистване на стените позволява да се види красотата на каменния зид.
Храмът се отличава с неописуемата си акустика, която се дължи на формата на свода и стените, наподобаваща камбана, както и на разпределението на отворите на прозорците.
Църквата е украсена със стенописи само в горната си част, в купола. Реставрирани са от доц. Миглена Прашкова, доц. М. Конова, Св. Граданска и др.
Новият иконостас на храма впечатлява с изяществото на дърворезбата и огромните си размери - височина при кръста 9 м и дължина 14 м. В него е резбована за първи път глаголичната молитва. Изпълнението на дърворезбата е дело на тревненския майстор Уста Дарин Божков и екип, а реставрацията и изписването на липсващите иконостасни икони е работа на Тодор Мирчев.
Част от украсата на храма са поставените на прозорците изящните витражи със стъклопис, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. Този вид декорация е характерен за католическите храмове.
При реставрацията през 2007 г. са открити и два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика.