Кленовик е село в Западна България, намира се в община Радомир, Област Перник. Отстои на 11 км южно от общинския център Радомир и на 57 км югозападно от столицата София.
Селото е разположено в северното подножието на планината Колош (дял на Конявска планина), която е основният източник на отопление и строителен материал за селото. Средната надморска височина на селището 694 м.
Кленовик е едно от съставните селища на историко-географската област Мрака.
Населението на Кленовик към 2013 г. е около 250 души.
Произхода на името на името на селото се свързва с широколистното дървото клен, тъй като в миналото около манастира над селото е имало вековна кленова гора, част от която е съществува и днес.
Районът на днешното село Кленовик е бил обитаван от дълбока древност. Има данни, че мястото е било заселено още от праисторическата епоха, от преди 8000 години.
Свидетел за тукашния живот през античността е античното селище в местността „Главеш”, на около 2 км южно от Кленовик. Селището е обхващало площ от около 50 дка, където днес се открива само строителна и битова керамика. Предполага се, че през годините на преселение на народите поселището е било изоставено и преместено в труднодостъпните места на Колош.
През римско време планината Колош е била пресичана от второстепенни римски пътища, до един от тях (вероятно свързвал Пауталия със Сердика) е била изградена късноантичната крепост-градище, на естествено защитен терен в местността "Говедарника", на около 2 км южно от селото. Укреплението е обхващало площ от около 3 дка, като в миналото били запазени крепостните стени. Там била намерена мраморна плочка с изображение на човек държащ змия, вероятно на римския бог Асклепий. Крепостта се намира в съседство със синхроничните ѝ крепости от „Драгонирово” и „Изворско чукле”, което определя принадлежността ѝ към късноантичната отбранителна система от Конявска планина.
Село Кленовик, както и съседното нему с. Житуша, са стари средновековни селища. Първото писмено сведение, в което косвено се споменава Кленовик, е подправената от сръбския крал Стефан Дечански Мрачка грамота от края на XIV в. (оригиналът е издаден в 1347 г. от българския цар Иван Александър). В документа е посочена съседната река Житуша – „Ѿ коудѣ нстнче Житуша догдѣ втнче Блато.”
Кленовик преживява драматичните събития около падането на България под османска власт в края на XIV в. и просъществува през всичките години на османското робство. Това се потвърждава от присъствието му в турските данъчни регистри от XV-XVI в. под същото име – Кленовник. В описите от 1519 г. се споменава и за манастира „Св. Димитър”, чийто наследник е намиращото се днес южно от селото манастирче "Св. Николай -Летни", възтановено през 2002 г.
Кленовик запазил българския си облик през робството благодарение силно изразените вяра и чувство за национална принадлежност на местното население. Това се проличава от изградените от кленовничани множество християнски паметници, особено през Възраждането. От двете селски черкви едната е възрожденска - "Св. Успение Богородично", от 1836 г.
След 1944 г. Кленовик е преименувано на Колош след сливането му със съседното село Житуша, което се прави заради обединяването на стопанствата им (ТКЗС). През 1990 г. двете села отново са разделени и им се връщат старите наименования.
До демократичните промени от 1989 г. в селото е имало поща, читалище, училище, киносалон и дори болница. За съжаление, те вече не съществуват. Неколкото останали тук деца учат в съседното село Извор.
Една от водещите перспективите за развитие на селото са във включването му в дестинации на планинския, културно-историческия и поклонническия туризъм.
Използвана литература:
1. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 97-98.
2. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
3. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.
