Манастирът „Св. Николaй Летни" се намира на 34 км южно от град Перник и на 5 км източно от между­народния път София -Кюстендил - Скопие. Отстои на километър и половина в южна посока от  храма „Успение Богородично" в село Кленовик.На пътя пред църквата е изградена красива малка чешма с целебна изворна вода. Поставена табела по­казва посоката към манастира. Коларски път води до местността „Манастира". Разположена е в подножието на северните склонове на планина Колош - източен дял на Конявската планина.

Над днешния манастир, при извора на реката, сред вековни кленови дървета са открити битови сгради и Светилище на бога лекар Асклепий, които били свързани  с близката римска крепост, разположена на площ от три декара в местността „Говедарника". На Връх Колош - достигащ до 1315 м височина също е имало малко римско светилище, което е било религиозно свързано  с римското светилище на Кленовската река. Сега е разрушен и разровен от иманяри.
При строителството на манастира „Св. Николай Летни" - 2002 г. са намерени много  монети, четири броя кандила и кръст от началото на XIX в.
През XVI в. на мястото на днешният манастир е съществувал друг манастир, но с патрон Св. Димитрий. Данни за това черпим от османските данъчни регистри за Кюстендилски санджак, кааза Радомир от XVI в. Според описа от 1519 г. обителта е плащала данъци в размер 77 акчета, а в регистъра от 1570/73 г. данъкът се е повишил на 100 акчета. Той е отбелязан към приходите на с. Кленовник в "зиамета на Шукрулах".
Първоначалното построяване на манастирския комплес е извършено през Средновековието - XIV в. Мястото на манастира е било добре подбрано, заграден е от три страни с планински ридове с изворна вода, градини, тучни ливади, скрит от погледа на османлиите.
Земите западно от поречието на Житушка река „може у Мраку у куде изтича Житуша" „докаде втича Блато" са били дарение на манастира „Св. Николай Мирликийски" в с. Пещера - Земенско. Потвърдено е с дарствената царска грамота на цар Иван Александър от 1347 г. съхранявана в Светогорския манастир „Хилендар".
През целия XIV в. се градят нови паметници на архитектурата и изкуството. Голям строител се проявява цар Иван Александър /1331-1371 г./, който въздигнал по българските земи множество манастири и църкви, а жена му Теодора е известна като „обновителка" на  средища като Земенския и Драгалевския манастир. Тук попада и манастирът „Св. Димитрий" в землището на село Кленовик.

Свети великомъченик Димитрий Солунски мироточец и чудотворец е бил покровител на селището Кленовик от незапомнени времена.
Манастирът „Св. Димитрий" е поддържал хриситянски дух на населението в селото и околните села. Преданието на нашите деди е за българска Вяра, за православна религия и отстъплението от нея е родоотстъпление. С манастира се е правило отпор срещу османското владичество. Отпор се е правило срещу Цариградската гръцка патриаршия.  Обителта е била средище на религиозно-просветна дейност, оставила диря в народното съзнание и памет. Гробищният парк на манастирския комплекс се е намирал на 500 м югоизточно от него, на височина обрасла с дъбова гора. Там има запазен кръст без надпис, издялан от камък-бигор. Около него се намират следи от разровени гробищни ями от иманяри. Северно от манастира, на хълма Тегарко, пък има оброчище с кръст на „Св. вмчк Георги Победоносец". От тук са правили наблюдения монасите за движението на турците в цялото радомирско поле. Под извора е местността „Перилото" с оброчище на „Св. Богородица", обозначено с кръст от бигор също без надпис.
Манастирът е унищожен през XVIII в. от поробителите или от набезите на кърджалийските банди провождани от  Кара Фейз от Брезнишко. Следи от стари зидове личат още около манастира и околността му. Много от камъните бигор от развалините кленовчани са ги използвали за строителство на къщи и огради на дворовете. Друга част от камъните са използвани за строителство на църковния храм. Останалите две силитни колони, са извозени и поставени на западния вход на църквата „Успение Богородично" в селото при нейното строителство - 1833 г
В продължение на един век селото няма изграден храм на светец-закрилник на землището му, което е разположено в подножиетона планината Колош. През летните сезони селището е било спохождано от силни бури, придружавани от опустошителни градушки, идващи винаги от планината. Унищожавали цялата реколта на селяните. И тогава на един от тримата братя Дюлгерци - Васил се присънило, че трябва да изгради манастир, на старото място на унищожения манастир, за да бъде спасено селото от стихиите, както и това, че трябва да бъде наречен на Свети Николай Летни.
През 1906 г. тримата братя от рода Дюлгерци - Симеон, Златко u Васил nocтрояват със собствени средства по-малък манастир от предишния. Кръстили го на името на светеца по съня на Васил - „Св. Николай Летни". Осветен е на празника през 1907 с курбан от селяните. Дълги години Всевищният Бог закрилял селището от градушки и бури, и вярват ,че покровител на селото е светеца Св. Николай Летни.
През 1952 г. обителта е разрушена от функционери (колхозници) на местната социалистическа власт.
В най-ново време, през 2002 г.,след близо 50 г. манастирът  е построен отново. Благородното село е извъшено със спомоществователството  на Йордан  Марински от с. Кленовек u Николай  Николов от гр. Радомир.

Използвана литература:
1.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983г.,стр.97
2.Христов,Кирил.Вестник"Съперник",Перник,брой от 11.03.2005г.,стр.4