ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Милославци
 

Изглед на с. МилославциМилославци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Отстои на 11 км западно от гр. Трън, на 75 км северозападно от столицата София и само на 9 км североизточно от ГКПП Стрезимировци (на границата със Сърбия). Милославци е в съседство на селата: Зелениград (западно), Ярловци (южно), Главановци и Насалевци (южно-югозападно).

Сградата на кметствотоСело Милославци принадлежи на историко-географската област Знеполе. Разположено е в южното подножие на дела Щърби камик от  планината Руй, на 782 м н. в. Северно от селото се намира прохода Дъсчан кладенец, през който в миналото е минавал един от пътищата свързвали селищата от двете страни на Руй.
Днес селището е едно от най-слабо населените в Трънския край, постоянно живущите в него към 2013 г. са около 30 души.

Наличните данни сочат, че районът на днешното село е бил населяван от дълбока древност.  Потвърждение за това дава разкритото на около 200 м западно от селото антично селище (в м. „Селище”). Намиращите се на повърхността керамични фрагменти подсказват за не малките му размери – обхващало е площ от около 20 дка. В миналото там са намирани стени с ломени камъни и хоросанова спойка, тухли, монети и др. Вероятно с това селище е била свързана култовата сграда в м. „Църквище” (южно от селото, в полето), от която днес не е останало почти нищо. Функционалността ѝ се свързва с антично светилище, над което при утвърждаването на християнството, е била изградена църква. Намиращата се не далеч от античното селище крепост „Градище” свидетелства, че поселищният живот тук е продължил и през късната античност (IV-VI в.), когато населението на селището се е преместило в естествено защитените планински райони. Укреплението се намира на 4 км северно от селото, в южното подножие на връх Щърби камик и заема площ от около 2 дка. В миналото са били запазени цели сектори от крепостните стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка. Днес над терена има само фрагменти от строителна и битова керамика, шлака и сгур. Крепостта е била обвързана с охраната на пътищата свързващи Тимошко- Моравския басейн с долината на река Струма и Бяло море, както и с производството на метал.
Знеполска архитектураНе е известно дали има някаква приемственост между античното и възникналото в близост до него средновековно селище, чийто пряк наследник е днешното  Милославци, което е сочено за едно от най-старите села в Знеполе. Първите писмени сведения за него намираме в турските данъчни документи от XV в., записано под същото име - Милослафче, откъдето узнаваме, че населението му – 19 домакинства (около 200 души), плаща данък от 1129 акчета. Селището фигурира и в регистрите от XVI и XVII в. – вписано е в списъците на джелепкешаните от 1576 г., както и във войнушките регистри (средата на XVI и началото наXVII в.). От тези документи добиваме ценна информация за селото, разбираме, че то е било с привилегирован статут, тъй като в него са живеели войнуци – българи-християни, които ползвали определени данъчни облекчения. Доброто им материално Напусната селска къщасъстояние неминуемо се е отразявало  върху общото благосъстояние на селището, което в повечето случаи се е изразявало с дарителство за строеж и поддръжка на културни учреждения – църкви, манастири и др. Вероятно с подобно спомещствувателство е била изградена средновековната църква в днешните селски гробища на Милославци, от която, за жалост, са останали само руини.
Пейзаж от МилославциНе се знае кога е разсипан горният храм, но обратно на застъпената в Знеполе практика през Възраждането, на преизграждане на разрушените църкви и манастири, той не е бил възстановен. Известно е, че през XIX в. населението на Милославци се е черкувало в църквите на околните села, а децата се учели на четмо и писмо в килийното училище при църквата „Св. Никола” в с. Зелениград. По стечение на обстоятелствата, така и до днес, Милославци не се сдобило с нова църква.
Отсъствието на собствен храм съвсем не попречило на селото да отгледа будни българи, взели дейно участие в борбите за политическа и църковна свобода, а след Освобождението и в строежа на съвременна България.  Един от тези люде е селският първенец Здравко Календеров, подпомагал най-активно организирането на Знеполското въстание (Беглишкият джубур) от 1830 г.
Списък на героите от Милославци, загинали през освободителните войниДруг знаменит милославчанец е народният представител (с прекъсвания от 1893 г. до 1919 г.) Сотир Календеров (1860-1927 г.), който допринесъл много за благоустройството на Трънския край. Негово дело е прокарването на държавното шосе Батановци – Трън. Големият родолюбец не веднъж е спорил с проповедниците на социализма, че „преди всичко човек трябва да обича своя народ и отечество, че любовта към родината е най-възвишената любов….и всеки човек е длъжен, до колкото му позволяват силите да помогне за напредъка на своето отечество, та след това, ако може, на другите.”
В миналото поминък на местното население е било земеделието Новопостроени къщи(овощарство), животновъдство, както и дюлгерският знаят, който майсторите-строители от Милославци упражнявали в различни краища на България.
През 30-те години на XX в. населението на селото е достигало до 470 жители, днес то е под 30 души, кметството е закрито, а кмет (-ица) е този на съседното с. Главановци, който отговаря за общо пет села.


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 112-113.


Средновековна църква - с. Милославци

Руините на средновековната църква се намират в гробището на село Милославци, намиращо се недалеч от центъра на селището. История: Няма сведения на кой светец е посветен храмът. Съществуват п...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"