Милославци е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Отстои на 11 км западно от гр. Трън, на 75 км северозападно от столицата София и само на 9 км североизточно от ГКПП Стрезимировци (на границата със Сърбия). Милославци е в съседство на селата: Зелениград (западно), Ярловци (южно), Главановци и Насалевци (южно-югозападно).

Село Милославци принадлежи на историко-географската област Знеполе. Разположено е в южното подножие на дела Щърби камик от  планината Руй, на 782 м н. в. Северно от селото се намира прохода Дъсчан кладенец, през който в миналото е минавал един от пътищата свързвали селищата от двете страни на Руй.
Днес селището е едно от най-слабо населените в Трънския край, постоянно живущите в него към 2013 г. са около 30 души.

Наличните данни сочат, че районът на днешното село е бил населяван от дълбока древност.  Потвърждение за това дава разкритото на около 200 м западно от селото антично селище (в м. „Селище”). Намиращите се на повърхността керамични фрагменти подсказват за не малките му размери – обхващало е площ от около 20 дка. В миналото там са намирани стени с ломени камъни и хоросанова спойка, тухли, монети и др. Вероятно с това селище е била свързана култовата сграда в м. „Църквище” (южно от селото, в полето), от която днес не е останало почти нищо. Функционалността ѝ се свързва с антично светилище, над което при утвърждаването на християнството, е била изградена църква. Намиращата се не далеч от античното селище крепост „Градище” свидетелства, че поселищният живот тук е продължил и през късната античност (IV-VI в.), когато населението на селището се е преместило в естествено защитените планински райони. Укреплението се намира на 4 км северно от селото, в южното подножие на връх Щърби камик и заема площ от около 2 дка. В миналото са били запазени цели сектори от крепостните стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка. Днес над терена има само фрагменти от строителна и битова керамика, шлака и сгур. Крепостта е била обвързана с охраната на пътищата свързващи Тимошко- Моравския басейн с долината на река Струма и Бяло море, както и с производството на метал.
Не е известно дали има някаква приемственост между античното и възникналото в близост до него средновековно селище, чийто пряк наследник е днешното  Милославци, което е сочено за едно от най-старите села в Знеполе. Първите писмени сведения за него намираме в турските данъчни документи от XV в., записано под същото име - Милослафче, откъдето узнаваме, че населението му – 19 домакинства (около 200 души), плаща данък от 1129 акчета. Селището фигурира и в регистрите от XVI и XVII в. – вписано е в списъците на джелепкешаните от 1576 г., както и във войнушките регистри (средата на XVI и началото наXVII в.). От тези документи добиваме ценна информация за селото, разбираме, че то е било с привилегирован статут, тъй като в него са живеели войнуци – българи-християни, които ползвали определени данъчни облекчения. Доброто им материално състояние неминуемо се е отразявало  върху общото благосъстояние на селището, което в повечето случаи се е изразявало с дарителство за строеж и поддръжка на културни учреждения – църкви, манастири и др. Вероятно с подобно спомещствувателство е била изградена средновековната църква в днешните селски гробища на Милославци, от която, за жалост, са останали само руини.
Не се знае кога е разсипан горният храм, но обратно на застъпената в Знеполе практика през Възраждането, на преизграждане на разрушените църкви и манастири, той не е бил възстановен. Известно е, че през XIX в. населението на Милославци се е черкувало в църквите на околните села, а децата се учели на четмо и писмо в килийното училище при църквата „Св. Никола” в с. Зелениград. По стечение на обстоятелствата, така и до днес, Милославци не се сдобило с нова църква.
Отсъствието на собствен храм съвсем не попречило на селото да отгледа будни българи, взели дейно участие в борбите за политическа и църковна свобода, а след Освобождението и в строежа на съвременна България.  Един от тези люде е селският първенец Здравко Календеров, подпомагал най-активно организирането на Знеполското въстание (Беглишкият джубур) от 1830 г.
Друг знаменит милославчанец е народният представител (с прекъсвания от 1893 г. до 1919 г.) Сотир Календеров (1860-1927 г.), който допринесъл много за благоустройството на Трънския край. Негово дело е прокарването на държавното шосе Батановци – Трън. Големият родолюбец не веднъж е спорил с проповедниците на социализма, че „преди всичко човек трябва да обича своя народ и отечество, че любовта към родината е най-възвишената любов….и всеки човек е длъжен, до колкото му позволяват силите да помогне за напредъка на своето отечество, та след това, ако може, на другите.”
В миналото поминък на местното население е било земеделието (овощарство), животновъдство, както и дюлгерският знаят, който майсторите-строители от Милославци упражнявали в различни краища на България.
През 30-те години на XX в. населението на селото е достигало до 470 жители, днес то е под 30 души, кметството е закрито, а кмет (-ица) е този на съседното с. Главановци, който отговаря за общо пет села.

Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 112-113.