ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Пещера
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на град ПещераПе́щера е град в Южна България. Намира се в Област Пазарджик и административен център на Община Пещера. Отстои на 132 км югоизточно от столицата София, на 45 км югозападно от Пловдив и на 20 км южно от Пазарджик. Пещера е в близост до градовете Батак (15 км), Брацигово (7 км) и Кричим (17 км). Землището на града граничи с това на: с. Радилово (на север), с. Бяга (на североизток), гр. Брацигово и с. Розово (на изток), с. Нова махала и гр. Батак (на юг-югозапад) и с. Дебръщица (на северозапад).

Град Пещера е разположен в северното подножие на Родопите (Баташка планина), Стара рекана границата с Горнотракийската низина. Той се простира върху двата бряга на Стара река (десен приток на Марица), на 450 м надм. вис. Северно от града се издигат Бесапарските ридове, на запад – рида Къркария (дял от Западните Родопи), а на юг е входът на дефилето на Стара река. По последното минава път, който свързва Пещера със селищата от вътрешността на Родопа планина – Батак, Велинград, Доспат и т. нат.
Пещера е обгърнат с привлекателна и красива природа. Южно от него се намират природните резервати „Купена“  и „Атолука“ и защитената местност „Тъмра“. В околността му има изобилие от природни забележителности -  езера, вековни гори, карстови образования и пещери (дали името на селището) и др. По-известни пещери са: „Снежанка“, „Водната“ и „Ушатови дупки“. Само на територията на града има три парка. В центъра на Пещера, пред сградата на общината, се намира природната забележителност „Старият кавак“. Вековното дърво величествено Сградата на Община Пещера със "Старият кавак"издига снага на височина от около 26 м, а обиколката на дънера му е 11 м. Това е най-дебелата топола в България. В летните горещи дни жители и гости на града обичат да почиват под дебелата му сянка. Допреди години в града е имало и друго, още по-старо и по-голямо дърво – „Старият чинар“, но при буря било прекършено.
На територията на Община Пещера е разположено летовище "Свети Константин" (на 16 км западно от града), известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов.
Главната улица в ПещераПещера е един от малките градове в България с добре развита икономика. Тук има завод за производство на лекарства, завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си - “Пещерска гроздова” и  много други производствени звена. Градът се слави с производството на обувки – общо седем обувни завода.
Населението на град Пещера има разнообразен етнически състав. Преобладаващо е българското население, но има и голям брой Централният площадтурци, цигани и власи (арумъни). Според проведеното преброяване през 2011 в Пещера са живеели около 17 000 жители, от които като българи са се самоопределили 72%, турци – 20 %, цигани – 5% и други – 1,5%.  Градът е един от малкото в страната с положителен естествен прираст на населението.  Към 2014 г. в него живеят около 21 000 жители.
Град Пещера е център на Пещерска духовна околия на Пловдивската епархия към Българската православна църква.

История:
Град Пещера и прилежащият му район имат богата и хилядолетна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита (6000 - 4000 г. пр. Хр.). Наличните данни дават основание на изследователите да заключат, че тукашните места са били обитаеми и през бронзовата епоха (3500 – 1100 г. пр. Хр.) - открити са находки в пещерите Снежанка и Юбилейна.
Камъни от тракийското светилище на хълма Св. ПеткаИзхождайки от местоположението – в подножието на Родопите, се приема, че в продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси. Първото селището в пещерската котловина е възникването през втората половина на ІV век пр. Хр. За дълговременното присъствие на траките Крепостната стена на крепостта "Св. Никола"свидетелстват множество археологически паметници и находки. Значим обект от тази епоха е тракийското светилище и крепост в най-високата част на хълма Света Петка. Още в древността през пролома на Стара река е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море. С охраната на този Руини от крепостта "Киево кале"друм са били свързани много крепости, чиито останки са останали до наши дни: „Св Никола“ - "Кулата"/"Кулско кале" (северозападно от Пещера), "Киево кале" "Перун", "Тъмра" и др. Вероятно някои от  укрепленията още тогава са били обвързани и с рудодобива, който през последвалите епохи е претърпял голямо развитие в района.
Възстановената крепост "Перистера" на хълма Св. Петка, от където е положено началото на днешния град ПещераСлед завладяването на Балканския полуостров от римляните в I  в. пр. Хр., върху живота на местните тракийски племена силно влияние оказала културата на завоевателите – първо римската, а след това и византийската култура.  Тогава, особено през ранновизантийската епоха (IV-VI в.), голяма част от старите тракийски крепости били преизградени и разширени. Показателен е случаят с крепостта на хълма Света Петка. Изградена от римляните, до селище и главен път, особеното при нея е планът ѝ, срещащ Основите на югоизточната раннохристиянска църква - кула (преди реставрацията)аналогии само в две крепости на Балканите. След като в началото на IV в. християнството е признато за официална религия в Римската империя, двете източни кули на крепостта (южната и северната) са оформени като църкви. Така, освен функционалното си предназначение, кулите-църкви са осигурявали и духовната закрила на укреплението. В тях войниците, преди да тръгнат в битки, са се молили и благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля. Византийците нарекли крепостта „Перистера“, което в превод от гръцки значи гълъб - гълъбово място. Според легендата, след като във Византийската империя било въведено християнството (313 г.), местните обитатели трябвало да изберат на кой от Църквата-кула  "Св. Петка" след реставрациятахълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби, което било достатъчен знак.
Крепостта „Перистера“ и синхроничното ѝ селище престават да съществуват по време варварските нашествия от север (края на VI – началото на VII в.), когато са изпепелени и унищожени. Днес старинната крепост е реставрирана в автентичния ѝ вид и е превърната в туристическа атракция.
През средновековието крепостта „Перистера“ и селището към нея, както други крепости в района, са възродени за нов живот. Тогава започва да се разработват рудодобива и металодобива, които особено се разрастват през османския период (след XIV в.). От това време има запазени много самокови и видни.
Крепостта на хълма Св. Петка, в чието подножие е възникнал днешният градИзглежда, че средновековното селище, предшественик на днешния град, е възникнало като подградие, в подножието на крепостта Света Петка (днес частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера). В навечерието на османското робство (края на XIV в.) селището вече е утвърден рударски център, като запазва статута си на такъв и през следващите векове.
Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е един османски данъчен регистър от 1479 година. По това време Пещера е част от тимара на местния спахия – Мустафа,  заедно с още 41 селища. Споменава се и в турски регистър от 1662 г.  Под същото име се Часовниковата кула "Сахата" от XVII в.среща и в надпис върху сребърен позлатен дискус от 1644 г., както и върху сребърен черковен жезъл от средата на XVII в. (и двата пазени в Бачковския манастир).
Известно е, че през първата половина на XVII в. Пещера е било не малко селище, защитено с каменни стени и четири порти. Единственият запазен архитектурен паметник от това време и днешен символ на града, е часовниковата кула, построена между 1650-1710 г.
Църквата "Св. Петка" с метохаПрез Възрожденската епоха (края на XVIII – XIX в.) Пещера се замогва, както в стопанско, така и в духовно отношение. Българското население в града е имало силно изразено национално съзнание, което е било резултат от дълбоко застъпените отколешни християнски традиции. Потвърждение на това са запазените до наши дни три действащи православни храма. Църквата „Св. Петка“ е построена около 1710 г., като към нея е имало метох (днес в него се помещава Исторически музей – Пещера). Може да се приеме, че тази църква е приемник на едноименния храм на хълма Св. Петка, след неговото разрушаване.
Църквата "Св. Димитър"Другата пещерска църква - „Св. Димитър“ е изградена през 1831 г. В нейния двор, след като през 1847/48 г. в града е открито гръцко училище, в 1848 г. отваря врати първото българско светско училище. Изтъкнат учител в него е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров. Третата църква - „Св. Богородица“ е построена през 1864 г., а първото читалище - „Надежда“ е основано през 1873 г.
Благодарение на патриотично изявената българска община, която всячески се е противопоставяла на домогванията на гръцката църква, за първи път богослужение на български език в Пещера е въведено през 1849 г.

Свидетелство зРуини на старинна църква в м. "Св. Никола", под едноименната крепоста стародавните християнски традиции, дълбоко застъпени в живота на пещерчани, са и множеството параклиси. Голяма част от тях, обновени през последните години, са изградени на мястото на древни езически светелища и възникнали по-късно върху тях стари християнски оброчища или църкви. В района на гр. Пещера се намират следните параклиси и свети места:

 

1. Църквите - кули "Св. Параскева" - “Св. Петка - Българска”  и "Св. Четиридесет мъченици" - намират се на хълма Св. Петка и са част от реставрираната крепост „Перистера“. Изградени през раннохристиянската епоха (IV-VI в.), те са функционирали и през средновековието. Църквата "Св. Петка" е дали името на хълма.
2. Параклис ”Св. Марина” - намира се в югоизточния край на града, край пътя за Брацигово.
3. Параклис “Св. Атанас”
4. Параклис “Св. Неделя” - намира се в западния край на града. Възобновен през 2002 г.
5. Параклис „Св. Илия“ - възобновен е през 2000 г.
6. Параклис “Св. Никола” - северозападно от града, в м. „Никулска черква“. Изграден е до руините на стара църква.
7. Параклис “Св. Спас” - намира се северно от града, в ляво от пътя за Пазарджик. Възобновен през 1999 г.
8. Параклис “Св. Димитър”
9. Параклис “Св. Варвара” - възобновен е през 2000 г.
10. Параклис “Св. Георги” - в югозападния край на града, в ляво от пътя за Батак. Възобновен през 1999 г.
11. Параклис “Св. Св. Елена и Константин” - в курорта „Св. Константин“. Построен е върху руините на средновековен манастир.
 
Изглед от старата част на Пещера, с новата джамияПо сведения на Стоян Захариев, записани в неговата книга „Географико – историко – статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”, около 1865 г. в „главното село“ Пещера е имало: „200 къщя, 1 джамия, 1 мечит и 1 медресе с 60 ученици и 620 жители турци и 500 къщя, 2 черкови, 1 училище с 160 ученика и 2000 жители българи и 50 къщя, 1 училище с 20 ученика и 200 жители цинцари..“. „Българите са табаци, мумджiе, сапунджiе, бакале, кръчмаре, кожухари, терзiе, фурнаджiе, дулгере и керестеджiе, а по-долната класъ се занимава с дърводелiе, лозарство и земледелiе. Турците са табаци, керестеджiе и земледелци.“
Стара пещерска улицаГрадът е известен и със своята възрожденска архитектурно-строителна школа. От ръцете на пещерските майстори, в различни краища на българските земи, са сътворени много църкви, мостове, чешми, къщи, училища. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в гр. Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.
Роденият в Пещера революционер Димитър ГоровБудните и свободолюбиви българи от Пещера вземат активно участие в борбите за национално освобождение. В хайдушката чета на Тодор Банчев, която разчиства проходите от Батак за Македония и Тракия от разбойнически шайки в продължение на 10 години (1854-1864 г.), влизат родените в Пещера: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.  Пещерчани са дейни в подготовката и развоя на Априлското въстание – братята Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. Димитър Горов (1840-1881) дава спечелените си пари и съдейства с всички сили за свободата на България - наема къща за Гюргевския революционен комитет, финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, дава част от парите, с които Христо Паметник на загиналите пещерчани във войните за национално обединениеБотев, купува печатницата си, спомоществовател е при организиране четите на Таню Стоянов и Христо Ботев. Умира през 1881 г. в Трявна в крайна нищета. Неговия брат, Атанас Горов, е участник в четата на Христо Ботев и е убит на Милин камък (1876 г.). В редиците на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878) се сражават пещерчаните: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов.
Пещера е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-ма рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.
Стара градска архитектураПрез 1880 г., при първото официално преброяване след Освобождението, във  влизащото в автономната област Източна Румелия градче, има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и един каракачанин. 4 години по-късно населението на Пещера е 4704 души, а къщите – 876.
Зародената по време Възраждането културна среда дава своите изобилни плодове и след Освобождението, до ново и най-ново време. От Пещера и Пещерско  тръгват към върховете на науката и културата цяла плеада от талантливи политици, общественици, учени:  един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам. декани. Това са 5 министри: Георги Кьосеиванов - министър председател, Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Георги Теохаров - министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев - министър на социалните грижи и Никола Стоилов - министър на земеделието. Прославят името на България учени като: акад. Веселин Хаджиниколов - историк, проф. Янко Тодоров - мастит учен в античната история, проф. Димитьр Пасков - лекар - фармаколог, откривател на "Нивалина", проф. Димитьр Ранев - известен хирург, проф. Веселин Стайков - художник, световно известен график, проф. Никола Хаджиев - спортист - спортна гимнастика, проф. Людмил Стайков - изтъкнат кинорежисьор, доц. Димитър Пунев - актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров - един от ветераните на българската кинематография и др.

Паметникът на лобното място на Алеко КонстантиновТрябва да се знае, че наред с безбройните прелестни кътчета, в околността на Пещера се намира и едно паметно, но и тъжно място. Северозападно от с. Радилово, на пътя за Пазарджик, се намира лобното място на титана на българската култура Алеко Константинов. В тази местност, на 23 май (11 май стар стил) 1897 год. Щастливеца е убит от „Бай Ганьо“ при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. На същи ден, след като двамата са в Пещера, където Такев е роден и откъдето е избран за народен представител, и участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий, потеглят с файтон за Пазарджик. По пътя големият български писател става жертва на междуселски конфликт, мотивиран от дребни - „нищожни“ политически дрязги на междуличностна основа, при което е прострелян смъртоносно с пушка. Днес на мястото има паметник, където всеки българин с поклон може да остави цвете.

Обновеният градски паркДнес град Пещера представлява едно приветливо и добре уредено място, което с достоянията си заема съществена част от съкровищницата на България. Посетителят може да открие в Пещерския край уникално съчетание от природни дадености и културно-исторически паметници, които са предпоставка за упражняването на разнообразен вид туризъм.



Източници:
1. Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на
Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
2. Иречек, К. Пътувания из България, София, 1974 г.
3. Ив. Ст. Попов, С. Попчев, Й. Ангелчов, Б. Пиринчев - Страници из миналото на град Пещера (Сборник), София, 1973 г.
4. Петрунова, Б., Павлов, Д., Василева, Е. Крепостта „Перистера“ на хълма Света Петка в град Пещера. В: АОР за 2010 г., изд. БАН, 2011 г.
5. Официален сайт на Община Пещера - www.peshtera.bg


"Св. Димитър“ - гр. Пещера

Възрожденската църква „Св. Димитър“, която е катедрален храм, се намира в централната част на гр. Пещера. История: Тази внушителна с размерите си сграда е строена в периода 1825 ...
» виж детайли

"Св. Петка" - гр. Пещера

Църквата „Света Петка“ се намира в южния край на гр. Пещера, недалеч от часовниковата кула „Сахата“. История: Старинната църква е построена в периода 1690-1710 г. и е...
» виж детайли


Църкви - кули в крепостта "Перистера" - гр. Пещера

Църквите – кули „Св. Параскева – Петка (Българска)“ и „Св. Четиридесет мъченици“ (това име е предполагаемо) се намират в северния край на гр. Пещера на хълма Све...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"