Местоположение и географска характеристика:
Пе́щера е град в Южна България. Намира се в Област Пазарджик и административен център на Община Пещера. Отстои на 132 км югоизточно от столицата София, на 45 км югозападно от Пловдив и на 20 км южно от Пазарджик. Пещера е в близост до градовете Батак (15 км), Брацигово (7 км) и Кричим (17 км). Землището на града граничи с това на: с. Радилово (на север), с. Бяга (на североизток), гр. Брацигово и с. Розово (на изток), с. Нова махала и гр. Батак (на юг-югозапад) и с. Дебръщица (на северозапад).

Град Пещера е разположен в северното подножие на Родопите (Баташка планина), на границата с Горнотракийската низина. Той се простира върху двата бряга на Стара река (десен приток на Марица), на 450 м надм. вис. Северно от града се издигат Бесапарските ридове, на запад – рида Къркария (дял от Западните Родопи), а на юг е входът на дефилето на Стара река. По последното минава път, който свързва Пещера със селищата от вътрешността на Родопа планина – Батак, Велинград, Доспат и т. нат.
Пещера е обгърнат с привлекателна и красива природа. Южно от него се намират природните резервати „Купена“  и „Атолука“ и защитената местност „Тъмра“. В околността му има изобилие от природни забележителности -  езера, вековни гори, карстови образования и пещери (дали името на селището) и др. По-известни пещери са: „Снежанка“, „Водната“ и „Ушатови дупки“. Само на територията на града има три парка. В центъра на Пещера, пред сградата на общината, се намира природната забележителност „Старият кавак“. Вековното дърво величествено издига снага на височина от около 26 м, а обиколката на дънера му е 11 м. Това е най-дебелата топола в България. В летните горещи дни жители и гости на града обичат да почиват под дебелата му сянка. Допреди години в града е имало и друго, още по-старо и по-голямо дърво – „Старият чинар“, но при буря било прекършено.
На територията на Община Пещера е разположено летовище "Свети Константин" (на 16 км западно от града), известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов.
Пещера е един от малките градове в България с добре развита икономика. Тук има завод за производство на лекарства, завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си - “Пещерска гроздова” и  много други производствени звена. Градът се слави с производството на обувки – общо седем обувни завода.
Населението на град Пещера има разнообразен етнически състав. Преобладаващо е българското население, но има и голям брой турци, цигани и власи (арумъни). Според проведеното преброяване през 2011 в Пещера са живеели около 17 000 жители, от които като българи са се самоопределили 72%, турци – 20 %, цигани – 5% и други – 1,5%.  Градът е един от малкото в страната с положителен естествен прираст на населението.  Към 2014 г. в него живеят около 21 000 жители.
Град Пещера е център на Пещерска духовна околия на Пловдивската епархия към Българската православна църква.

История:
Град Пещера и прилежащият му район имат богата и хилядолетна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита (6000 - 4000 г. пр. Хр.). Наличните данни дават основание на изследователите да заключат, че тукашните места са били обитаеми и през бронзовата епоха (3500 – 1100 г. пр. Хр.) - открити са находки в пещерите Снежанка и Юбилейна.
Изхождайки от местоположението – в подножието на Родопите, се приема, че в продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси. Първото селището в пещерската котловина е възникването през втората половина на ІV век пр. Хр. За дълговременното присъствие на траките свидетелстват множество археологически паметници и находки. Значим обект от тази епоха е тракийското светилище и крепост в най-високата част на хълма Света Петка. Още в древността през пролома на Стара река е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море. С охраната на този друм са били свързани много крепости, чиито останки са останали до наши дни: „Св Никола“ - "Кулата"/"Кулско кале" (северозападно от Пещера), "Киево кале" "Перун", "Тъмра" и др. Вероятно някои от  укрепленията още тогава са били обвързани и с рудодобива, който през последвалите епохи е претърпял голямо развитие в района.
След завладяването на Балканския полуостров от римляните в I  в. пр. Хр., върху живота на местните тракийски племена силно влияние оказала културата на завоевателите – първо римската, а след това и византийската култура.  Тогава, особено през ранновизантийската епоха (IV-VI в.), голяма част от старите тракийски крепости били преизградени и разширени. Показателен е случаят с крепостта на хълма Света Петка. Изградена от римляните, до селище и главен път, особеното при нея е планът ѝ, срещащ аналогии само в две крепости на Балканите. След като в началото на IV в. християнството е признато за официална религия в Римската империя, двете източни кули на крепостта (южната и северната) са оформени като църкви. Така, освен функционалното си предназначение, кулите-църкви са осигурявали и духовната закрила на укреплението. В тях войниците, преди да тръгнат в битки, са се молили и благодарили на Бога, когато побеждавали неприятеля. Византийците нарекли крепостта „Перистера“, което в превод от гръцки значи гълъб - гълъбово място. Според легендата, след като във Византийската империя било въведено християнството (313 г.), местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби, което било достатъчен знак.
Крепостта „Перистера“ и синхроничното ѝ селище престават да съществуват по време варварските нашествия от север (края на VI – началото на VII в.), когато са изпепелени и унищожени. Днес старинната крепост е реставрирана в автентичния ѝ вид и е превърната в туристическа атракция.
През средновековието крепостта „Перистера“ и селището към нея, както други крепости в района, са възродени за нов живот. Тогава започва да се разработват рудодобива и металодобива, които особено се разрастват през османския период (след XIV в.). От това време има запазени много самокови и видни.
Изглежда, че средновековното селище, предшественик на днешния град, е възникнало като подградие, в подножието на крепостта Света Петка (днес частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера). В навечерието на османското робство (края на XIV в.) селището вече е утвърден рударски център, като запазва статута си на такъв и през следващите векове.
Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е един османски данъчен регистър от 1479 година. По това време Пещера е част от тимара на местния спахия – Мустафа,  заедно с още 41 селища. Споменава се и в турски регистър от 1662 г.  Под същото име се среща и в надпис върху сребърен позлатен дискус от 1644 г., както и върху сребърен черковен жезъл от средата на XVII в. (и двата пазени в Бачковския манастир).
Известно е, че през първата половина на XVII в. Пещера е било не малко селище, защитено с каменни стени и четири порти. Единственият запазен архитектурен паметник от това време и днешен символ на града, е часовниковата кула, построена между 1650-1710 г.
През Възрожденската епоха (края на XVIII – XIX в.) Пещера се замогва, както в стопанско, така и в духовно отношение. Българското население в града е имало силно изразено национално съзнание, което е било резултат от дълбоко застъпените отколешни християнски традиции. Потвърждение на това са запазените до наши дни три действащи православни храма. Църквата „Св. Петка“ е построена около 1710 г., като към нея е имало метох (днес в него се помещава Исторически музей – Пещера). Може да се приеме, че тази църква е приемник на едноименния храм на хълма Св. Петка, след неговото разрушаване.
Другата пещерска църква - „Св. Димитър“ е изградена през 1831 г. В нейния двор, след като през 1847/48 г. в града е открито гръцко училище, в 1848 г. отваря врати първото българско светско училище. Изтъкнат учител в него е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров. Третата църква - „Св. Богородица“ е построена през 1864 г., а първото читалище - „Надежда“ е основано през 1873 г.
Благодарение на патриотично изявената българска община, която всячески се е противопоставяла на домогванията на гръцката църква, за първи път богослужение на български език в Пещера е въведено през 1849 г.

Свидетелство за стародавните християнски традиции, дълбоко застъпени в живота на пещерчани, са и множеството параклиси. Голяма част от тях, обновени през последните години, са изградени на мястото на древни езически светелища и възникнали по-късно върху тях стари християнски оброчища или църкви. В района на гр. Пещера се намират следните параклиси и свети места:

1. Църквите - кули "Св. Параскева" - “Св. Петка - Българска”  и "Св. Четиридесет мъченици" - намират се на хълма Св. Петка и са част от реставрираната крепост „Перистера“. Изградени през раннохристиянската епоха (IV-VI в.), те са функционирали и през средновековието. Църквата "Св. Петка" е дали името на хълма.
2. Параклис ”Св. Марина” - намира се в югоизточния край на града, край пътя за Брацигово.
3. Параклис “Св. Атанас”
4. Параклис “Св. Неделя” - намира се в западния край на града. Възобновен през 2002 г.
5. Параклис „Св. Илия“ - възобновен е през 2000 г.
6. Параклис “Св. Никола” - северозападно от града, в м. „Никулска черква“. Изграден е до руините на стара църква.
7. Параклис “Св. Спас” - намира се северно от града, в ляво от пътя за Пазарджик. Възобновен през 1999 г.
8. Параклис “Св. Димитър”
9. Параклис “Св. Варвара” - възобновен е през 2000 г.
10. Параклис “Св. Георги” - в югозападния край на града, в ляво от пътя за Батак. Възобновен през 1999 г.
11. Параклис “Св. Св. Елена и Константин” - в курорта „Св. Константин“. Построен е върху руините на средновековен манастир.
 
По сведения на Стоян Захариев, записани в неговата книга „Географико – историко – статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”, около 1865 г. в „главното село“ Пещера е имало: „200 къщя, 1 джамия, 1 мечит и 1 медресе с 60 ученици и 620 жители турци и 500 къщя, 2 черкови, 1 училище с 160 ученика и 2000 жители българи и 50 къщя, 1 училище с 20 ученика и 200 жители цинцари..“. „Българите са табаци, мумджiе, сапунджiе, бакале, кръчмаре, кожухари, терзiе, фурнаджiе, дулгере и керестеджiе, а по-долната класъ се занимава с дърводелiе, лозарство и земледелiе. Турците са табаци, керестеджiе и земледелци.“
Градът е известен и със своята възрожденска архитектурно-строителна школа. От ръцете на пещерските майстори, в различни краища на българските земи, са сътворени много църкви, мостове, чешми, къщи, училища. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в гр. Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.
Будните и свободолюбиви българи от Пещера вземат активно участие в борбите за национално освобождение. В хайдушката чета на Тодор Банчев, която разчиства проходите от Батак за Македония и Тракия от разбойнически шайки в продължение на 10 години (1854-1864 г.), влизат родените в Пещера: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко.  Пещерчани са дейни в подготовката и развоя на Априлското въстание – братята Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. Димитър Горов (1840-1881) дава спечелените си пари и съдейства с всички сили за свободата на България - наема къща за Гюргевския революционен комитет, финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, дава част от парите, с които Христо Ботев, купува печатницата си, спомоществовател е при организиране четите на Таню Стоянов и Христо Ботев. Умира през 1881 г. в Трявна в крайна нищета. Неговия брат, Атанас Горов, е участник в четата на Христо Ботев и е убит на Милин камък (1876 г.). В редиците на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878) се сражават пещерчаните: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов.
Пещера е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-ма рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.
През 1880 г., при първото официално преброяване след Освобождението, във  влизащото в автономната област Източна Румелия градче, има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и един каракачанин. 4 години по-късно населението на Пещера е 4704 души, а къщите – 876.
Зародената по време Възраждането културна среда дава своите изобилни плодове и след Освобождението, до ново и най-ново време. От Пещера и Пещерско  тръгват към върховете на науката и културата цяла плеада от талантливи политици, общественици, учени:  един академик, 24 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам. декани. Това са 5 министри: Георги Кьосеиванов - министър председател, Михаил Такев - министър на вътрешните работи, Георги Теохаров - министър на просвещението и правосъдието, Григор Чешмеджиев - министър на социалните грижи и Никола Стоилов - министър на земеделието. Прославят името на България учени като: акад. Веселин Хаджиниколов - историк, проф. Янко Тодоров - мастит учен в античната история, проф. Димитьр Пасков - лекар - фармаколог, откривател на "Нивалина", проф. Димитьр Ранев - известен хирург, проф. Веселин Стайков - художник, световно известен график, проф. Никола Хаджиев - спортист - спортна гимнастика, проф. Людмил Стайков - изтъкнат кинорежисьор, доц. Димитър Пунев - актьор и режисьор, актрисата Катя Чукова, Румен Григоров - един от ветераните на българската кинематография и др.

Трябва да се знае, че наред с безбройните прелестни кътчета, в околността на Пещера се намира и едно паметно, но и тъжно място. Северозападно от с. Радилово, на пътя за Пазарджик, се намира лобното място на титана на българската култура Алеко Константинов. В тази местност, на 23 май (11 май стар стил) 1897 год. Щастливеца е убит от „Бай Ганьо“ при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. На същи ден, след като двамата са в Пещера, където Такев е роден и откъдето е избран за народен представител, и участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий, потеглят с файтон за Пазарджик. По пътя големият български писател става жертва на междуселски конфликт, мотивиран от дребни - „нищожни“ политически дрязги на междуличностна основа, при което е прострелян смъртоносно с пушка. Днес на мястото има паметник, където всеки българин с поклон може да остави цвете.

Днес град Пещера представлява едно приветливо и добре уредено място, което с достоянията си заема съществена част от съкровищницата на България. Посетителят може да открие в Пещерския край уникално съчетание от природни дадености и културно-исторически паметници, които са предпоставка за упражняването на разнообразен вид туризъм.



Източници:
1. Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на
Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
2. Иречек, К. Пътувания из България, София, 1974 г.
3. Ив. Ст. Попов, С. Попчев, Й. Ангелчов, Б. Пиринчев - Страници из миналото на град Пещера (Сборник), София, 1973 г.
4. Петрунова, Б., Павлов, Д., Василева, Е. Крепостта „Перистера“ на хълма Света Петка в град Пещера. В: АОР за 2010 г., изд. БАН, 2011 г.
5. Официален сайт на Община Пещера - www.peshtera.bg