ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Петка" - гр. Пещера
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пазарджик
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Пещера
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Пeщерска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Църквата „Света Петка“ се намира в южния край на гр. Пещера, недалеч от часовниковата кула „Сахата“.

История:
Старинната църква е построена в периода 1690-1710 г. и е осветена от пловдивския митрополит Григорий Дамаскин вероятно през 1711 г. Първоначалната църковна сграда е била значително по-малка и както сегашната, вкопана в земята (13 стъпки), съгласно изискванията на османската власт – „да не бъде по висока от феса на турчин яхнал кон“. Впоследствие към църквата е изграден манастирски метох (XIX в.). През 1902 г. най-старата църква в Пещера изгаря, по неизвестно какви причини. Но не след дълго, през 1904 г., храмът е въздигнат наново във вида, в който го виждаме днес. Осветен е на 22 май 1905 г.
Ценни сведения за пещерската църква „Св. Петка“ намираме в книгата на  възрожденеца Стефан Захариев - „Географско – историко - статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Според писанията на  изследователя: „В тая черкова се намира и чудотворната икона на Св. Петка, дето на 4-ти Октомврия става тържество, та много поклоници отиватъ отъ градътъ и от селата, най-вече които страдат отъ очеболие и чудѣсно се исцѣляват. Тая икона в завоеванието като развалили турците старата голѣма черкова Св. Петка (на която развалините стоят из вѫн селото) нѣкой свещенникъ ѩ скрилъ въ една отъ близките длъбоки пещери, та преди 120 години  нѣкой Турчинъ отъ селото  ѩ намѣрилъ тамо и  ѩ занѣсълъ у дома си за да ѩ продаде, но отъ едно страшно предвидѣние ся уплашил и посвятилъ кѫщатѫ си на Святицѫтѫ за черкова, която незабавно съградили Българите, дето и сега  освѣнъ черквата и  мѣтохътъ нема други християнски кѫщя, и понеже много Турци ся исцѣляватъ въ тая черкова, почитат  ѩ съ благоговѣние.“. Чудотворната икона на Св. Петка и днес се съхранява в пещерския храм „Св. Петка“.
Както се вижда, описанието потвърждава логичното заключение, че църквата „Св. Петка“ приема името и се явява наследник на стара средновековна църква на хълма Света Петка, която около 1865 г. била в руини. Днес предполагаемото място на този старинен храм влиза в реставрираната крепост „Перистера“ и при него е възстановена църква – кула, която също е посветена на Св. Петка. В този ред на мисли трябва да се спомене и една легенда, разказваща, че на мястото на пещерската църква „Св. Петка“, преди да бъде изградена (преди повече от 300 години), имало черничева градина и под едно от дърветата била намерена въпросната чудотворна иконата, а целебният извор (аязмо) бил под нея. Ликът на Света Петка дошъл от Търновско след разрушаването на местния храм (на хълма Св. Петка) и неизвестна ръка оставила иконата на дървото. За кратко време славата на иконата и извора се разнесла надлъж и нашир и на това място, което се превърнало в християнско оброчище, с надежда за изцеление, започнали да идват много хора. За да оздравеят, поклонниците преспивали тук и миели лицата и очите си.
Едно от преданията за чудодейната сила на аязмото и иконата на светицата лечителка разправя за  изцелението на детето на татарпазарджишкия валия: „Турският валия, който е бил управител на цялата област е имал дъщеря, която е била сляпа. В съня на жена му се явила жена в черни дрехи, която и казала да отиде до пещерското оброчище и да заведе детето си, за да преспят там и да се измие от водата, която извира. Валията забранил на жена си да ходи там, тъй като това било християнско средище. Жената обаче отново се явила в съня на туркинята, скарала и се, че не е довела детето си при извора. Семейството на валията било заможно, ходили по много лекари, но не могли да излекуват дъщеря му. За това жена му използвала случая, при който той тръгнал по работа за Пловдив. Тогава тя взела дъщеря си и пристигнала в Пещера. Останали една нощ при християнското оброчище, а детето измило лицето си с целебната вода. На другия ден си тръгнали към Татар Пазарджик, но по същото време валията се върнал от Пловдив и разбрал, че жена му не го е послушала.  Той се сетил къде са отишли, вбесил се и искал да накаже непокорната си жена. Тръгнал да посрещне семейството си ядосан, но когато се приближили дъщеря му го разпознала, при което бащиното сърце трепнало. Вместо наказание душата му се размекнала и валията измолил да се направи джамия за мюсюлманите в съседство на оброчището, а на мястото на аязмото измолил разрешение да се съгради православен храм, но малък, да бъде вкопан в земята, така че да не се вижда.“ Така, според легендата, била построена църквата „Света Петка”, която първоначално е била малка, вкопана в земята, а днешната, макар и значително по-голяма, след обновяването ѝ в началото на XX в., е оставена вкопана на 13 стъпки под нивото на главната улица, до която се намира.
Интересно е, че чудесата в това свято не са изявяват само в легендите, а продължили да се случват и в по-ново време и дори в наши дни. Така например при пожара през 1902 г. иконата на лечителката Света Петка не изгоряла в пламъците и се пази до днес. Спасява се по чуден начин – била e намерена у едно турско семейство, без никой да знае как се е озовала там.
Последното чудо е свързано с излизането на бял свят на чудотворния извор, след като в продължение на повече от 100 години бил пресушен.  Ценната „находка“ е открита случайно по време на ремонт на стария дървен под на църквата, предприет от свещеника на храма - отец Димитър. Тогава, под изгнилото душаме открили мраморен камък, а под него, след като разровили, бликнала светата вода. Забележително е, че това се случва седмица преди Гергьовден (6 май) в 2012 г.  или точно 107 години след освещаването на храма (1905 г.), извършено вследствие на  тогавашното обновяване на църквата.
Днес, аязмото с целебна вода, на което дължи възникването си храмът „Св. Петка“ в гр. Пещера, е отново достояние на миряните и всеки дошъл тук с вяра и любов към Бога, може да получи Неговия благодат.


Източници:
1. Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
2. Местен осведомител – Свещ. Димитър Василев, завеждащ храм „Св. Петка“ в гр. Пещера.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"