ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Девня
 

Девня е град в Североизточна България,намира се в Област Варна и е административен център на Община Девня. Отстои на 33 км западно от областния център Варна и на 414 км североизточно от столицата София.
Град Девня е разположен в малка долина, заградена с ниски варовикови хълмове, като е отворена на изток, към Белославското езеро. Природна забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-известен е "Вълшебният Извор". Изобилието на вода, сол и варовик в района са основа за развитието на крупна химическа промишленост.
Населението на Девня към 2011 г. е 7750 жители.
Днешният малък град Девня, колкото и да е чудно, изхождайки от съвременната му визия, има дълговековна и богата история. Под основите на кв. Река Девня лежат останките на големия древноримски град Марцианопол (Marcianopolis). Днес територията, която е обхващал е превърната в архитектурно-археологическия резерват „Марцианополис“. За жалост ,за сега е проучена съвсем малка част от древния град, а и това което е експонирано се нуждае от реставрация и консервация.
Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори, след Втората дакийска война (завършила през 106 г.), от Марк Улпий Траян (98-117). Предполага се, че императорът е кръстил града в чест на сестра си Марция. Според надписи на преторианци, открити в Рим, градът носил и бащиното име на императора – Ulpius(Ulpia Marcianopolis).
След основаването си градът се превърнал във важен стратегически център. До 187-193 г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Philipopolis (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Tomis (Констанца, дн. Румъния).
Марцианопол достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235), когато сякъл и свои бронзови монети. През втората половина на III в. градът бил многократно нападан от готите и други варварски племена,след което бил възстановяван
При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) - една от шестте провинции на диоцеза Тракия - част от Източната префектура (per Orientem).
През IV в. значението на града нараснало за сметка на Одесос (дн. Варна), като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята (Византия) - Константинопол.
След приемането на християнството като равноправна религия в Римската империя в началото на IV в., Марцианопол станал и важен епископски център. Известно е , че На Първия вселенски събор (325 г.), наред с епископът на Сердика - Протоген, присъства и епископът на Марцианопол. За това, че градът е бил голям християнски център сидетелстват и разкритите в района на късноантичния град четири ранновизантийски църкви - три базилики и една еднокорабна църква, датирани от IV-VI в.
През 447 г.,при голямото нападение на хуните начело с Атила, градът бил превзет и разрушен. Към 471 г. около Марцианопол се заселили като федерати остготи, предвождани от Теодорих,които останали в тези земи до есента на 488 г.
Градът имал известно значение и по времето на император Юстиниан I (527-565),когато били възстановени и крепостните му стени.
Нашествието на аварите и славяните в края на VI в. и началото на VII в. не отминало и Марцианопол. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен. За последен път името на Марцианопол се среща у Теофилакт Симоката през 596 г. във връзка със славянските нападения по времето на император Маврикий (582-602).
След идването на славяните и при основаването на българската държава Марцианопол вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци като митрополитско седалище.
Вероятно с трайното настаняване на славяните по тези през VII век селището получило ново име - Девина.Предполага се, че това име има индоевропейски произход и идва от предримското-тракийско наименование на Девинска река - "девина"(извор, поток, течение).
Съществуването на селище с име Девина през средновековието се потвърждава от редица писмени сведения, в които то фигурира под различни форми.
Писмените сведения на средновековните автори са потвърдени и от археологическите разкопки-в очертанията на римския амфитеатър,на ниво по-високо от основите му,са открити останките на малка раннобългарска крепост.Изграждането на укреплението се свъразва с крепостното строителство на хан Омуртаг (816-831 г.). Също така е установено, че през X или началото на XI век крепостта била разширена в северна посока.
След падането на България под османска власт в края на XIV в. крепостта била разрушена и изоставена и селището било преместено на запад, върху гребена на Провадийското плато.
По време на османското робство в близост до развалините на Марцианопол възникват три селища, които по-късно образуват днешния град: Девня, Река Девня и Марково
За първи път името на село Девня с формата Девне се споменава в турски регистър на джелепкешаните от каза Провадия, съставен на 12 септември 1573 г. То се среща и в изложението на дубровнишкия търговец Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до седмиградския (трансилванския) княз Сигизмунд Батори,във връзка с подготовката на Първото търновско въстание (1598 г.). Между изброените села в Североизточна България той споменава и Довино. В османски документ от 1604 г. името на селището се среща с формата Девне-и .По-късно селото се споменава и от други пътешественици(западни и ориенталски).
Селището носи името Девне от Освобождението (1878 г.) до 1934 г., когато е преименувано на Девня.  
Село Река Девня възниква през османското владичество около девненските извори като воденичарско селище. За първи път то се споменава от католическия епископ Петър Богдан през 1640 г. През 1652 г. турският пътешественик Евлия Челеби отбелязва, е в това селище имало четиридесет до петдесет големи воденици, сяка от които струвала повече от един заимлик(имот) и че населението на Добруджа и Делиормана идвало тук да смила храните си.
Към 1861 г. в Река Девня били заселени и кримски татари. През 1877 г. тяхното селище в местността Кабата наброявало 17 къщи. Заради маларията след Освобождението татарите се изселили в с. Ендже (с. Царев брод, Шуменско).
След Освобождението,през 1884 г. Константин Иречекописва село Река Девня с “не по-малко от 34 воденици, а при първото преброяване на населението в Княжество България заселището наброявало 213 жители , 35 къщи и 40 домакинства.
След междусъюзническата война (1913 г.) в Река Девня се заселили и българи - “маджури”,бежанци от с. Урум беглии (Бунархисарско), Добруджа и Македония.
Другото село - Марково (днес кв. Повеляново) също било основано през османското робство. Под името Емрелер селището се споменава в турски регистър на джелепкешаните от 1573 г., а под името Емирлер (Амйрлр) в дефтер за реквизиции от 1676 г.
След Руско-турската война от 1828-1829 г. селото било заселено с български преселници от с. Еркеч (с. Козичино, Бургаско), а към 1861 г. и с кримски татари. Според опис на венчилата от Балчишко, Мангалянско и Хаджиоглупазарджишко окръжие за 1873 г. село Имирлери има 63 венчила (семейства). През 1880 г. с. Емирлер има 32 български къщи (настанените в селото кримски татари се изселили след края на Руско-турската война от 1877-1878 г.).
Селото е преименувано на Марково в 1898 г. и на Повеляново през 1960 г.
По време на руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г.,страхът от репресиите и издевателствата на турците,принудил хиляди българи да потърсят спасение в съседните християнски земи. В този период Девня била почти обезлюдена, стотици семейства се изселили в Бесарабия. През 1861-1862 г. част от девненските преселници от с. Кара курт, заедно с други български преселници от Измаилски и Болградски район, се преселили в Приазовието, където основали три колонии - Гаммовка (Джандран), Георгиевка (Тююшки) и Девненское(Таз).
След 1830 г. малцина от девненските преселници се завърнали в запустялата Девня, като постепенно успяли отново да я възродят. По време на общонационалния подем, какъвто бил достигнат през Възраждането, в Девня бил издигнат православният храм "Св.никола".
Църквата “Свети Никола” е построена през 1841/42 г. със средства на местното население и усилията на родолюбивия Чорбаджи Дука Вълюв. През 1844-1845 г. по инициатива на същия чорбаджия Дука Вълюв към църквата е открито първото килийно училище. През 1867-1868 г. заедно със съседната училищна сграда била издигната и камбанария. В днешния си вид храмът е от 1936-1937 г., когато е бил изграден на мястото на старата църковна постройка.
По време на индустриализацията на българската икономика,в края на 1950-те години на XX в. започват строежите и на девненските заводи. През 60-те години селата -  Девня, Река Девня и Марково са обединени в град Девня,като стават негови квартали. Градът е имал най-много населние през 1975 г. - 12 464 жители.
Въпреки, че днес Девня е индустриален град,той съвсем не е беден от страна на забележителности:
- Музеят на мозайките - изграден е върху част от античните основи на сграда с мозайки (villa urbana),построена в края на III -началото на IV век. Особен интерес представляват три мозайки, които са представени в музея на място (in situ) в помещенията,където са открити. Това са така наречените: "Медуза - Горгона", "Сатир и Антиопа" и "Ганимед и орела". Останалите мозайки,след консервация и частична реставрация,са пренесени върху нова носеща основа.
- Тракийско светилище - намира се на около 2 км северно от Девня.
- Етнографска сбирка в с. Кипра - поместена е в къща строена в края на ХІХ в.,в типично възрожденски стил от края на ХVІІІ  и началото на ХІХ век. Колекцията от около 200 експоната представя бита и културата на населението в с. Кипра и Девненския край.
- Природен феномен "Побитите камъни" - представляват скални образувания с различна височина - от 5 до 7 метра, дебелина - от 0,3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Разпределени са на големи или малки групи на площ от 7 кв.км.
- Карстовите извори - всички са каптирани с изключение на "Вълшебният извор", намиращ се в северния край на Девня.
 

Източници:
1.Динков,К.История на Българската църква,гр.Враца,редакция "Духовно възраждане",1953 г.
2.Анастас Ангелов-Девня-страници от историята,Варна,2003 г.


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"