Веслецкият манастир "Св. Спас" се намира на 3 км южно от днешното село Веслец, в северните поли на едноименното бърдо, в местността "Манастира".
Няма сведения кога точно е основан манастирът, освен че това е било през средните векове, вероятно през късното средновековие ( XVI-XVII в.). Знае се, че е разрушен през турското робство, предполагаемо по време на кърджалийските размирици (края на XVIII  началото на XIX век), когато в района безчинствали ордите на видинския главатар Осман Пазвантоглу.
След дълги години в запустение, вече в свободна България - едва през 30-те години на XX в., местни управници се заемат с възстановяването на манастира "Св. спас". За това черпим сведения от няколко бележки във врачанския вестник "Читалищно дело":

• "Редица причини наложиха да се отложи възстановяването на манастира "Св. Спас" в местността Върбешки Веслец. Строежът ще почне още в първите дни на идещия строителен сезон"(Чит.дело, VI, № 2, 15 ноември, 1935 г.)
• "Кметът на село Горна Кремена Марин Ризов отпуска средства за възстановяването на манастира "Св. Спас". Едно от най-красивите места във Врачанско". (Чит.дело, VI, № 20, 15 август 1936 г.)
• "На храмовия празник "Св. Спас" 10 юлий ще се извъши тържествена служба. (Чит. дело, VII, №13, 1 юни 1937 г.)
• "Съобщиха, че манастира "Св. Спас" ще бъде реставриран. Епархийският проповедник отец Атанасий произнесе голяма реч за значението на манастира в миналото и сега. Говори и секретарят на комитета Владимир Бобошевски, след което се откри и първият списък на даренията за определяне землището на манастира: Петър Юрданов - нотариус, Георги Андонов - строител, Цв. Георгиев - учител." (Чит. дело, VII, № 14, 15 юни 1937 г.)
• "Камбаната на м. "Св. Спас", който предстои да бъде възстановен е пристигнала и в близки дни ще бъде осветена от Н. В. П.Митрополит Паисий." (Чит. дело, VII, № 15, 1 юли 1937 г.)
• "На 21 м. м. стана тържествено освещаване на камбаната" (Чит. дело, VII, № 21, 1 ноем. 1937 г.)
• "Лицата от комитета по възстановяване на манастира ще обходят околните села и ще събират дарения, нужни за направата на манастира" (Чит. дело, VII, № 22, 15 ноем. 1937 г.)

След безконечните "ще", "ще направим", "ще"...до възстановяването на манастира така и не се стига. Камбаната определена за Веслецкия манастир понастоящем служи в църквата на близкото село Горно Пещене.
От старинната обител днес са останали само основите на църквата, обрасли в растителност и разкопавани периодично от иманяри. Църковната сграда е била еднокорабна, едноапсидна, спритор. За сметка на малката и ширина - около 4 м, тя е доста дълга - над 10 м. На около 20 м източно от църквата, в дола има извор - Света вода (аязмо).

Сега е наш ред да избираме, дали да продължим започнатото от предците ни или ще повторим грешките им?

Източници:
Калина Тодорова, Силвия Павлова. Свети места-Църквите и манастирите във Врачанския край, Враца, 2009 г.