Възрожденската черква „Св. Георги“ се намира в северозападната част на село Расово, област Монтана. Разположена е в един двор т.нар. Расовски манастир „Св. Троица“, който е метох на ефория "Зограф" в Света гора.

История:
Днешната черква „Св. Георги“, която изпълнява функциите на енорийски храм, е изградена през 1866 г. на мястото на стара църква, чието време на построяване се губи далеч назад, в тъмните векове на османското господство, а може би по-рано. Според видния изследователна Ломския край Димитър Маринов старият храм, който носил същото име, бил разсипан през Кърджалийските размирици (1792-1807 г.), подбудени от видинския дерибей Осман Пазвантоглу. Тогава цялото население напуснало селото. След като опасността вече била отминала и те се върнали по родните си места голите стени на поруганата църква били покрити с черги, а отвътре поставили икони, така че да бъде пригодна за богослужение. Именно в този импровизиран храм под небето големият възрожденец на Поломието поп Вълчо Расовски (1768-1878 г.) извършва първата си църковна служба. Старата църква била частично възстановена от расовчани към 1810 г. Тази църквица била съвсем малка, вкопана в замята и „приличала повече на мазе .... била покрита с тръстикови стебла, а отгоре със земя”. Поп Вълчо служил в храма само на църковнославянски по богослужебни книги, които били внасяни скришом от Русия. Димитър Маринов споменава че, при разрушаването на старата църква (при строежа на новата), „в нещо като долап намерили книги стари, ръкописи - около 30 къса и няколко стари икони.“ При посещение на Софийския митрополит – грък в Расово, свещеникът показал тези книги на владиката, при което последният наредил да бъдат изгорени, с обяснението че били „еретически“. Попът не изгорил всички книги, някои закопал в църквата, като една от тях – дамаскин от 1775 г. била видяна от Димитър Маринов при дохождането му в Расово през 1875 г. Тогава Д. Маринов се натъкнал и на вула за венчавка, издадена от Охридския патриарх Арсений с дата 1760 г. (по това време Видинска епархия, наред с други епархии в Западна България, е под ведомството на Охридската българска архиепископия). Този документ разкрива, че в Расово е съществувал храм в по-отколешни времена.
По време на Руско-турската война (1828–1829 г.), когато Ломско е било окупирано от руски войски, някакъв „руски губернатор“ подарил на расовчани мраморна плоча с гравиран на нея двуглав орел и корона (герб на православната Руска империя). Вероятно този дар е даден от някой приближен на генерал Дибич Забалкански, за спомен, но и да се знае къде е стъпвал руски крак.
През 1860 г. в двора на черквата е изградена малка постройка - „църковната килия“, в която се е помещавала първата училищна стая. Тази година се смята за начална на учебното дело в Расово. Първи учители в това килийно училище били: Цено Първанов Стоилов, род Стоиливци; Александър Каменов, род Александровци; Камен Стоянов, род Ценковци и др.
След като старата църквица започва да става тясна за вече нарасналото паство в селото, с издаването на Хатихумаюна (1856 г.), който дава равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя, през 1857 г. селяните, начело с поп Вълчо, пишат прошение до Високата порта да им бъде разрешено построяването на нов храм. За целта те плащат такса от 5000 гроша. Молбата е написана до берковския гръцки епископ, който от своя страна да действа пред Цариградския патриарх, а последният пред султана. По това, време в духовно отношение Поломието е в зависимост от Берковска епископия, която влиза в диоцеза на Софийска епархия, а не към Видинска епархия, под чиято юрисдикция е била всякога, включително и днес. Още през следващата година – на 18 февруари 1858 г. е издаден султански берат, с който се разрешава безпрепятствено да се изгради исканият храм. Оригиналът на този документ, написан на османотурски, се съхранява в Ломския общински музей. Населението започнало веднага да събира средства и материали за новия градеж. Камъни били докарвани от селата: Славотин, Смоляновци, Дървена рикса и Мърчево. Но строежът бил временно възпрепятстван, тъй като работоспособното мъжко население било извикано да работи ангария в мащабното пътно строителство в Дунавски вилает, предприето от Мидхад паша, както и в изграждането на къщи на новозаселените черкези и татари. Основният камък на новата църква е положен на 4 май 1866 г., а е довършена и осветена още същата година. За изграждането ѝ населението изразходвало „60 кесии пари равно на 30 000 гроша“. Градежът е масивен с дебелина на стените един метър. Още веднага расовчани поставили на централно място на пода в наоса плочата с двуглав орел. Видинският митрополит Неофит на два пъти заповядвал да я махнат, след което била премахната, но впоследствие отново поставена.
Първият иконостас е бил изящно изработен от дебърския зограф Хрисан. Същият изографисва и иконостаса в медковската църква „Св. Параскева“, където е запазен до днес. През 1907 г., при ремонт на църквата, иконостасът и иконите били свалени и закопани в черковния двор, „като излишни и изядени от червеите“. Наистина, невежеството може да причини неподозирани вреди! Новият иконостас е обикновена, столарска изработка и е дело на трънски майстори. В наоса и нартиката на черквата учителят Евлоги Терзиев от село Аспарухово изписва няколко стенописни изображения на светци.
Сегашната камбанария е издигната през 1912 г., а преди това камбаната е била окачена на две дървета, едно от които и днес съществува – вековната круша пред църквата. Камбаната била доставена през 1885 г. от Русия от някой си Велко, който тогава живеел в чифлика на сейбията Молла Сюлеймана, днешното се Пишурка.
През 1922 год. Светогорският схимонах Михаил Достойнски идва в с. Расово да поиска место за метох. Изборът му точно на това място съвсем не е случаен, той посещава селото връзка с преписи на "История Славянобългарска" от поп Вълчо. През 1802 г., бягайки от кърджалиите, самият Софроний Врачански идва в Расово, в дома на поп Вълчо, за да му предаде препис на Паисиевата история славянобългарска (попвълчов препис се съхранява в Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"). В крайна сметка, искането на светогорския монах е удовлетворено. През 1925 г., в черковния двор, той полага основите на Расовския манасир „Св. Троица“, като метох на Светогорската българска келия „Достойно ест“, която от 1926 г. е под настоятелството на ефория "Зограф". В изграждането на метоха, освен споменатия монах, със събрани средства участват и много расовчани. В двора е създадена овощна градина, метоха има и свое стопанство от 130 дка., също дарени от расовчани.
Наред с първия известен свещеник – поп Вълчо с духовно име Василий, в расовската църква е служили и поп Ангел (1772-1857 г.), и двамата погребани в черковния двор, а подир тях поп Георги Булянски, който завършил земния си път в Добридолския манастир „Св. Троица“. След споменатите духовници свещенодействали: поп Димитър Средков (1831-1901 г.); Първан Григоров (до 1932 г.), свещ. Рангел Герасимов от с. Боровци, Берковско; свещ. Николай Цветков от с. Антимово, Видинско; свещ. Иларион Колев от гр. Видин, постъпил на служба на 23.VIII.1942 г. и свещенодействал цели 51 години; отец Божидар Иванов (1993-1999 г.), син на предходния; отец Юлиян (1999-2009 г.), йеромонах Кирил (от 2009 г. и понастоящем), живущ в Лом.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата „Св. Георги“ представлява еднокорабна, триконхална сграда с нартика от запад и два входа – западен (главен) и южен. Над централната част на наоса е издигнат купол, който се крепи на осемстенен барабан. Покривът е двускатов, обримчен в краищата с фриз. Църквата е с размери: дължина с нартиката – 21 м; широчина – 10 м и височина – 11 м. Градежът е масивен с дебелина на стените 1 м.
Над южния вход е поставена плоча с гравирани имена на ктитори: „ГОГЕ МАЙСТꙋРЪ ГО: 1866  СЕЛО РАСОВО ПОПЪ ВАСIЛIѧ ПОПЪ АНГЕЛЪ ПОПЪ ГЕОРГIѧ ТОЛАРЪМП ТОРНО КАМЕНЪ МАIСТОРЪ МАНЪ“ Над западния вход е изсечено: “Осветена 1866“
Особено въздействащи са стенописните изображения, дело на самоукия художник учителя Евлоги Янакиев от съседното село Кърки жаба (дн. Аспарухово), който, за жалост, умира твърде млад и не успява да развие своето дарование. Две от изображенията, разположени в нартиката, от двете страни на главния вход, още веднага поразяват посетителя със своя колорит. Отляво е изографисана Пресвета Богородица с Младенеца, а отдясно Света Великомъченица Варвара, под нея наред с името на ктитора: „ПЪРВА ИВАНОВА“, е изписана годината 1927. В наоса има изображения на Св. Димитрий, Св. Панаталеймон и други светци. Особено впечатляващо е изображението на Спасителя с трънен венец на главата, нарисувано на източната стена в олтара.
През 2017 г. на църквата е извършен основен ремонт по оперативна програма „Развитие на селските райони“. Тогава е реставриран и иконостаса, от художници-реставратори от Национален Исторически Музей, София.



Източници:
1. Маринов, Д.- История на града Лом и Ломска околия, Избрани произведение в 5 тома, том III, под редакцията и с бележки на Данчо Господинов, 2003 г.;
2. Милчев, Силвестър и Попов, Лазар Я. - С. Расово-Ломско в миналото и сега. Попъ Вълчо Расовски. Султански бератъ отъ църковното възраждане, фототипно издание, Михайловград, 1988г.;
3. Местен осведомител: Димитрина Найденова-Милчева, читалищен деятел, предоставила най-любезно информация и свои снимки.