Приморско е град в Югоизточна България, намира се в Област Бургас и е в близост до градовете Созопол и Царево, отстои на 52 км южно от Бургас.
Приморско е разположен на малък полуостров на брега на Черно море, в подножието на странджанските въвишения, спускащи се към брега.

Цялото крайбрежие около Приморско е осеяно с руините от древни поселища. Зидовете на най-дълго просъществувалото населено място в района - Ранули, се извисяват на хълма, наречен днес „Вълчаново кале“. В древността тук се е намирал един от големите черноморски градове. В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра надм. вис. и на 3 км от Приморско, се намира светилището на Ранули, известно като "Беглик Таш",  открито е съвсем наскоро - 2003 г.
Уникалното тракийско светилище „Беглик Таш”  се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказват, че още в края на бронзовата  епоха (XIII в. пр. Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност. Светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникално форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки".Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателставата за човешка дейност тук.По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория.
Някои от специалистите вярват, че "Беглик таш" е обслужвал култът към Бога на Слънцето на траките, но голяма част от находките свидетелствуват и за ритуали, свързани с Богинята - майка.

За отколешния живот в района на Приморско свидетелства и крепостта "Урдовиза", разположена в най-източната част на Китенския полуостров. Тя се свързва с античното селище Тонзу, споменавано от старогръцкия географ Клавдий Птоломей и просъществувало под името Урдовиза до средата на XIV век. При разкопките на крепостната стена на Урдовиза, която е една от най – запазените крепостни стени по Българското черноморие, са открити 12 стъпала, две кули за наблюдение, огнище, както и ясно очертана врата. За жалост днес останките от крепостта са един типичен пример за неизползване ресурсите на културно-историческите ни паметници...
В епохата на средновековието и ранното османско владичество тук съществували важни религиозни средища. По запазените топоними в раойна на устието на р. Ропотамо като: "Св. Димитър", "Св. Параскева" и остров "Св. Тома", може да се предположи, че те са свързани със съществували някога едноименни църковни комплекси или манастири.
Руините от църквата "Св. Параскева", разположена на брега на едноименния залив, са един от малкото запазени средновековни паметници в района. Макар останките от  храма да  са оскъдни, те са много ценни, защото за сведение - напълно запазени в този край няма. Ще бъде жалко ако не се съхрани поне това което е оцеляло от тази старина!

Полуостровът, на който е разположен днес Приморско, в миналото е бил безлюден (незаселен до месец май 1879 год.), обрасъл с гъста дъбова гора, която се простирала на запад, северозапад и югозапад на десетки километри. В този район имало и няколко селища: три същински села, няколко колибарски села и чифлици. Села били: Салехлер (на 6 км от Приморско по пътя за Ясна поляна в дясно), Ченгер (над резиденция "Перла") и Аланкайряк (Ясна поляна). Жителите на първите две села постепенно  се заселвали на мястото,където сега е Приморско, и образували ново селище - Кюприя. В него се заселвали и българи бягащи от турските безчинства, преселници от странджанските села, от Източна Тракия и други места.
С обособяването на село Кюприя жителите му си изградили и храм - църквата "Св. Св. Кирил и Методий", първоначлно паянтова (до 1929г.), а от 1930 г. е днешната масивна черква.
През 1934 г. село Кюприя е преименувано на Приморско, а от 16.10.1981 год. селто е обявено за град с Указ № 2190 на Държавнип съвет на Народна Република България, във връзка с "1300 години България".

Днес Приморско е един от най-привлекателните курортни градове по Българското Черноморие, като най-ценното му притежание са прекрасните два плажа (северен и южен), с дългата в километри плажна ивица, със ситен пясък и чиста морска вода.

Използвана литература:
1.Стоян А.  Драгулев, Миналото на  Приморско - Исторически обзор, Бургас,1978 г.
2.Чулпанов, Б. , Каменните щитове,  Военно издателство, София, 1989 г.,стр.102-103