Емона е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, Област Бургас.
Селцето Емона е разположено в западната част нос Емине(най-източната точка на Стара планина), на около 1 км от стръмния морски бряг.

Районът на селото е обитаван от най-дълбока древност, пряко свидетелство за това са останките от тракийската, антична и средновековна крепост "Емона", която се е издигала в местността "Старата крепост" на нос Емине.
Намирала се е на мястото на днешния фар, останките ѝ са открити при строежа на фара, в днешно време те са почти заличени.
През 1278 г. крепостта е завладяна от византийците, а в 1366 г. от  рицарите на граф Амедео ди Савоя. През 1367 г. жителите на Емона се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта е във владение на Деспот Добротица. През 1388-1389 г. е завладяна от турците, а окончателно през март 1453 г. с падането на Константинопол.
Първите исторически сведения за региона, в които Емона се споменава като град, са от VII в. През VIII-XIV в. пристанището на Емона е известно на мореплавателите, а носът се среща на много карти от по-късния период до Има сведения, че района около средновековния град Емона е бил силно развит.
Средновековният период от историята на Емона се свързва и с датираният към X в. Емонски манастир "Свети Никола", щедро даряван от българския цар Иван Александър(XIV в.). От някогашния манастир днес е останала само манастирската църква (трета по ред), която се намира в окаяно състояние - варварски осквернена и поругана. През 2010 г. от местното население е подета инициатива за възстановяване на храма, за тази цел е открита дарителска сметка.
Упадъкът на Емона започва по време на османското владичество и с течение на времето крепостта се срутва. С трудно достъпно за параходите пристанище, селото остава незасегнато от бурния икономически растеж на новоосвободените територии на Княжество България в края на XIX в., а природните забележителности на региона, вероятно благодарение на това, остават непокътнати. Последните хроники описват Емона като градче, а някъде се говори за село от 1000 къщи.
Днес село Емона наброява едва 23 души(2010 г.), постоянно живущи.В последните 20-30 години селцето придобива лика на вилно селище, като голяма част от вилите са собственост на хора на изкуството.
В центъра на селото може да се види възстановената през 2005 г.  църква "Свети Димитър". Храмът е с архитектура придържаща се към православния канон, а в художественото му оформление са взети красиви и оригинални решения. В двора на църквата са събрани  артефакти от района на Емона (Емонския манастир, крепостта и др.).
В близост до селото (в северна посока) се намира защитената местност "Иракли", с един от последните девствени и все още незастроени плажове по Българското Черноморие.

 

Използвана литература:
Чулпанов, Б., Каменните щитове,Военно издателство, София, 1989 г., стр.161