Мало Малово е село в Западна България, намира се в Община Драгоман, Софийска област. Отстои на 12 км източно от гр. Драгоман и на 46 км северозападно от столицата София. Съседни на Мало Малово са селата: Върбница и Лопушня (северно), Василовци (източно) и Раяновци (западно).
Селото е разположено от двете страни на пътя Драгоман – Ломско шосе, в южното подножие на Чепън планина (дял от Западна Стара планина). Средната надморска височина на селището е 834 м. Селското землище заема в площ от 13,874 km² и в северната си част обхваща земи с планински релеф, а в южната – равнинен. Природата около селото е разнообразна и живописна. Над Мало Малово се извисяват върховете Илийски кръст (913,3 м) и Попов връх (1056,6 м). В подножието на първия връх се намира пещерата "Пещерица" с дължина 23,00 м и денивелация 11,40 м.
Селото е едно от многото засегнати в района от демографската криза, постоянно намаляващото му се население към 2013 г. е около 40 жители (постоянно живущи).

Село Мало Малово е старо средновековно селище. Северно от днешното село е минавал римски път, което предполага, покрай него да е съществувало още по-старо - антично селище, чийто вероятен приемник е средновековното.
Средновековният произход на селището е засвидетелствано и от топонима „Латинската чешма” – единствената чешма по високото било на Чепън планина. Според местните предания тя е взела името на миналите някога по тези места кръстоносци.
Първите писмени сведения за Мало Малово намираме в османските данъчни регистри. То е вписано в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Върбе Малува, като селище, влизащо в състава на кааза Шехир кьой (дн. Пирот). Селото, подобно на други в Драгоманско е било привилегировано – войнушко. Част от жителите му (войнуците) са служели в турската войска в замяна, на което са ползвали определени привилегии и данъчни облекчения. От по-високото им социално и материално положение неминуемо се е облагодетелствало цялото село. Не малкото акумулирани средства от тази заможна прослойка са били използване за изграждането и поддържането на културни учреждения (църкви, манастири), които пък от своя страна способствали за запазването на християнството и националната идентичност сред местното население. Това се потвърждава от близкия до селото Маломаловски манастир „Св. Николай Мирликийски”, чийто храм е бил украсен отвътре с прекрасни стенописи през XVI в. Вероятно ктитори на манастира са били именно тези войнуци.
Свидетелство за здраво застъпените в миналото християнски традиции са и неколкото оброчни кръстове около селото.
Селската черква „Св. Троица” е построена през 1883 г. Разположена в североизточния край на селото, в борова гора близо до селското гробище, тя представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с цилиндрично засводен наос и двускатен покрив. Градежът ѝ е изцяло каменен, изпълнен е от местен варовик, споен с хоросан. Входът е от запад и е изпълнен като арка от пясъчни блокове и напречна греда с надпис „1883 Цветко”. Над вратата има засводена ниша с икона на Светата Троица. Над нишата е вграден каменен кръст. За напрестолен камък в олтара е използвана база от антична колона. От запазен надпис върху Разпятието над Царските двери узнаваме кои са били дарителите на средства за купуването на Св. Кръст: „Настоящий Кърстъ е подарен отъ Пена Колинъ и семейството му: Спаса, Божилъ, Тодоръ, Лозанъ и Рангелъ отъ село Василовци, 14-ий Юний 1897 год.”
В миналото основен поминък на местното население са били животновъдството и земеделието. Преди девети септември 1944 година селото е било известно с намиращия се в него дарак (машини за чепкане на вълна) и воденица, които впоследствие биват национализирани.
Днес Мало Малово е поредното българско село неизползвало своя потенциал, въпреки уникалните си природни дадености и културно-исторически забележителности.


Източници:
1. НБКМ, Ориенталскиотдел, ОАК 265/4, стр. 35.  
2. Милчич, Светолик - Храмове и Манастири в Сливнишко - пътеводител, изд. „Албатрос”, София, 2004 г.
3. В статията са използвани снимки от личния архив на Димитър Тонин – www.snimka.bg