Драгоман е град в Западна България,намира в Софийска област и е административен център на Община Драгоман.
Драгоман се намира на 36 км северозападно от град София и на 15 км. от държавната граница с Република Сърбия.
Градът е разположен в малко високопланинско поле в подножието на Чепън планина (част от планинският масив на Стара планина), намиращо се в западната част на Софийската котловина.
Населението на Драгоман е 3 343 жители(2010 г.).
Град Драгоман и района около него,известен като "Бурел",са населявани от най-дълбока древност.Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. Хр.,когато тук са живеели траките,според някои изследователи от племето Меди.Останки от тракийска култура се срещат и до днес в околните села Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.
От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън планина.В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и от нашите деди по време на османското робство.
Възникването и развитието на Драгоман е свързано с „Виа милитарис" (Военен път) или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони", които обозначават разстоянията между отделните градове. Следи от този период има на много места в района, където са открити камъни с латински надписи. При управлението на император Клавдий Драгоман с Пирот и София образуват една стратегия.
Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 г.
Икономическият и политически подем на Втората българска държава се отразява,се отразява върху диховното и културно  развитие и в това  кътче българска земя.В община Драгоман  от този период са манстирите "Петропавловски"(на Чепън планина),Маломаловски,Чепърлински,както и църквите: „Св. св. Петър и Павел" в с. Беренде, „Св. Николай" в с. Калотина, „Св. Георги" в с. Чепърлянци.Посочените църкви се открояват не толкова с архитектурата си,колкото с високото ниво на монументалната българска живопис,което  се открива във вътрешната украса на храмовете.Между тях са едни от най-добрите живописни шедьоври в България от XIII-XIV в.
С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век.
За произхода на името на града има няколко предположения,едно от тях е,че идва от термина "драгоманин", което означава водач, преводач.В тази връзка трябва да се спомене следната легенда:
„В планинските села, където няма много полска работа, няколко десетки моми и момци, всяка пролет се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу в полето, където обработват имотите на богатите чорбаджии. Всяка група си избира „драгоманин" /водач/ , който спазарява работата със собственика на имота, следи за нейното изпълнение, получава заплатата и я разпределя между членовете на групата, в зависимост от положения труд и квалификацията на всеки гурбетчия.
Един такъв „драгоманин" се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка малко по - надолу от развалините на старото българско село. С течение на годините около неговата къща построяват къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина", „Драгоманска махала", а от там и Драгоманско село или село Драгоман".
През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода.
Културно-просветният подем на Възраждането се изявява и в Драгоманско.През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществените от които са Неделишкият манастир "Св.Атанасий",Драгоилският манастир и др.В Неделишкия манастир се открива и първото килийно училище в района.
Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти.
По време на Сръбско-българската война(1885 г.) бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман.
Драгоман става град през 1969 г.
На около 1 км североизточно от гр. Драгоман (вдясно от пътя Драгоман-с. Голямо Малово) се намира Драгоманското блато,най-голямата естествена карстова влажна зона във България.Разположено е в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения в подножието на карстовата планина Чепън и се разпростира на площ около 400 хектара.В блатото се срещат редки представители на растителния и животински свят,особено богато е разнообразието на обитаващте го птици.Драгоманското блато е обявено за резерват, част от Орнитоложкото важно място - "Раяновски влажни ливади".