Смочево е село в Западна България,намира в община Рила,Област Кюстендил.Отстои на 7 км северозападно от гр.Рила,на 21 км южно от Дупница,на 26 км северно от Благоевград и на 57 км югоизточно от Кюстендил.
Село Смочево е разположено на плато в западното подножие на Рила планина,на 650 м надм. височина.
Населението на селото към 2010 г. е 239 жители.
През землището на Смочево още през античността е минавал един от главните пътища,свързвал Македония с Тракия,така наречения "Струмски път".През римско време е съединявал Скаптопара (дн. Благоевград),Германия (дн. Сапарева баня),Самоков и от там Средец (София).
Селото вероятно е основано от смолари(събирачи на дървесна смола),защото в турските данъчни регистри от 1576 г. се споменава като Исмулчива(Смолчево),което е производно на Смолица + "ево"= Смоличево.За сравнение,селища с подобно наименование,които се срещат по българските земи са: Смоличано (Кюстендилско),Смочан(Ловешко) и др.
Първоначално селото се е намирало в местността "Селището",където сега се изгражда манастира "Св.Николай Летни".През 1746 г. Смочево е отбелязано като спахийско село,около чифлика и надзирателната кула на Мермер бей.Поради кърджалийски нападения,за по-голяма безопастност,селото се премества по-навътре в планината.
Преданието говори,че турски бирници издевателствали над съпругата на местния свещеник,заради което са убити от селяните,а труповете им били хвърлени в един бунар.По-късно,костите и ятагана на убитите били намерени и останалите турци отмъщават,като запалват селото,а населението се пръснало,кой къде намери.Един от селяните отишъл в село Жедна (Радомирско),други се заселили на сегашното място на селото,а трети се установили в местността "Тупавиците".
През втората половина на XIX в. месният чифликчия принудил жителите на Смочево чрез ангария(безплатен труд) да прокарат напоителен канал от рилския връх Полич.През същия период,за селото К.Иричек пише: "Селата и колибите (на Слатино и Смочево) накичени с тютюн,и с кулите на чифлиците изглеждат бедни".
Въпреки тежкото си битие през тези трудни времена,смочевци не са били лишени от духовен живот.Училището в селото е открито през 1860 г.,а черквата "Свети пророк Илия" е построена през 1870 г.Тя е изградена с материали от стария храм,които били пренесени на ръка от местните.Днес на мястото,където е бил разрушеният поради свлачище средновековен храм,е издигнат оброк "Св.Илия".
В селото има още един оброк -"Света Троица",където също е имало стара църква.Днес на светото място се строи параклис,и интерсно е,че преди да започне строежът му,селото било много често сполетявано от унищожаващи реколтата градушки,но "слава Богу",вече ги нямало.
Днес най-голямата забележителност на Смочево е новостроящият се манастир "Св.Николай Летни" с лековитата му вода-аязмо.


Използвана литература:
1.Еленин,Йордан.Топонимията на Дупнишко,Благоевград,2006 г.