Драгойчинци е село в Западна Българиа. То се намира в община Трекляно,Област Кюстендил.Отстои на 54 км северозападно от Кюстендил.
Село Драгойчинци се намира  в историко-географската област Кюстендилско Краище, на североизточните склонове на Милевска планина в горната част на Драгойчинската долина.В дъното на на долината тече Драгойчинска река,която води началото си откъм връх Острика и съседния Влашки рид.Природата около селото е девствена и недокосната,едно от най-дивите краища на България.
Драгойчинци е разпръснат тип селище и се състои от махали,пръснати на голямо растояние една от друга,те са: Злон дол, Срегньо Осойе, Дайчавци, Градско ливагье, Рамнища, Цръквичка могила, Вагньица, Радулова падина, Давидова, Долньо село, Бориче, Пезул, Валог, Милева падина, Село, Зеинци, Корита(Поповци), Джикаре, Соколовци, Боскинци, Куркинци, Митарци и др.Повечето от тези махали вече са необитаеми и запустели.
Средната надморска височина на селото е 1143 м,като някои махали са на 1400 м(Срегньо Осое).
Името на селото идва от някой си дедо Драя,на когото после фамилията носила име Драйчовци,и от там по-късно станало Драгойчинци.
Драгойчинци е образувано от заселници от различни села на Кюстендилско и Трънско Краище:Дукат(днес в Сърбия),Клисура и Къшле(Трънско),Цръна Трава(отдавна посърбено българско село) и др.
Някога селото е имало население 1189 души(1934 г.),днес те са едва 33(2010 г.).
Драгойчинци е най-богатото на старини село в Краище.Останките от късноантични и средновековни селища, църкви и крепост свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Следи от антично селище има в местността „Манастирище“,на площ от 3-4 дка личат натрупани камъни от разрушени сгради,по трена са пръснати фрагменти тухли,керемиди и битова керамика.
В землището на селото на три места има следи от рударски вади,което говори,че наякога древното население се е занимавало и с рударство.
Останки от раннохристиянски църви има на две места:едната е при махалата Злон дол,известна като „Лятинската цръква“,там е оброка “Св.Троица“,а другата е при гробищата на  махала Поляна.Днес и двата паметника са силно пострадали от иманярски набези.
Най-добре запазената старина,ако може да се каже така,е средновековната крепост и нейната кула в местността „Градско ливаге“,което идва от близката махала със същото име.
Крепостта е имала тръгълна форма. Връхът на триъгълника е ориентиран на запад, където се намира и входната кула. Основата на триъгълника (източната стена) е с дължина около 180 м., а двете му страни приблизително по 250 м.. От вътрешната страна на крепостната стена ясно се различават останките на почти квадратни, долепени едно до друго помещения, външните стени на които оформят втора (вътрешна) крепостна стена. Стените са зидани с гнайсови и гранитогнайсови блокове с различна големина, по-голяма част от които са частично оформени.Западно от крепостта има останки от селище.
Входната кула е с размери 11 Х 7 м. В днешно време най-добре е запазена  южната част от западната стена,с дебелина  около 1-1,5 м. и височина 4 м(през 1918 г.,когато Й.Захариев пише за нея,е достигала до 15 м височина). В района на входната кула до края на деветнадесети век са били запазени и четирите стени на кулата, останките от мраморна чешма, руините на християнска цръква и още няколко сгради с неизвестно предназначение. Всички те са били разрушени от местните жители и иманяри. Повечето от скалните блокове от зидовете са използвани за строеж на къщи и други постройки.
За крепостта е запазено следното предание:някога там живеел войвода с войската си-“лятинци они били“,за да пази границата на държавата,която минавала по тия места.До крепостта съществувал и малък градец-поселище,когато идвал неприятел всички жители на градеца влизали в крепостта по един подвижен мост поставен над рова.Често врагът ограбвал къщите и отминавал,но един път крепостта била нападната и обсадена.Неприятелът търпел несполука докато не се появили в негова помощ шатки(патици),които по подземен тунел,който водел от реката към крепостта,излезли зарад водата.По този тунел неприятелски шпиони проникнали и разбрали,че защитниците са малко и вече окуражени подновили нападението.От „Зло бръдо“ с топ или някакво друго стенобойно оръжие срутили част от стените и така крепостт паднала,всичко било разрушено и ограбено.
Село Драгойчинци е старо средновековно селище, посочено в турски списък на джелепкешаните от 1576-77 г. под името Драгойчинче към каза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В руска триверстова карта от 1878 г. селото е записано като Драгойчинци.
В края на XIX век селото има 14564 декара землище, от които 6698 дка гори, 4270 дка ниви, 1596 дка естествени ливади, 2000 дка мери и др. и се отглеждат 1846 овце, 483 говеда, 146 коня и 110 кози. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са били и домашните занаяти. Част от мъжете са били сезонни строителни работници из Загоре и Дупнишко - “да се кръпи немотията“.
Селската църква  „Свети пророк Илия“ е построена през 1884 г.Представлява еднокорабна,едноапсидна постройка,с дължина 12 м.,ширина 7м.,височина4м.и дебелина на зидовете 90см.Един от дарителите е Стоичко Станков.Осветена е от тогавашния митрополит Партений.
Освен горепосочените църкви в синура на селото има на три места оброци(черквища):
Оброк  „Света Петка",намира се на около 700 метра югозападно от църквата, в гробищата при махала Вагньичка. Има останки от стара църква.
Оброк „Св.Тодора“,намира се на около 2 км. северозападно от църквата при махалата Срегньо осое,тук са развалините на църквата "Свети Тодор".
Оброк с неизвестно име в махала Долно село,днес е забравен и не се поддържа.
В района на селото на две места има Света вода,едното място се намира на около 3 км преди селото,непосредствено,отляво на пътя,има и табела.

 

Използвана литература:
1.Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.460-466
2.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17-18