Лѝпен е село в Северозападна България, намира се в община Монтана, Област Монтана. Отстои на 15 км източно от град Монтана.
Село Липен е разположено на около 225 м надм. височина, в югоизточното подножие на изолираното възвишение Пъстрина планина, което е дял от Западния Предбалкан. В североизточния край на селото се намира малкият язовир "Липен". Равнинният релеф, заемащ по-голяма част от селкото землище, благоприятства за развитието на зърнопроизводство.
Населението на Липен към 2012 г. е около 350 души, за сравнение - през 1946 г. то е било 1800 души.

Съществуват две мнения относно произхода на името на селото. Едното е, че то идва като нарицателно на растението Лопен (Лепен, Лопян), което се среща в изобилие при местността "Манастира", а второто предположение се свързва с широколистното дърво липа.
Районът на днешното село е бил обитаван от дълбока древност. Свидетелство за това е разкритото селище от каменно-медната епоха (4-3 хил. пр. Хр.) в местността "Скарчица" (на 2 км източно от селото).
Днешното село е наследник на средновековно селище, което се е намирало на около 2 км северно в местността "Манастира". Предполага се, че то е основано по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). Единствено веществено свидетелство от този период са руините на , наричана от местното население "Манастир Св. Четиридесет Мъченици".
Преместването на селището е станало на югозапад заради наличните богати естествени извори, които били скътани в долове. Преданието говори, че в Пъстрина планина на няколко километра северозападно от Липен, някога е имало и друго село, с име Гергич.
За първи път село Липен се споменава в турски документ от 1430 г. със същото име - "Липне".
Интересно е, че в околността на Липен има имена на местности, етимологически свързани с богомилите и по-точно с името на дедеца или дядото. Едно такова място, което се намира на около 1 км северно от селото, се нарича "Дедовско дърво" или "Дедово дърво", където до скоро имало вековно дърво. Преданието разказва, че след загиването на старото дърво там винаги пониквала млада фиданка. Знае се, че богомилите чели своите молитви не в църкви, а под големи дървета, в гори или на високи места.
Новата селска черква също се казва "Св. Четиридесет Мъченици". Просторната каменна сграда с един купол, се намира в центъра на селото.
Съборът на селото е на големия християнски празник "Св. Дух".
Селското читалище „Пробуда” е основано през 1926 г. от група учители, общественици и свещенника на селото, с основните цели: стремление за четене и просвета, както  и просвещение. Читалището е събуждало интереса на жителите на селото към знание, към просвета за създаване на масова култура, а сега….