Гаганица е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица,Област Монатана.Селото отстои на 21 км югозападно от Монтана.
Село Гаганица е разположено в подно
жието на Берковския Балкан, в долината на р. Златица,на 320 м надм. в.
Районът на Гаганица е бил обитаван от най-дълбока древност.Исторически находки: предмети, оръжия, монети и укрепления- определят, че на днешното местонамиране са живеели траки, римляни, славяни, българи, византийци, турци и др.
В местността "Грамаге" е открито светилище на Зевс и Хера с образите им на мраморни плочи.В селото и землището му има много могили, открити оръжия- стрели, копия, юзди, мраморни плочи с образите на Артемида, бог Митра.
В околността на Гаганица се намират укрепленията- крепости: на връх Козичка, Лиляко, Базян, Лачков зъбер, Людено, Лесковски връх. Името на селото от тракийско и римско време не е известно.
Първите писмени сведения за селото са от 1477 год. от турския Тимарски регистър с име Гаган – "стрелци улучващи хора", което се преосмисля и става наименование на селото. Селото има своето развитие през дългото си съществуване - обш вид, тип къщи, етност, църковно, училищно, читалищно дело, участие в борбата за свобода и стопански живот.
В долния край още стои църквата “Свето Възнесение Господне”, строена през късното средновековие(1678 г.),макар и обявена за паметник на културата, днес църквата се намира в изклъчително лошо състояние - пред срутване е!!!
Според преданията именно в тази църква е лобното място на въстаници от въстанието на Манчо Пунин.
През 1836 г. се вдига голямото въстание против турските поробители, известно като Манчовата буна предвождано от Манчо Пунин, родом от Бистрилица. Вдигат се около 4000 мъже от селищата, Чипровци, Суточино, Лопушна, Берковица и някои от селищата на общините Монтана и Вършец. Решението е въстанието да се вдигне по Спасов ден. Турците докарват войска при с. Белимел. Преговорите продължават до Петрови пости. След като властниците обещават гаранции за земята и данъците, предводителя Манчо Пунин разпуска въстанниците и сам забягва в Сърбия. Княз Милош обаче го заточва в гр. Кюприя (днес в Сърбия,но в миналото населението и колностите му били българи).
Освен в това въстание населението на с. Гаганица участвува в борбите за свобода: във въстанията от 1404 год., 1688 год., 1837 год. и във войните 1912-1918 год.
Новата църква „Свети Георги“ е строена през 1900- 1908 год.
Имало е килийно училищe до старата църква. През 1940 год. е построено ново училище – двуетажна училищна срада. Читалището започва своята дейност през 1898 год.
От 1990 год. в селото има нова сграда със кино-салон, сцена, библиотека, кан
целария и др. помещения.
Жителите на селото са българи,някога те са достигали до 2098, а сега са 379 души (2010 г.).
Природните дадености и исторически забележителство на село Гаганица,благоприятстват за развитието на еко и културен туризъм.
Източници:
1.Използвани са материали от сайта : http://bspb-grasslands.org
