Орѐшец е село в Северозападна България, намира се в Община Димово, Област Видин. Отстои на на около 12 км югоизточно от град Белоградчик и на 3 км южно от село Гара Орешец (гарата е на жп линията София - Мездра - Видин).
Селото е разположено в североизточното подножие на варовиковият рид Венеца, наричан още Столова планина (дял от Западния Предбалкан), на 378 м. надморска височина.
В околността на Орешец има множество карстови пещери, сред които особен интерес представлява пещерата "Башовишки печ", която освен, че е една от най-дългите и красиви в България, е обитавана от непознати до неотдавна за науката слепи организми.

Днес Орешец е почти обезлюдено село, населението му към 2011 г. е едва 3 души. За сравнение, в средата на XX в. селото е наброявало около 350 къщи, повечето от които вече не съществуват, а останалите се рушат.  

Районът на селото е обитаван от най-дълбока древност. В пещерата Козарника, намираща се на около 3 км от Орешец, са намерени следи от човешка дейност датирана от една твърде далечна епоха. Български археолози от БАН и френски учени от град Бордо намират в пещерата най-старите в Европа, кости на животни, за които се смята, че са отглеждани от човек и от там възниква хипотезата, че тук е живял първият европеец.
Днешното село е наследник на старо средновековно селище, което е било изоставено през XVII-XVIII век, и постепенно се е преместило на сегашното място. Старото селище се намирало около местността „Башевица“, в близост до пътя за Белоградчик. Там все още могат да се видят развалините на средновековна църква, известна като "Башовишка църква", с прилежащ към нея некропол. Според местните предания тя е била посещавана от самия цар Иван Страцимир (1356-1396). За жалост, старинният храм се намира в много лошо състояние, периодично е претърсван от иманяри, а ценните му стенописи, сравнявани по качества с тези на Боянската църква, са безвъзвратно загубени. Останали са отделни фрагменти и би могло поне те да бъдат спасени.
Легендата за преместването на селото, свързана с възрожденската църква „Св. Георги“, гласи така: „Едно козарче е загубило козата си във гъста растителност. След дълго търсене я намира до извор, до който се била окозила. Мястото се видяло благословено, тогава много хора, и от други села, се преселили и там построили своя храм.“ И в действителност, мястото е изключително живописно, разположено в полите на планината, а изворът и днес съществува, като водата му е целебна – светена.
Селската църква „Св. Георги“ е построена в средата на XIX в. и въпреки, че през 1973 г. е обявена за Паметник на културата, в последните десетилетия се превръща в развалина. Понастоящем група местни жители заедно с новосъздаденото църковно настоятелство са подели инициатива за възстановяване на църквата, първите стъпки вече са направени – оставеният на дълги години забвение храм възкръсва за нов живот.
Орешец някога е било голямо и богато село. За това свидетелстват хубавите му къщи (някои от XIX в.), с типичната за Западна България архитрктура, но за жалост днес изоставени и рушащи се.
Тук, в двора на църквата „Св. Георги“ е основано едно от първите килийни училища в околността, но и от него днес са останали само руини.
Жителите на село Орешец, са участвали активно във борбите на българите за национално освобождение. Орешецкият поп Кръстъо е бил трагично погубен от Белоградчишкия каймаканин Дели Абдула, затова че не е организирал своевременно достойно посрещане на турчина във селото. Във общо събрание в Раковишкия манастир през 1849, което е взело решение за обявяване на Белоградчишкото въстание, са взели участие дедо Петко Спасов Ковача и дедо Велко, и двамата от Орешец. Въстаниците са имали оръжейна работилница, ръководена от Петко Ковача. Последният е и в състава на делегацията, посетила Цариград след разгрома на въстанието.
В с. Орешец още през 1927 г. е основано читалище  "Народен будител".
Селото коренно променя облика си и постепенно започва да запада след 1912 г., когато покрай строежа на железопътния участък между град Видин и столицата София, възниква новото селище Гара Орешец, узаконено с указ на Народното събрание през 1936 г. Голяма част от жителите на село Орешец се преселват в Гара Орешец, вследствие на тази и на други причини, засегнали цяла Северозападна България, селото днес е почти напълно обезлюдено.

Източници:
1. Заимова, Рая – Село Орешец – ел. списание „Венец“, бр. 2, 2010 г., стр. 203-212