Чуриловският манастир „Свети Георги“, наричан още Игуменски или Геговски манастир, се намира на около 15 км северозападно от гр. Петрич, само на някой друг километър от границата с Македония. Кацнал е на хълм от южните склонове на Огражден планина, край селата Гега и Чурилово. До него се стига по асфалтовия път за село Гега, като след края на селото се продължава по коларски път, водещ до следващите високопланински села, първото от които е Чурилово. В началото на последното се отбива в дясно по още по-лош черен път, който води направо до обителта.

История:
Съществуват предположения че манастирът води началото си още от XIV в. В днешния си вид е изграден в средата на XIX в. Съхранен е ферман за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За съграждането на манастира се черпят сведения и от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 г. е станало обновяването на църквата, а в третия - че през 1890 г. е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на на църквата е съществувал по-стар храм. Посочени са имената на настоятелите и ктиторите.
Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско.
В миналото манастирът „Св. Георги“ и принадлежащото му училище са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец (заличено от списъка на населените места през 1947 г.). Гега и Чурилово са бивши махали на Игуменец, но има и такива, които са напълно заличени. Ролята на манастира при формирането на тази селищна агломерация и съхраняването на българщината е безспорна. Това личи и от самото име на селището – Игуменец.
Чуриловският манастир е тясно свързан и с революционните борби на местното българско население, което има съществен принос в национално-освободителните стремления на македонските българи. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Игуменец е един от главните въстаннически центрове в Петричко.
През социалистическия атеистичен период църквата на Чуриловския манастир е обявена за паметник на културата от национално значение. Стенописите ѝ са реставрирани през 1979 г. от група местни художници от Петрич.
От десетилетия манастирът не е действащ (не се обитава от монаси) и в храма му се отслужва литургия само на патронния празник – Гергьовден, Петровден и Рождество Богородично. Това са единствените дни в годината, в които обителта привлича множество хора (няколко десетки). От 1967 г. насам за святото място се грижи и посреща редките посетители отец Кирил, който идва пеш или на кон от отдалеченото на 3 км  нагоре в планината село Кукурахцево. След завършване на семинарията в София, свещеникът прекарва живота си в тези три километра – от родното си село до манастира. „Няма никой, никой не идва тук вече. И аз не идвам всеки ден. През ден-два” – казва отец Кирил. На Гергьовден и по-големи празници на ливадата край манастира ставали големи веселби и угощения, но сега вече по-рядко и с по-малко хора.

Архитектура и изкуство:
Манастирските имоти, чиято площ е около 10 декара, включват в състава си сгради, поляни и овощни градини. В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от храмовата сграда, сграда на старото килийното училище, в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, камбанария и постройка с функции на касапница.
Манастирската църква „Св. Георги“ по план е трикорабна псевдобазилика с външен нартекс от запад и открити галерии от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери - 24 метра дължина и 12 метра ширина. По начин на градеж, а също и по планова схема напомня църквата „Свети Димитър“ в село Тешово. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари.
Вътрешността на черквата е украсена със стенописи. Особен интерес представляват сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор.  Много образно изрисувани с характерен за Възраждането стил, те са оказвали силно нравствено и поучително въздействие върху миряните. В изрисуваните сцени могат да се проследят всевъзможни случаи на грехопадение: овчар – лъжец, превърналия се в дявол кръчмар, пророк Исая – властохулник, уникалната сцена с нагиздена мома, на която дяволът ѝ държи огледалото и други.
Изпълнение с неподправен наивизъм, стенописите вероятно са излезли из под четката на някой местен художник, скоро след построяването на храма в 1858 г.

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Бакалов, Иван - Манастирът с дяволите край с. Гега, статия в e-vestenik.bg