Средновековната църва „Св. Спас“ се намира на около 4 км южно от село Лиляч и на 1 км североизточно от центъра на с. Невестино. Разположена в местността „Мощените“ на десния бряг на Лилячка река в близост (северно) до шосето Дупница – Кюстендил.

История:
Черквата е проучена от акад. Йордан Иванов в началото ХХ в., когато в непосредствена близост е разкрита огромна римска вила и са проучени няколко надгробни могили. Въз основа на разкритите находки и гробове в района на църквата храмът е датиран към XIII – XIV в. По-старите гробища, от края на средните векове и началото на османската епоха, са разположени до стените на църквата, а тези отстрани на север са от турското робство до края на  XVIII в. В погребалния инвентар са намерени корубести медни, сребърни сръбски и венециански монети и накити (гривни и пръстени с бронзови и сребърни орнаменти). Интерес представлява и един среднобългарски зосов надпис, изсечен върху каменна колона, издялана от едната страна, за да служи за надгробна колона. Плочата е с размери 2,15 х 0,54 м. Според заснетото от Й. Иванов от надписа се чете следното: „..... Стсиа(нь) жена....Θеωдора .......мсѫца .д. д(к)мврѣ  Б(о)гь да ѧ прωстн.“
Едно старо предание разказва, че при църквата е имало село, което се пръснало в кърджалийските времена (края на XVIII – началото на ХIХ в.) от турски насилия.
Наличните данни говорят, че тази църква е принадлежала на старо средновековно селище. Може да се предположи, че част от неговите жители, бягайки от турските зулуми, са се заселили в с. Лиляч.
Местното население съхранява спомена за черквата, като превръща мястото в оброчище. Дълго време след разрушаването на храма, чиито стени стърчали до към средата на ХХ в.,  на празника Възнесение Господне (Спасовден) се провеждал голям събор. Тази традиция е прекъсната през 50-те години на ХХ в., когато при образуването на ТКЗС останките от старинната черква са изравнени със земята, а мястото превърнато в нива.
Днес спомена за храма е почти изгубен, с изключение на няколко стари хора, които с всяка изминала година остават все по-малко.

Архитектура:
Според акад. Й. Иванов, който през 1905 г. заварва черквата със стени, запазени на височина над 2 м и съборен покрив, църковната сграда е еднокорабна, едноапсида с притвор от запад и размери: дължина – 14 м (с притвора) и широчина – 7 м. Градежът на стените е от ломен камък с бял хоросан. Тухли са употребени в апсидата и нишите от двете ѝ страни, както и за декорация на фасадата. Църквата има две врати – западна и южна, като за прагове и подпори са използвани гранитни блокове. За престолен камък е употребен езически жертвеник. Подът е настлан с каменни плочи.
Слаби следи от фрески са запазени само в апсидата и нишите.



Източници:
1. Иванов, Йордан. Отчет за разкопките при Кадин мост – ИАД, т. I, 1910 г., с.196-197.