Средновековната църква именувана от откривателите ѝ като Базилика №5 се намира източно от източната порта на каменното укрепление (цитаделата) в Аула на кан Омуртаг и в близост до източната порта на междинното дървено укрепление (палисидата).

Църквата, открита през 2009 г. от екип с ръководители Кремена Стоева, Тодор Балабанов и Пламен Славов, е последната разкрита от групата църкви в Аула на кан Омуртаг и поради това е означена под №5. За разлика от другите четири църкви, които са раннохристиянски, Базилика №5 е датирана от специалистите като средновековна (IX-X в.).

В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика с три апсиди и едноделен притвор. Сградата е със следните размери: дължина - 24.80 м и ширина - 15.90 м. Олтарът е бил триделен, разположен в три полукръгли отвътре и тристенни отвън апсиди и двусъставен, тъй като към него се отнася и дълбокото 3 м предапсидно пространство. Ширината на основите в олтарното пространство – 1.30 м на надлъжните фасадни зидове и 1.60 м на централния кораб, дават основание да се смята, че църквата е имала масивна покривна конструкция, състояща се от три полуцилиндрични свода, като този над средния кораб се е извисявал над останалите.
Градежът на църквата е бил монументален, за това свидетелстват и запазените на място в основите масивни каменни блокове (с приблизителни размери 0.40 х 0.40 х 0.30 м).
Подовото ниво на църквата лежи върху улица от ранното българско средновековие, която е свързвала източната порта на дървеното укрепление с източната порта на каменното укрепление на аула. Любопитна находка от тази улица е една тухла от нейната настилка, върху която е врязана ладия – символ на християнската църква и вярата в Христа.
По време на археологическите разкопки около базилика №5 са разкрити 18 гроба от некропола, възникнал на юг от нея. Четири от тях са по-ранни, находките в тях – мъниста от кехлибар и стъкло, показват, че се отнасят към ІV-V век, а другата част се свързват към времето на съществуване на църквата – последните десетилетия на ІХ - Х век.

Историята обхващаща периода преди изграждането на настоящaта църква, както и времето на функционирането ѝ, е доста интригуваща и все още обгърната с неизвестности. Изборът на мястото за построяването на този храм, само на 12 км от Преслав и около 30 км от Плиска, също не е случаен. На това място той е наследил една по-стара християнска традиция – тази на мизийските готи християни, населявали нашите земи най-интензивно през ІV-V в. От това време и свързани в това население са четирите раннохристиянски църкви на територията на по-сетнешния аул до село Хан Крум. Наличието на късноантични гробове дава основание да се предположи, че на това място е съществувала още една (неизвестна досега) църква от тази епоха.
Значителните размери и монументален градеж на базиликата показват, че изграждането ѝ е свързано с държавната власт. Размерите на църквата, а така и една интересна находка – желязно писало за писане върху навосъчени дъсчици, каквито са се използвали при обучението на ученици в манастирските училища – да изписват красиво новопреведените християнски книги, дават основание да се предположи, че тук е съществувал цял манастирски комплекс. Но за това само бъдещите археологически разкопки могат да дадат потвърждение.
Базилика №5 е приблизително датирана на базата на архитектурните ѝ особености и на намерените артефакти. Архитектурният план на църквата е близък до някои от базиликите в Плиска и манастирската църква при с. Равна, които датират от втората половина и последните десетилетия на ІХ век. Друго важно обстоятелство, помагащо в датировката е, че по-голяма част от гробовете в некропола до храма се отнасят към времето след разрушаването на базиликата, което е след 971 г. и превземането на Преслав от византийските войски.

Понастоящем паметникът не е консервиран и експониран. За да се запази разкритото от археолозите, леглата на основите и подовото ниво на църквата са старателно засипани обратно.

Източници:
1. Кремена Стоева - Тодор Балабанов, Пламен Славов, Археологически разкопки в Аула на кан Омуртаг до с. Хан Крум, Община В. Преслав, АОР 2010, изд. БАН, 2011 г.
2. Кремена Стоева - Разкопки в аула на хан Омуртаг, интервю пред информационен сайт "Шуменска заря"