Средновековните черкви се намират на около 3 км южно от центъра на Каварна, между крепостните стени на укрепеното антично, късноантично и средновековно селище на платото на нос Чиракман, чиито стръмни скатове от юг, а от изток отвесен бряг, се спускат направо в морето.

История:
По време на първия период от проучването на крепостта на Чиракман (1953 – 1955 г.) от екип на Варненския археологически музей с ръководител Милко Мирчев, когато частично е разкрита раннохристиянска базилика, източно от нея са засечени основи на две еднокорабни средновековни черкви, изградени последователно една над друга. По-късно, при подновяване на разкопките през 1972 г., останките от тези черкви са били вече съвсем разрушени, и това, което е било останало от тях се е намирало в субструкция. Днес няма видими следи от черквите, но това не изключва възможността след подновяване на проучванията, те да бъдат отново разкрити, а впоследствие и реставрирани и консервирани.
Археологическите разкопки позволяват да се установи, че първата черква е издигната по време на Първото българско царство, най-вероятно през X в., върху и в близост на рушевините на раннохристиянската базилика, която е била разрушена при аваро-славянските нашествия от края на VI – началото на VII в. Средновековният храм е разрушен през втората половина на ХI в., при печенежките и узките нашествия, когато животът в крепостта временно замира, но се активизира още в края на същия век. Успоредно с възстановяването на укрепителната система, източно от апсидата на раннохристиянската базилика, и  върху руините на църквата от Х в. е издигнат приблизително два пъти по-голям храм, а около него се разгръща християнски некропол. Жителите  на крепостта се черкуват в тази черква сравнително дълго - от края на ХI в. до началото на ХIV в. След разрушаването ѝ, на  даден етап върху нейните руините са изградени жилища с каменни основи.
Специалистите изказват предположение за съществуването на друг,  по-голям храм. Косвено за това загатва сравнително голяма каменна икона с  Христос Пантократор, съхранявана в Каварненския музей, за която се твърди, че е от крепостта на хълма Чиракман.
Малка църква (с притвор) или параклис е разкрита (през 1977 г.) и в района на късносредновековния некропол, който всъщност е най-големият от тази епоха в България (с около 1000 проучени гробове). Самото местоположение на култовата сграда издава нейното предназначение като гробищна.

Архитектура:
Двете изградени една над друга средновековни черкви се разположени почти в средата на източната и най-добре защитена част (т.нар. Цитадела) на средновековния град.
По план по-ранната църква е еднокорабна и едноапсидна, като западнат ѝ стена ляга върху северната част на източната стена на раннохристиянската базилика. По-късно върху руините на първата църква е издигнат друг храм, също еднокорабен, едноапсиден и без притвор, но със значително по големи размери - дължина 11,20 м и ширина  7,10 м. Неговите стени са иззидани от полуобработени камъни на кална спойка.
По план и начин на градеж втората църква следва по-скоро местни традиции от Х-ХI в., отколкото новите тенденции, наложили се по черноморието  през ХIV в.
Около двете църкви е разкрит некропол, датиран към ХIII-ХIV в.




Източници:
1. Мирчев, Милко, Тончева, Г., Димитров, Д. Бизоне – Карвуна. В: ИВАД, т. 13, 1962, с. 21 – 109.
2. Василиев, В., Салкин, Ас., Герасимова, В., Сотиров, Ив., д-р Чолаков, С. Разкопки на Чиркман. В: АОР през 1977 г., София, 1978, с. 137 – 138.
3. Георги Атанасов. Добруджанското деспотство. В. Търново, 2009 г., 323-324.