Средновековната църква се намират в двора на училището в с. Кулата.

История:
Сега църквата е в руинно състояние и в по-голямата си част е зарита. Основите на този старинен и интересен паметник са разкрити в края на 50-те години на XX в. при строителни работи. Скоро след това обектът е проучен от археолога Ат. Милчев, който съответно и публикува направените открития. След археологическите разкопки старината е засипана с пръст и впоследствие бива съвсем забравена. И така до днес, стояща си затрупана в двора на училището.
Но в последно време, в близост до църквата се случва едно странно явления, което може да се приеме като знак, че святото място трябва да бъде почитано и да получава подобаващото му се отношение.  В есента на 2012 г.,, в стаичката на поддържащия училищната хигиена персонал, по време на следобедната почивка,  на една от жените се появява сияещ образ на стената до печката. Странното изображение наподобавало на светец – воин. Жената първоначално се стреснала, но скоро се опомнила, поискала от колежката си молив и бързо изрисувала по стената очертанията на появилия ѝ се образ ...
Всеки може да разтълкува това явление по различен начин, но за правотата относно изваждането на стария храм от забравата, няма спор. От нас – миряните зависи дали това ще се случи!

Архитектура и археология:
По архитектурен тип църквата принадлежи към триконхалните и кръстовидни куполни сгради с вписан кръст и с притвор от запад. Раменете ѝ от север и от юг завършват с конхи, а полукръглата отвътре апсида е тристенна отвън. Размерите на църквата са: дължина – 15,55 м и широчина – 11,40 м. От северната и южната страна на олтара се намират две малки, правоъгълни отделения – протезис и диаконикон, снабдени с полукръгли ниши. В предверието също има две отделения – параклис (от север) и баптистерий (от юг), които се явяват аналогични на горните. В южното е бил открит купел. С четирите си апсидни помещения църквата се причислява към многопрестолните черкви. Аналогичен представител на този тип архитектура в България е черквата в Осеновлашкия манастир „Седемте престола“. Кулската църква е най-старият представител на многопрестолните черкви у нас и може да се приеме, че е местна адаптация на първообраза - армено-грузинския черковен тип от IX-X в., който в родината си е имал доста голямо разпространение (Синиинският манастир в Армения и др.). Това влияние, нахлуло в българските земи чрез Византия, е намерило ограничено приложение в България, за което свидетелстват и твърде малкото му примери.
Подът е застлан с мраморни плочи. Стените на сградата са дебели от 0,78 до 0,95 м, а на конхите 1,10 м. Градежът е от дялани камъни и бигорови блокове за лице, а отвътре блокаж – вътрешните стени са запечатени с речни камъни.
Върху стените е имало два пласта мазилка, като върху горния са разкрити останки от стенописи.
По време на археологическите разкопки в насипа са открити значителен брой находки: стъкла от прозорци, метални предмети, керамика, монети от византийския император Мануил I Комнин (1143-1181 г.), керамични съдове и др. На база на тези находки функционирането на църквата е датирано към X-XII в.
Около църквата са открити няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX в.

Източници:
1. Милчев, Ат. Триконхална църква в околността на с. Кулата, Благоевградско. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма., ГСУФИФ, т. I, 1960 г., стр. 401-449.
2. Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България, София, 1965 г., стр. 250.
3. Чанева-Дечевска, Н. Триконхалните църкви от IX-XIV в., сп. Археология, 1970 г., кн. 4, стр. 8.
4. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г., стр. 81.
5. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г., стр. 63.