Средновековната църква "Св.Св.Петър и Павел" се намира в  гробищата на на село Мала църква.
По време на турското робство е била заровена в земята.През вековното си съществуване храмът е претърпял доста промени,преизграден е през XIX в.,тогава е и бил преизписан наново.
С нищо незабележимата селска църква става известна на науката едва през 1940 г.,когато поради повреда на покрива парчета от варовата мазилка се откъртват и отдолу се показват стари стенописи.Църквата е посетена и изследвана от проф.Васил Захариев,за което изнася доклад(1942 г.) и публикува научно съобщение.След няколко години църквата престава да бъде действаща,сградата запустява,а мазилката заедно с стенописите се рушат.През 1966 г. е извършено пълно и щателно проучване,направени са сондажи от художниците-реставратори Л.Койнова и З.Баров,вследствие на което са разкрити голяма част от старите стенописи,показващи интересни факти от историята на средновековния храм.След тези сондажи стените са отново замазани,и така до днес,в очакване на пълната реставрация и експониране?
Църквата е еднокорабна,едноапсидна,с полуцилиндричен свод,с размери 12,80 х 5,15 м(на старата част-6,30 х 5,15 м).В олтарното пространство има три ниши:по една от двете страни на апсидата и умивалнята на северната стена.
Цялата вътршност на старинния храм е била изписана.Стенописите са на няколко пласта,по-късните са изработени  от майстори от Самоковската художествена школа,но те са премахнати по време на сондажите за по-стрите и ценни изображения.В момента по-голяма част стенописите на църквата са покрити с тънък слой варова мазилка и съвсем малка част от тях могат да бъдат видяни.
Вследствие от проучването през 1967 г. се разкриват следните стенописи:на източната стена-от двете страни на апсидата е сцената "Възнесение Христово"(северната ѝ половина била разрушена,а южната сравнително добре запазена),в апсидата е разкрит образът на Богородица Оранта(живописният слой на този фрагмент е бил в много тежко състояние,днес липсва),вдясно от апсидата е изображението на евангелист Марко със свитък в ръка;друг съществен фрагмент е изображението на Св.пророк Йона-старец с дълга бяла брада и сиви коси(сравнително добре запазено);дълги години изложената на влага северна стена унищожават стенописите върху нея и дори тези на северното рамо на свода(не са заварени при сондажите).
Стенописите в малоцърквенската църква "Св.Св.Петър и Павел" са изпълнени с голяма професионална грамотност,с добър композиционен усет,отделните детайли на фигурите говорят за една добра школовка.Майсторството на средновековния художник е проявено и в доброто му колоритно чувство-използвани са бели,розови и червени тонове,както и кафяви и охрови бои,и др.
Тези стенописи носят всички отлики на стила,характерен за религиозната живопис по българските земи от края на XVII в. и началото на  XVIII в.Както отбелязва В.Захариев,малоцърковските стенописи са близки до фреските в Алинския манастир и с тези на църквата "Св.Никола" в с.Марица.
Първоначално иконостасът на църквата е бил зидан,но от това сега няма видими следи.Сегашният иконостас е ценно произведение на българското възрожденско изкуство,но за жалост се намира в много лошо състояние,а иконите му са отдавна изчезнали, незнайно къде...?
Този иконостас,наред с тези от църквите "Св.Атанасий" в Бобошево,"Св.Петка" в Белчин,както и групата иконостаси от Добърско и Сеславци и др. са работени от резбари или ателиета ,поддържали връзка помежду си.Традицията създадена при тези иконостаси,се развива и поддържа през XVII в. в същия район.
Днес,църквата е ремонтирана отвън,покривът е обновен,няма течове,но все още прониква влага от към сeверната стена,тъй като тя е полувкопана,дренажът отвън е задължителен.Положението отвътре е плачевно-крещяща нужда от реставрация на иконостаса и останалите средновековни стенописи!

Използвана литература:
1.Захариев,В.-Стенописите в старата църква в с.Мала църква,Самоковско;ИИИИ,т.VII,1964 г.,стр.141-149
2.Гюлеметова,Тодорка-Нови данни за църквата "Св.Петър и Павел" в с.Мала църква,Самоковско;Музеи и паметници на културата,кн.1,1968 г.,стр.31
3.Гергова,Иванка-Ранният български иконостас,София,1993 г.