Средновековната църква "Света Петка" се намира близо до центъра на село Балша, до новата  църква ,построена  през 1920 г.,която носи същото име.
Днес старинния храм се намира в развалини,хубаво  е ,че поне е обвит с ламаринено покритие, което не е в най-добрия си вид, но е сравнително добро решение и предпазва от дъжд.
През 1939 г. църквата е посетена от проф. Кръстьо Миятев,още тогава той я е заварил в много лошо състояние,покривът е бил рухнал,но стенописите са били в по-добро състояние,което му е позволило да направи подробна схема на вътршната декорация на храма.
Старата църква "Св.Петка"  е еднокорабна, едноапсидна(с доста широка апсида),с полуцилиндричен свод, който за съжаление е рухнал(незначителна част е запазена).Вътрешната дължина на наоса е 5,50 м,а широчината 4,85 м.Пред църквата се личат очертанията на стени,няколкото реда камъни показват, че в някакъв момент е имало и притвор (преддверие).Църквата има само един вход на западната стена,осветявала се е от един прозорец на южната стена,такъв е имало и в средата на апсидата.Отвътре стените имат слабо разчленение посредством ниши,такова има на източната(в дясно от апсидата)-служела е едновременно като диаконикон и протезис;на южната стена-една непосрествено пред диаконикона(осветена е с малко прозорче) и друга в близост до западната стена;четвъртата ниша е на западната стена(южно от входа).
Градена е от камъни и тухли,като има и  вградени каменни архитектурни елементи, които вероятно са от по-древни антични сгради.Сводестото покритие е изградено с еднакви по размер тухли споени с бял хоросан.
Всичко което е останало във вътрешността на храма са:един престолен камък в средата на апсидата с форма на очукан античен жертвеник,една каменна основа на иконостас ,една подобна на капител варовикова поставка,а също и един куп натрупани стари каменни надгробни кръстове.  
Храмът е бил изцяло изписан отвътре,днес са останали силно увредени фрагменти от стенописи.В апсидата-част от Великите църковни отци в апсидата,като само едно изображение се личи по-ясно.Има запазени стенописи на южната стена: изображение в нишата на южната стена в олтарното пространство,двама архиереи-във втория пояс,над цокъла(един от тях е реставриран),от дясно на прозореца са вече неразличимите изображения на жени-светици,а също и изображения над нишите ,от към западната стена-вероятно 'Старозаветна троица',фриз с медальони на светци-над втория пояс,и над фриза,в свода-нищожен остатък от 'Умиване на нозете'(до апсидата) и 'Иисус пред Пилата'(до западната стена).Стенописите на западната стена са силно промити от водата:ляво от вратата-изображение на Св.арх.Михаил,и Св. пр. Илия(в нишата),в дясно от вратата-неузнаваемите Св Св. Константин и Елена,над вратата-'Успение Богородично'.На северната стена са останали незначителни частици от стенописи.
Доколкото може да се съди по запазените остатъци,стенописите са творба на опитна ръка,фигурите се отличават с добра рисунка и правилни пропорции,композициите са също умело съставени..Колоритната гама на тези стенописи не може да се възстанови във всички тонове,поради силното измиване на боите,но все пак може да се каже че са използвани повече топли тонове:червено,розово,охра,свтло кафяво и др.
В църквата не е останал никакъв възпоменателен надпис,което би могло да просветли произхода и изсторията на паметника,липсват и предания.В архитектурно-планово изпълнение църквата много се доближава с множество селски и манастирски църкви из Западна България,произхода на които се отнася от XIV в.(с. Беренде) до XvI-XVII в.(манастирите северно от София).Балшенската църква ще да е от по-старите и не ще да е по-късна от XIV-XV в.За това време говори и нейната живопис,по стил,техника и колорит се различава доста от стенописите на XVI-XVII в.(Курило,Елешница,Карлуково и др.).
Жалко е,че днес тази старина продължава да се руши и не се предприемат никакви мерки за възстановяването ?.

Използвана литература:
1.Миятев,Кръстьо-Старинни църкви в Западна България,ИАИ,т.XIII,1939 г.,стр.228-235