Късносредновековната черквата "Свети Никола" се намира в югозападния край на с. Чуковец, недалеч от неговото средище.

История:
За сега не са открити преки писмени сведения, сочещи времето на построяване на храма, но въз основа на строителната и живописна техника, първоначалното му изграждане е датирано към XVI-XVII в. Богатата стенописа украса на иначе малката средновековна църквица, говори, че тя е бил обдаряване от доста заможни за времето си люде. Вероятно такива могат да бъдат разпознати в лицето на съществувалата през късното средновековие облагодетелствана прослойка на войнуганите – българи на служба в османската войска, които ползвали известни материални привилегии.
Интересна податка, говореща не малко за църквата, е разкритият тук в началото на XX в. ценен книжовен паметник – едно четириевангелие от средата на XVI в., писано в Света гора.
Църквата е функционирала през целия период на многовековното си съществуване - възникнала и оцеляла през средновековието, за да бъде разширена и преустроена през Възраждането (1865 г.), да дочака Освобождението, да прехвърли дори атеистичния социализъм, за да достигне началото на 1990-те, когато престава да действа. След това идва разрухата, и така до днес.

Архитектура и изкуство:
Старата, средновековна част на църквата представлява малка, псевдотриконхална сграда (с една апсида и два певника), която вероятно е била частично разрушавана още през средновековието - носи белези на преизграждане. През Възраждането (1865 г.), както и много други храмове в България (поради нарасналия брой на черкуващите се), така и този  е  бил разширен с просторно помещение на запад.  В западния край на последното, на по-високо ниво, е поместено и женско отделение, към което водят дървени стълби. Към западната и южната фасада на храма е пристроен открит притвор (нартика) на две нива. Отделно от сградата е била издигната и камбанария.
Средновековната църква е изградена  от ломен камък с хоросанова спойка и е покрита с полуцилиндричен каменен свод. Певниците и апсидата имат самостоятелно покритие и са полукръгли отвън и отвътре.
Стенописната украса на черквата е в два живописни слоя: първият нанесен през средновековието и вторият през Възраждането(1865 г.). Средновековни стенописи, с открояващо се по-добро качество на изпълнение, са разкрити единствено в апсидата. Специалистите определят стила им на изписване близък с този на византийския художествен модел. Представени са от: едно изображението на "Оранта"(в много лошо състояние); запазени са изображения на Великите църковни отци - Св. Йоан Златоуст и Св. Яков отдясно на прозорчето, и Св. Григорий и Св. Василий отляво; а над тях две доста поолющени сцени от страстите христови. Малък стенописен фрагмент от същата епоха се забелязва и в проскомидийната ниша.
Средновековните стенописи, тези представители на българското монументално изобразително  изкуство, днес се намират в много лошо състояние, И СЕ НУЖДАЯТ ОТ СПЕШНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ!!!
Цялата останала вътрешност на храма е изографисана с възрожденска живопис. Стилът на изписване говори, че последната е дело на зографи от Самоковската художествена школа. По южната външна стена на фасадата има интересни стенописи, изобразяващи "Страшния съд", като особено впечатляващи и въздействащи са сцените с Грехопадението.

Текущо състояние:
Днес, старинната черква е осквернена и занемарена, изключение прави само ремонтираната ѝ камбанария, реставрирана през 2009 г. с оскъдните средства отпуснати от Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет.
През периода 2007-2008 г. е правен опит за реставрация на стенописите, като е разкрит пърият (средновековен) живописен слой в старата част на храма. Вторият слой слой - възрожеденски стенописи, който покривал старата живопис,  е отстранен, консервиран и оставен на съхранение в Пернишкия исторически музей до идваето на по-добри времена, когато ще може да се експонира.
В изключително окаяно състояние се намира оригиналната дървена обшивка на тавана на нартиката отвън. Положението ѝ се влошава от ден на ден. Но не е само това, старината допълнително е увредена от земетресението през май 2012 г.
Нека да помогнем на този уникален средновековен паметник, оцелял до наши дни, да получи подобаващо отношение!


Източници:
1. Караиванов, И. – Историкопросветното дело в Радомирско., Кюстендил,1927г.
2. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 177.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. В статията са използвани информация и снимки предоставени от местен източник - Десислава Стоянова