Средновековната църква „Свето Възнесение Христово“ се намира на възвишение над центъра на Чипривци,между Чипровската и Мартиновската река.
Има сведения ,че на това възвишение е било някога укрепено място и е имало зидове от манастир.Пак там,северно от църквата,е изградена в периода XIII-XV век и католическата черква „Санта Мария“,разрушена след погрома на Чипровското въстание след 1688 г. и открита преди 20-тина години.Според сведенията преди въстанието била издигната и православната църква“Св.Възнесение“.За това свидетелства запазеният каменен горен праг на вратата ѝ,на който е издълбан надписа: „AD 1672 (Anno Domini 1672).
За това какво е станало с църквата при разоряването на Чипровци в 1688 г.,трябва да се има предвид и ,че потушаването на въстанието е извършено от турския съюзник маджарския пълководец Емерик Текели,който бил заклет враг на католицизма.Вероятно той е разрушил до основи близката католическа църква „Санта Мария“,а църквата „Св. Възнесение“ като източноправославна е по-малко пострадала.Кога е възстановена разрушената ѝ част не се знае,но тъй като след въстанието жителите на градчето се пръснали из близки и далечни краища и са дошли  по тези места нови заселници едва към началото на XVIII в.,то вероятно  още тогава е бил преизграден и храма.
В по-късен период (XIX в.) към църквата е бил пристроен обширен притвор.
Църквата „Св. Възнесение“ е твърде осибена по своя план и педставлява по-голям интерес от църквите из този край,строени по това време.Тя е еднокорабна,едноапсидна с две несиметрични една спрямо друга конхи.Църквата без притвора е дълга 14 м и широка 5,80 м,дебелината на стените е различна.Изградена е от обикновени и дялъни камъни споени с хоросан.
Прави впечатление разликата на някои детайли,които я правят по- особена:арките на вътрешните ниши са островърхи,апсидата отвътре не е сферично засводена и др..Всичко това навежда на мисълта ,че в архитектурата на тази църква има доста готически заемки,механически пренесени от близката католическа църква „Санта Мария“.Подобни заемки има и в други православни църкви в района,както е например в църквата „Св.Троица“ в с. Бели Мел (недалеч от Чипровци).
Вътрешността на храма е изписана със стенописи от по-късен период,навярно когато е бил добавен притвора.Те са дело на Данаил Щиплията,както и олтарните икони,изографисани през 1869 г.Запзени са икони и от други майстори-иконата на Св.Богородица е от габровеца Герги Тихолов нарисувана през 1847 г.
За съществуването на църквата през 1834 г. се съди по надписа върху един каменен свещник.
На апсидата и на  двата певника отвън са вградени каменни плочи с надписи от ралични години,като най-старият е издълбан върху един песъчник на апсидата,където се чете надпис в две части:“В лето з.р.п.е.(1677 г.) Неделко Николовь синь..“ и „Петрь Михаиловь митрополить софиски владiка Даниль 1677“.
Църквата „Св. Възнесение Христово“ е един красив пример за приемствеността на българския дух и култура през различните епохи.Като цяло паметникът е добре реставриран и поддържан.

Използвана литература:
1.Василиев.Асен,Църкви и манастири из Западна България,Разкопки и проучвания,т.IV,1950 г.
2.Стойков.Г.,Комплексна научна експедиция в Северозападна България,изд.БАН.1958 г.