Църквата "Св. Богородица" се намира на около 3 км източно от село Пастух, в местността "Скалето", при средновековната крепост "Градището". Последната е разположена върху височина с два заоблени върха (северен и южен), която е оградена от три страни с река Струма. На южния връх са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в североизточното подножие на северния връх.

История:
Времето на възникване на този старинен храм не е известно. Въз основа на ктиторски надпис, който е бил запазен при посещението на мястото от българския учен Йордан Иванов през 1906 г., се разбира че изписването на църквата е извършено през 1557 г. Според надписа, ктитори на храма са селяни от съседното село Блато. Текстът е публикуван в книгата му "Северна Македония" и гласи :
"Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много ..."
Й. Иванов отбелязва, че надписите в църквата, които са изписани на старобългарски език, е използвана сръбска правописна редакция, която е характерна за писмените паметници от западните български земи, писани през XIV-XVI в. Това се обяснява от факта, че в края на XIII в. и през XIV в. земите западно от Пастух периодично влизат в пределите на сръбската държава.
Oт ктиторския надпис се разбира само годината на изографисване на храма, а кога е била изградена самата църква, на този въпрос не може да се отговори с положителност. Ако се вземе предвид, че крепостта, в чийто подножие се намира храмът, се разпознава с известните от средновековните извори градове-крепости и доховни средища Долна Сътеска и Житомитск, то може да се приеме, че църквата "Св. Богородица" (или предхождал я храм) има значително по-стар произход (вероятно от IX-X в.).
Не се знае кога е била разрушена църквата, но има сведения, че в края на осмаското робство тя вече е била руина. През 1883 г. изследователят-историк Константин Иречек пише: "... Насреща се белеят основите на старо градище със зидове от стара църквичка...” Но макар храмът да е бил разрушен, местното население продълажало да почита светостта на мястото, което се превърнало в оброчище.
През 1969 г. пастушката църква "Св. Богородица" е обявена за паметник на културата от местно значение.
Днес църквата е труднодостъпна, изложена е на прякото действие на природните стихии, а освен това е силно пострадала от иманярските набези. Тя бавно, но сигурно се руши. Необходими са спешни мерки за запазването  ѝ!

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение "Св. Богородица" представлява еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 х 3,80 м. Изградена е от ломени камъни, като на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Полуцилиндричният й свод се е срутил и сега стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м (при апсидата). Сградата има характерно за църковното строителство в Западна България оформление на западната фасада - надлъжните стени продължават с анти (издадени са на 0,60 м) и са овенчани с арка ("Св. Троица" в с. Пастух, "Св. Никола" и "Св. Петка" в с. Вуково, църквата в Маломаловския манастир и др.). Вътре, на източната стена вляво от апсида спрямо православния канон е издълбана полукръгла ниша (проскомидията), а на северната стена до нея има по-малка правоъгълна ниша, която е служила за умивалня.
Цялата вътрешност на църквата е била изписана със стенописи. През 1969 г. (при посещение на специалист от НИПК) все още са били съхранени отделни фрагменти от стенописите, от които понастоящем не е останало нищо. В. Марди-Бабикова описва следните фрески: 1 - останки от неизвестен светец (Св. Стефан?) в проскомидията; 2 - три фрагмента в долната част на апсидата от изображения на великите църковни отци; 3 - останки от Богородица Ширшая небес в горната част на на апсидата; 4 - кръст с инициалите на Христос върху страниците на апсидния прозорец; 5 - останки от изображение на неизвестен свтец вдясно от апсидата; 6 - глава на ангел и надписи в зенита на апсидата.
Въз основа на архитектурните и художествени особености, изграждането на храма в сегашния му план е датирано към средата на XVI в.


Използвана литература:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
2. Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
3. Иванов, Йордан - Старински църкви въ юго-западна България, В: ИАД, III, 1912/13 г. стр.62-63.
4. Иречек, К. Пътувания из България, София, 1974 г.
5. Марди-Бабикова, В. Научно-мотивационно предложение за обявяване църквата "Св. Богородица" на градището при с. Пастух, Кюстендилско, за паметник на културата, НИПК, София, 1969 г.