Средновековната църква "Рождество Богородично" се намира в махалата Старо село, на около 2 км източно от центъра на село Миланово. Разположена в живописна местност, в която е било разположено селището предшественик на днешното Миланово. До мястото води добър черен път, достъпен за леки коли.

История:
Според възпоменателен надпис, разположен на западната стена над входа отвътре, черквата е изградена през 1492 г.: "В името на Отца и с поспешение на сина и (с).....(-шението) на Светия дух Амин. Свърши се .......... (този) храм на Рождеството На пресветата наша Владичица Богородица и приснодева Мария. Започна се и се свърши той на 15 юли в лето 7000 [от сътворението]." Надписът е открит от писателят Димитър Николов, роден в с. Озирово, който го преписва такъв, какъвто е оцелял, превежда го и го публикува в “Църковен вестник”, бр. 6 от 1940 г. в статията “Едно старо светилище”. Впоследствие надписът претърпява още поражения, за да остане във вида, който виждаме днес.
Сведения за времето на изграждане на черквата откриваме и в народната памет. В “Историческо описание на с. Осиково [старото име на Миланово]” от 1927 г. се казва, че „... църквата е построена, когато къщите били нараснали на 10-12”. В “История на с. Миланово”от 1973 г., позовавайки се на данни на Петър Гьонков Ханджийски, кмет на селото около 1902 г., се твърди, че църквата е изградена преди около 500 години. По-нататък в историята се посочва, че това се случило поради натиска на турския поробител. В следващите столетия храмът е бил изоставен, но през 1865 г. е възстановен и осветен. Местните предания разказват и, че храмът е построен на най-слънчевото място, а именно – на място, огряно през целия ден от изгрева до залеза на слънцето.
Потвърждение за наличие на старинен храм, вероятно за тук разглеждания, намираме в османските данъчни документи: в муфассал регистър (описва живеещите войнуци в селото) за периода 1515 – 1520 г. сред имената на данъкоплатците присъстват и тези на поп Радивой и поп Радул; в същия опис от 1541 – 1542 г. се споменават поп Беро и поп Пейо, а през 1566 – 1574 г. - поп Дойно. Това е явно доказателство, че в онези далечни времена на робството в селото е имало християнски храм (вероятно не един, ако се има предвид наличието на множество топоними с християнска обвързаност и оброчища) и са се извършвали богослужения – лъчи светлина на живеещия в мрак угнетен планинец.
Според предание в дворното място пред черквата, което в наше време е поляна, се е намирало първоначално гробището на селото и по-късно, също много отдавна, е изместено там, където е сега старото гробище. Гробовете и гробни места са били подредени по фамилии. На празници като Гергьовден, Петковден и др. хората се подреждали по фамилии в двора пред черквата така, както по фамилии е било подредено и гробището. След трагична катастрофа и гибелта на 15 души от с. Миланово през 1968 г. гробището от Старото село е преместено на местността „Църквище“, където е и днес, без да се спазва традиционният ред и подредба по родове и фамилии. В днешно време при старата черква в Старото село се прави събор с курбан, църковна служба и водосвет за здраве.
Храмът в Старо село е имал камбана, която е била закупена по време на кметуването на споменатия Петър Гьонков Ханджийски, т.е. около 1902 г. За целта кметът събрал от хората бакър и за сметка на събраното количество, майстор изработил камбаната. Старите, които живели в Старо село, знаят и помнят какъв невероятен звук e притежавала тази камбана. Последната е била открадната и след това е подхвърлена  друга  покрай шосето за село Дружево.
Църквата не се използва за целите си след смъртта на свещеник Симеон Коцов Рагьов през 1984 г. Многократно е ограбвана и осквернявана. За щастие част от оцелелите икони се пазят и днес от дългогодишния църковен настоятел Александър Цветков Алексов от с. Миланово.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата е еднокорабна и едноапсидна, с полуцилиндричен каменен свод. В североизточния ъгъл на олтара ѝ са вградени каноничните проскомидийна ниша и умивалня. Градежът на сградата е от ломени камъни споени с хоросан. Покривът е двускатен, покрит с каменни плочи. До западната фасада от двете страни на входа е иззидана каменна пейка за сядане на поклонниците. Над входа има патронна ниша, в която изображението е закрито от много по-късно положена мазилка.

Цялата църква отвътре е била изписана със стенописи. Днес от тях има запазени отделни фрагменти, като не малка част са били съхранени под по-късни мазилки. В апсидата е сравнително добре запазено изображението на Богородица Ширшая Небес с медальон върху гърдите ѝ на Христос – Емануил, а от двете ѝ страни - двама архангели. Отдолу е поместен фриз с медальони на светци, а под тях църковните отци, които са доста увредени и малко е останало от тях. На южната стена има фрагмент от изображение на светец (зад трона) и библейска сцена (до западната стена). На западната стена освен възпоменателния надпис са оцелели една силно повредена сцена (в ляво от унищоженото "Успение Богородично") и почти неузнаваемите изображения на Св.Св.Константин и Елена (северно от вратата). На северната стена са останали само частици от стенопис, разрушени от влагата и мухала през годините. На зенита на свода (в западната част) е сравнително добре запазено изображение на Богородица. Най-добре запазените стенописи заемат един участък от свода (над южната стена), долепен до западната стена. Там се намира едно чудесно изпълнение на "Тайната вечеря".
Иконостасът е обикновен – дъсчен, сравнително късно изработен (втората половина на XIX в.). За интериорното оформление допринася и владишкият трон, долепен до южната стена.
Църквата е художествен паметник на културата от национално значение.

Текущо състояние и реставрация:
До средата на второто десетилетие на XXI в. старинната църква се намира в изключително окаяно състояние. Пикривът е пропукан и вътре влиза вода, така че продължават да се унищожават и без това доста увредените стенописи. Иконостасът е разграбен и празен, а на пода са пръснати свидетелства за венчание (някои са отпреди 100 и повече години) и други църковни документи. Местни хора вземат спешни и превантивни мерки като покриват каменните плочи с полиетилен...

През април 2015 – април 2017 г. староселската черква „Рождество Богородично“ е реставрирана по проект „Храмът на родовата памет“ Консервация, реставрация и експониране на Църквата „Св. Рождество Богородично“ в с. Миланово, община Своге", иницииран от Областна администрация Софийска област (водеща организация) в партньорство с  Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ и  POLAR PERMACULTURE SOLUTIONS  – Кралство Норвегия. Проектът се финансира по програма БГ08 „Културно наследство и съвременни Изкуства“, Мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство“ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г.“. Общата стойност на проекта е в размер на 342 182, 81 евро.
Една от основните цели на проекта е консервация, реставрация и експониране на църквата. Освен технически и работни проекти и провеждане на консервационно-реставрационни и строително-ремонтни работи по църквата, са заложени и други дейности, като изкуствоведски и краеведски проучвания на храма и района около село Миланово, в резултат на което е изработено изследване „Оброци и оброчни дейности в Искърското дефиле” и Краеведско проучване на с. Миланово. 20 представители на местното циганско население са получили обучение и квалификация за озеленители и пътни строители. В края на 2016 г. в рамките на проекта се провежда и специален тридневен фестивал на традициите и родовата памет.
Както се вижда набелязаните цели на книга изглеждат прекрасно, но дали действително отговарят на практически извършената работа и оправдават заложените средства?!
Ръководителите на проекта официално оповестяват, че в рамките му на изпълнение е възстановена напълно цялата покривна част на църквата (каменните плочи са подредени без застъпване и с широки фуги помежду им, запълнени с варомазилка, която водата вече е започнала да отмива). При каменните зидове са премахнати остатъци от късни мазилки по западната фасада и на зиданите пейки (премахването на каменните пейки е безугледно нарушаване автентичността на сградата). Върху зидарията е нанесено защитно покритие с дълбокопроникващ водоотблъскващ и защитен продукт (не е извършен задължителният дренаж около сградата). При всички отвори по фасадата на църквата са поставени нови декоративни метални решетки с алуминиева предпазна мрежа с цел постигане на естествена вентилация (поредният груб кич). При т.нар. „реставрация“ на църквата е направен очеваден пропуск с изключителна важност за конструктивната цялост на сградата - носещата греда на покривната конструкция (дървен обтегач) не е сменена при ремонта, а старата е изгнила и има голяма опасност полуцилиндричният каменен свод скоро да рухне от собствената си тежест и тази на покривното покритие.
Извършени били реставрационни дейности по иконостаса, стенописите и иконите. При иконографията било наблегнато на реставрация на сцените „Възнесение Господне“, „Влизането в Йерусалим“, „Исус Христос в гроба“,  „Тайната вечеря“ и други (стенописите на са реставрирани, а по-скоро консервирани). Изцяло реставриран е т.н. Владишки трон (след завършването на проекта тронът е поставен в съседна на църквата постройка – т.нар. „посетителски център“).
Учудващо е защо не е наблегнато и извършена цялостна реставрация на стенописите и оригиналната мазилка, при положение че църквата е обявена за паметник на културата от национално значение, именно заради ценните си стенописи?!
Но вместо това, за да могат да бъдат „усвоени“ повече средства, е направено доста за „облагородяването“ на терена около църквата - изградени каменен зид и са оформени два портала с две дървени порти тип стоборни прегради. Изградена е и специална каменна настилка в двора с неравномерни по големина каменни плочи. Направена е каменна конструкция, върху която е изградено клепало (релса, вместо камбана). В двора на църквата на входа откъм селото е изградена нова постройка, която ще изпълнява функциите на абсолютно ненужния тук посетителски център. Долната част е от зидан камък, а горната – от дървена конструкция. Тази грубо скована от дъски постройка може по-скоро да послужи за плевня (или сеновал), отколкото за център на каквото и да било. Надали „посетителският център“ ще влезе някога в употреба, по-скоро ще се превърне в поредната плячка на „ромовете“ от Своге, които отдавна са претарашили за „джелезо“ и опустошили всички къщи в района. Фрапиращ е фактът, че камъни за изграждането на „центъра“ и „облагородяването“ са набавяни от руините на старото селско училище и от останките на изоставените фамилни къщи, въпреки че документално добива на голямо количество камъни и транспорта им е изписан чак от Димитровград....




Източници:
1. Динова, Цветана и Жъльов, Илия. От началото към вечността (книга първа и втора), ИК „Славина“, 2013, 2015 г;
2. Тодорова,Калина, Павлова, Силвия. „Оброци и оброчна дейност в Искърското дефиле“ - специализирано проучване по проект: “Храмът на родовата памет“;
3. Уеб сайт на село Миланово – http://milanovo-sf.bashtina.org/;
4. Интернет страница на проект „Храмът на родовата памет“ - http://sofoblast.bg/selomilanovo/bg/;
5. „Църква от 15 век грейва като нова“ - статия в портала на българските общини – КМЕТА.bg;
6. „“Реставрация” обрича на гибел 525-годишна църква“ - блог пост.